Тази нискобюджетна комедия на ужасите днес е интересна основно, защото представлява дебюта на Лео в пълнометражното кино. Всъщност той е и единственият във филма, който действително може да играе.
Този филм излиза веднага след успеха на Лео с "Титаник" и привлича, логично, вниманието на медиите и критиката. Но, с целия респект към господин Александър Дюма, по чиято книга е направена екранизацията - в този филм Ди Каприо прави страховито слаба роля в ролята на Краля Слънце Луи XIV. За негово оправдание, слабата игра се отнася и за всички останали актьори във филма, които са - забележете! - Габриел Бърн, Джон Малкович, Жерар Депардио и Джеръми Айрънс.
Във филма Ди Каприо изглежда досущ като младия Марлон Брандо, когато се вживява в ролята на обещаваща училищна баскетболна звезда, изпадаща до нивото на уличен наркоман. Въпреки че сюжетът е твърде клиширан и сълзлив, с тази роля, на публиката й става ясно, че има пред себе си актьор, готов да поеме сериозни рискове и да изиграе всичко.
Дългата сага, режисирана от Клинт Ийстууд за живота на човека, променил разузнавателните служби на САЩ, поставя огромни изисквания пред Ди Каприо. Той трябва да остарее с десетилетия, да направи така, че публиката да хареса неговия чудовищен персонаж, трябва да изиграе трудно доловими емоции. И въпреки, че Лео дава най-доброто от себе си, нищо във филма не му оказва подкрепа. Отличен пример за добър актьор, попаднал в посредствена продукция.
Както подобава, Ди Каприо допринася за спиращата дъха депресия в ролята на агент на ЦРУ в епоса на Ридли Скот за шпионаж и тероризъм. Но дори перфактната игра на Ръсел Кроу, който не отстъпва на Ди Каприо в ролята на негов шеф, не може да спаси този трилър от посредствеността.
Литературният опус на Анджелика Холанд за живота на френските поетични гении Пол Верлен и Артюр Рембо е доста скандален и показва решимостта на Леонардо да изиграе дори ролята на бисексуален в името на изкуството. Откритите сексуални сцена между двамата главни герои са любопитни, но филмът не надскача нивото на скандалното и практически се хлъзга по повърността.
В ролята на затормозен, обесебен от страстта да пали разни неща тийн, Ди Каприо, който по това време е вече е сърцеразбивач, седи напълно достойно сред актьори от ранга на Робърт Де Ниро, Даян Кийтън и Мерил Стрийп. Филмът е блудкав и мелодраматичен, но запомнящото се присъствие на цяла плеяда звезди го прави любопитен.
В тази политическа екшън-драма, двамата актьри в главните роли се справят действително добре. Лео и Диамон Хунзу предават доста убедително африканската корупция и безплатния труд, който извършват местните в диамантените мини. Минусът? Холивудският маниер, по който всичко е разказано - с екшън и блясък - смачква сериозността на историята.
Това е инди филм, заснет в черно-бяло, който ще бъде запомнен основно с това, че Леонардо ди Каприо и Тоби Макгуайър опитват да спрат излизането му по кината, тъй като и двамата вече са световноизвестни звезди. Тревогите им са излишни: филмът съдържа прекрасни примери за актьорска импровизация и силни роли, които обаче получават внимание единствено за кратко - по време на излъчването на филма на Берлинския кинофестивал през 2001-ва.
Този нео-спагети уестърн на Сам Райми с участието на Шарън Стоун, Джийн Хекман, Ръсел Кроу и арогантния млад Леонардо ди Каприо, за съжаление има твърде безцелен сюжет, за да бъде вписан в класическите филми от този тип, но един от плюсовете му определено е играта на Лео.
След "Ромео и Жулиета", Ди Каприо отново е във филм на режисьора Баз Лурман. Но както и предишни екранизации на великата книга на Скот Фидзжералд - и тук режисьорът не успява да направи нещо повече от любовна мелодрама. И все пак от много години насам, това е първата роля, в която Ди Каприо присъства с усмивка и чар на екран, за да докаже, че и в романтичените филми е също такъв актьорски звяр, както и в депресивните трилъри.
Този поклон на Уди Алън към филма на Фелини "La Dolce Vita", в който Кенет Брана прави една от най-добрите си импровизации в ролята на несигурен журналист от списание, определено си заслужава гледането. Но дори Брана не може да отмести вниманието от ролята на Ди Каприо в кожата на филмова знаменитост... В крайна сметка не е толкова лесно да играеш себе си, но Лео се справя отново блестящо.
В тази силно вълнуваща американска история, Ди Каприо играе умствено изостаналия Арни, по-малкия брат на персонажа, изигран от Джони Деп. Още тогава всички забелязват колко талантлив е Леонардо Ди Каприо и той получава първата си номинация за "Оскар".
За родените през 80-те години и подрастващи през 90-те, Ди Каприо и Клеър Дейнс бяха най-хубавото нещо, появявало се в киното. Романтичната комедия, режисирана от Баз Лурман, бързо се превърна в задължителен филм за тийновете, не и без помощта на саундтрака си, част от който тогава бяха модерните The cardigans с парчето "Lovefool". Тогава Лео значеше за момиченцата почти толкова, колкото значеха Take That и никой още не подозираше каква слава ще му се стовари на главата с ролята в "Титаник" година по-късно.
