„Кръстникът 2“
Да се заснеме достойна втора част на абсолютно завършения и съвършен филм „Кръстникът“ сигурно е изглеждало като непосилна задача, като епично предизвикателство. Точно каквито ги е обичал гигантският гений Франсис Форд Копола през златното за киното десетилетие на 70-те години.
Копола и оркестрираният от него топ екип правят продължение и отправят предложение, на което не може да се откаже. „Кръстникът 2“ разгръща трагично-диаболичния образ на Майкъл Корлеоне и хвърля мост към младостта на баща му – криминалния патриарх Вито, благодарение на най-изумителното и легендарно паралелно повествование в историята на киното. Пачино и Де Ниро достигат върха на актьорската професия в съответните роли.
Всяка сцена, всяка реплика, всяка монтажна връзка, движение на камерата и музикален тон в този opus magnum допринасят за апотеоза на киното като изкуство. „Кръстникът 2“ е най-доброто филмово продължение и едно от най-важните произведения на XX век.
Това не просто е едно от великите продължения в историята. „Т2“ е по-голям и по-добър от оригинала. Камерън доразвива собствения си научно-фантастичен филм с много повече размах, умение и въображение. Арнолд Шварценегер е исторически в образа на безизразна машина за убиване, а този път роботът от бъдещето с хипертрофирала мускулатура и фетиш към рокерския дрескод е от добрите.
„Т2“ революционизира визуалните ефекти и капсулира духа на една епоха, в която комерсиалните филми бяха изкуство. Дори и прекалената мелодрама на финала не може да отнеме от металическото очарование на тази тотална стоманена класика.
Отново Джимбо Камерън. Режисьорът с реноме на брутален и ефикасен диктатор продължи херметичния космически хорър шедьовър на Ридли Скот „Пришълецът“ по възможно най-впечатляващия начин. Камерън запазва клаустрофобичната атмосфера и пълзящия съспенс, но добавя тонове екшън и милитаристичен мачизъм. Резултатът е върховен адреналинов кик, мокрият сън на феновете на тестостероненото кино. Чудовища, картечници и една безпощадна Сигорни Уийвър. „Пришълците“ е класика, която не остарява, а отлежава.
Освен, че е сред най-яките продължения, правени някога, „Индиана Джоунс и храмът на обречените“ е и едно от най-виртуозните, зрелищни и забави приключения, запечатвани на целулоид. След изключителния успех на фантастичния „Похитители на изчезналия кивот“ Спилбърг, Лукас и Харисън Форд доизграждат иконичния образ на авантюристичния учен Инди с това отвинтващо глави, смазващо бясно препускане под формата на пълнометражен игрален филм, наречен „Храмът на обречените“. И до ден днешен нищо не може да доближи разбиващия ритъм на гениалното 118-минутно екшън блаженство.
Перфектното продължение на стилизирания спагети-уестърн „За шепа долари“. През 60-те години на миналия век могъщият италиански режисьор Серджо Леоне изобретява своя собствена марка каубойско кино, а младият, импозантен Клинт Истууд се превръща в брадясалото, смръщено лице на новия жанр.
„Доларовата“ трилогия е завършена от Леоне с един от най-великите филми в историята – „Добрият, лошият и злият“. Безсмъртно произведение, което надхвърля жанровите рамки и се превръща в нещо много повече от ултимативния спагети-уестърн.
„Скорост 2“
Този филм е всичко друго, но не и скоростен. Продължението на великолепния деведесетарски екшън с Киану Рийвс, Сандра Бълок и Денис Хопър се влачи и предлага мъчително изживяване за всеки почитател на жанра. Оригиналът се открои с напрегната фабула за автобус-бомба, който трябва да се движи бясно по пътища и магистрали, за да не избухне в пламъци. Находчивата режисура на Ян Де Бонд и страхотния монтаж превърнаха „Скорост“ в есенциалното бензиново зрелище. В „Скорост 2“ имаме огромен круизен кораб, в който няма нищо скоростно, освен желанието на зрителя това недоразумение на стойност 160 милиона долара да приключи.
Двете раздути и непоследователни продължения почти успяха да развалят фантастичното впечатление от модерната класика „Матрицата“. Брат и сестра Уашовски (тогава още бяха двама братя) искаха да създадат трилогия за историята, но пропаднаха под тежестта на собствената си грандиозна амбиция. И докато „Презареждане“ предлага някои великолепни екшън сцени, то в „Революции“ всичко е като поразено от компютърен вирус. Не работи и дразни зверски.
Разкошната митология от „Матрицата“ е замърсена с толкова много помпозно, кухо философстване и излишно драматургично усложняване от двете продължения, че за момент започвате да се питате дали и оригиналът всъщност не е надценен боклук. Но спокойно, не е. Точно обратното. Просто „Презареждане“ и особено „Революции“ са напълно излишни.
„Маската“ е един от най-забавните филми на 90-те с важен принос в развитието на дигиталните технологии и крайъгълен камък за кариерата на Джим Кери. „Синът на маската“, пръкнал се десетилетие след оригинала, е кинематографичен аборт. Всичко, което работеше в първия филм и го превърна в палава, пародийна екстраваганца, тук е прецакано. Сценарият скрибуца, картинката е кофти, а изпълненията са обидни. Оценката на филма в imdb.com e 2,1 от 10 и много хора смятат, че това е проява на щедрост.
Има филми, които просто не трябва да бъдат пипани. Еротичният трилър на Пол Верховен дефинира жанровия пик през 90-те и сюблимира секусална енергия за няколко атомни бомби само с една сугестивна сцена. Много добре знаете за #Кой момент става въпрос. Казано с прости думи – филмът си беше супер. Казано с още по-прости думи – Шарън Стоун не трябваше да се разкрачва за продължението. „Първичен инстинкт 2“ притежава еротичния заряд на развален кухненски робот. Съвсем закономерно този провал се смята за един от най-лошите филми на миналото десетилетие.
Без Спилбърг на режисьорския стол това трябваше да се очаква. „Джурасик парк 3“ е невдъхновен саботаж срещу глобалната диномагия, отключена от оригиналния филм през 1993-а. Много хора казват, че продължението „Изгубеният свят: Джурасик парк“ не струва, но те не знаят какво говорят. Истинският провал е тройката – кратък и абсурден. Нито Сам Нийл, нито Уилям Мейси можаха да помогнат. След няколко месеца ще видим как ще се представи четвъртата част, озаглавена „Джурасик свят“.
