До момента всеки филм за супергерои от вселената на Marvel е бил насочван към тийнейджъри и е оценен със стандартния в такива случаи рейтинг PG-13. „Дедпул” също е базиран на комикс на Marvel, но филмовите права на героя се държат от Fox, които са избрали да реализират R-рейтинг продукция с повечко материал за възрастни, който съответства на изобразяването на Дедпул в комиксите.
В резултат Дедпул не само говори мръсотии, но и упражнява кърваво насилие над неприятелите си, каквото не можем да видим в „Железния човек”, „Спайдърмен” или „Капитан Америка”. Вместо да дрънчат брони и да се разрушават роботи, тук хвърчат човешки глави и по-близката аналогия е с екшъните от 80-те.
R-рейтингът предоставя възможност и за максимално груб и нецензурен хумор, с какъвто героят си служи постоянно. Затова не е нужно да сте предварително запознати с Дедпул от комиксите, за да го почувствате близък – той е способен да се подиграе на всичко и да направи поп-културна препратка, която като нищо ще запомните повече от реалния сюжет на филма и от имената на поддържащите герои.
Всъщност „Дедпул” разчита именно на комбинацията от пиперлив хумор и брутално насилие, представено в комична светлина. Тази комбинация е идентичността на супергероя, пренесена от комиксите.
За какъв герой говорим всъщност? За обезобразен супер-убиец мутант с психични отклонения, тръгнал да си отмъщава. Той е похотлив, развратен и не си прави илюзии, че е за пример сред обществото на супергероите. В комиксите прави първите си появи в ролята на суперзлодей, но впоследствие еволюира във все по-симпатичен антигерой и филмът успешно го обрисува като такъв.
Отсега е очевидно, че в комиксовите екранизации антигероите все по-често ще се оказват централни образи (само изчакайте „Самоубийствен отряд” по-късно тази година), но повечето от тях се взимат твърде насериозно. Не и Дедпул.
От години Райън Рейнолдс не беше правил роля, с която да заинтригува масовата аудитория. Вече се пробва като супергерой в „Блейд: Троица” и в несполучливия „Зеления фенер”, веднъж изигра и самия Дедпул в „X-Мен Началото: Върколак”, но там зрителите бяха разочаровани от самия персонаж, който беше твърде далеч от Дедпул от комиксите.
Този път Рейнолдс има шанса да изиграе правилния Дедпул и страстта му към ролята си личи. Всеизвестно е колко зле се разви кариерата на актьора след „Зеления фенер” – затова именно той има защо да бъде язвителен към цялата индустрия около супергероите. Затова и подигравателните реплики на Дедпул сякаш са измислени от самия Рейнолдс.
Вероятно най-голямата суперсила на Дедпул във филма е способността му да се обръща към публиката и да дава оценки на случващото се, да хвали и иронизира целия жанр, в който е е принуден да съществува. Крайно време беше някой от тези костюмирани герои да има суперсилата да говори с аудиторията – при положение, че такива като Уди Алън са я проявявали от толкова отдавна.
Трябва да се признае, че Дедпул, макар да е досаден приказливец, понякога наистина забавлява и със своята ирония и самоирония напомня колко по-весели можеха да бъдат например екранизациите на „Спайдърмен”... ако и там героят осъзнаваше колко нелепи неща му се случват и показваше чувството за хумор, което има в комиксите и анимациите.
„Дедпул” има стилна и атрактивна визия, а екшънът е заснет с размах. Все пак обаче филмът не може да се похвали със супербюджетите на най-скорошните си конкуренти в жанра. Според слуховете той е струвал към $50 млн. на Fox, което бледнее на фона на $130-те млн. бюджет на Ант-Мен да речем. По-скромните възможности означават, че „Дедпул” не е чак толкова бляскав и грандиозен, а екшън сцените са в по-малък мащаб.
Дедпул пародира супергероите и останалите филми в жанра и успя да го прояви в агресивна и правилно насочена рекламна кампания. Беше разпространено огромно количество промоционално съдържание, като трейлърите, постерите, снимките и съобщенията в социалните мрежи подчертаваха грубоватия чар на героя, ентусиазираха феновете на Дедпул и привлякоха вниманието на нови потенциални фенове.
Сред сполучливите реклами беше и изключително популярното видео, в които Дедпул показва на мъжете как да се проверят за рак на тестисите. Благодарение на цялата промоция филмът успя да постигне впечатляващ старт в интернационалния бокс офис, а за представянето му в Щатите изгледите също са добри.
Комиксовите екшъни разчитат на аудитория от подрастващи, но кой от тези филми може да се похвали с одобрението от страна на култова 94-годишна актриса? Невероятната Бети Уайт се включи в рекламната кампания и определи „Дедпул” за филм, подходящ за цялото ви семейство, стига то да се състои от психопати. Уайт не е избрана случайно, тя е една от звездите от сериала „Златни момичета”, на който самият Дедпул е голям фен.