Дани Бойл вече беше изгрял с режисурата на "Трейнспотинг", когато направи тоталния холивудски хит "Плажът", който разказваше за компания младежи, които се озовават на отдалечен остров в Югоизточна Азия. Филмът представлява затрогващ портрет на цяло едно поколение, които захвърлят технологичния Запад, за да потърсят едно утопично общество. Всичко накрая се превръща в борба за оцеляване. Това е най-сериозното заглавие, което Ди Каприо прави след епичния "Титаник" - и е от филмите, които и днес предизвикват любопиство.
Работата на Ди Каприо с Мартин Скорсезе винаги е била центрирана върху мистерията и обсесиите и това най-силно се забелязва в този суперуспешен проект, в който Лео играе следовател. Той се озовава на странен, злокобен остров, където има затвор. Филмът изискава от главния персонаж игра на върха на възможното и желязна психика. Може да се каже, че Леонардо Ди Каприо се справя повече от отлично. Нещо повече - с друг актьор този филм едва ли би се получил.
Това е една от най-ранните главни роли на актьора. Той играе Тоби, обичания син на самотна майка, изиграна от Елън Баркин. В този филм можете да се насладите на изключителното екранно партньорство между Робърт Де Ниро и младия Ди Каприо - и, естествено, да проследите трансформацията на последния от малко момче, до решителен млад мъж.
Макар и да не е най-добрият филм на Скорсезе, превъплъщението на Ди Каприо в ролята на брокера и спекулант Джордан Белфорд е толкова зашеметяващо, че със сигурност месеци след като сте гледали филма, ще се сещате за забавлението, което ви осигурява Ди Каприо - като ту пълзи, ту лети - буквално. За филма е писано достатъчно и, понеже един актьор не може да направи сам всичко, нека уточним, че не особено високата позиция в тази класация съвсем не е по негова вина.
Десет години по-късно Ди Каприо се събира с екранния си парньор от "Титаник" Кейт Уинслет в семейна драма за отчаяни съпрузи. Но за разлика от епоса на Анджелина Джоли "Край морето", която почти копира сюжета в "Пътя на промените", тук характерите са предадени убедително, актьорската игра е, меко казано, на ниво и почти можем да простим високото съдържание на меолдрама и сълзливост.
Като чаровен и брутален притежател на роби, Ди Каприо размахва дълго цигаре и вее дълга коса. Калвин Кенди е героят в епоса на тема робство на Куентин Тарантино. Умението да изграждаш персонажи, които са едновременно садистични гадняри и чаровни умници - е присъщо само на най-добрите. Ди Каприо заслужаваше "Оскар" и за тази роля, наистина. Поредният пропуснат шанс.
Погледът на Скорсезе към живота на бизнесмена и изобретател Хауърд Хюз отново се пречупва през играта на Ди Каприо, който най-добре успява да изрази до какво води обсебеността, съчетана с работохолизъм. Сложна роля за сложен образ, изиграна по най-добрия начин.
Това е първата колаборация на Ди Каприо със Скорсезе. Във филма той играе красиво момченце, което се забърква с гангстери в Ню Йорк, сред които Даниел Дей-Луис (в най-добрата си роля). "Бих описал филма като огромна статуя", казва по-късно Скорсезе. "Все махах по нещо излишно от него. Работя по филма от толкова време, че все си мисля, че в ума си никога няма да го завърша напълно”.
В този хит на Стивън Спилбърг, Ди Каприо играе фалшификатора Франк Абагнейл, който всъщност е истински, съществуващ персонаж, пътуващ из страната и въплъщаващ се в различни роли. Още преди деветнайстия си рожден ден той упсешно открадва милиони долари, преструвайки се на самолетен пилот, доктор, адвокат и прокурор. Възможността да влезе в различни образи е чудесен шанс за Ди Каприо да покаже актьорския си талант. За пореден път.
Скорсезе най-после печели дълго жадувания "Оскар" за този спиращ дъха криминален трилър, чието действие се развива в Бостън и който е пълен със звезди. "От другата страна" всъщност е римейк на страхотния трилър от Хонг-Конг Infernal Affairs (2002). В ролята на ченгето е Ди Каприо, в ролята на бандита - Мат Деймън, а играта на котка и на мишка създава един от най-запомнящите се филми на последното десетилетие. Гледането е задължително!
Фантастичният трилър на Кристофър Нолън вкарва Ди Каприо в малко нетипична роля - той влиза в сънищата на хората и краде техните мисли. Като резултат получаваме един от най-тъжните блокбъстъри правени някога - и много от това се дължи на силния психологически образ, който пресъздава Ди Каприо.
Какво да кажем още? Не вярвате, че обявения за "най-блудкав" филм на 20 век с най-патетичния саундтрак е добър? Напротив. Смазващият бокс-офис успех на заглавието не бива да ви заблуждава: филмът на Джеймс Камерън (който посипва екипа, без Леонардо Ди Каприо, с "Оскари", който счупва всички класации за най-скъп филм на всички времена и който поразява с декорите и разплаква малки и големи) - изобщо не е толкова лош. Това заглавие представя една от най-големите морски катастрофи доста реалистично, без да я захаросва прекалено - и не на последно място имаме Лео и Кейт, които играят толкова живо, че превръщат заглавието в съвременна класика. Да, това е най-голямата роля на Ди Каприо, остава си такава и досега - и с нея той ще бъде запомнен в спомените и на идните поколения. Имате ли да добавите нещо?
