Постмодерният опус магнум на Куентин Тарантино се е превърнал във визитна картичка на съвършения саундтрак от вече познати песни, които придобиват ново значение в контекста на филмовата вселена, в която са вградени. Тарантино изважда най-доброто от личната си колекция с плочи, за да възкреси духа на 70-те. Селекцията му включва бленд от рокеднрол, сърф музика, поп и соул.
Сред най-известните песни в албума към „Криминале“ са кавър на Girl, You’ll Be A Woman Soon в изпълнение на Urge Overkill, Son of a Preacher Man на Dusty Springfield и You Never Can Tell на Chuck Berry.
Култов саундтрак, представящ позната музика в нова и тревожна светлина. Кубрик обвързва величествената Девета симфония на Бетховен с патологията на основния персонаж – „малкия Алекс“, по гениално перверзен начин. „Крадливата сврака“ на Росини също е използвана в изключително кинематографичен контекст, но като че ли най-историческият принос на „Портокал с часовников механизъм“ е извращаването на жизнерадостния химн на щастието „Пея под дъжда“, изпят във филма от Алекс по време на брутално изнасилване.
Мартин Скорсезе е пионер в използването на вече съществуващи съвременни песни за музикален съпровод на незабравими кадри, а „Жестоки улици“ бележи началото на истинска любовна история между него и творчеството на Rolling Stones. Скорсезе признава, че по-голямата част от бюджета на първия му истински филм „Жестоки улици“ е отишъл за осигуряване на правата на великите песни, които лично той е подбрал. И си е струвало – Jumpin’Jack Flash и Tell me на Stones, I Looked Away на Eric Clapton и Please Mr. Postman на The Marvelettes са сред водещите хитове в албума.
Отново Кубрик и отново разкошно ироничен саундтрак. Режисьорът озвучава адския пейзаж на войната във Виетнам с лековати, жизнерадостни парчета като Wooly Booly на Sam the Sham and The Pharaohs, Surfin’ Bird на The Trashmen и Chapel Оf Love на The Dixie Cups. Подборката включва още These Boots Are Made For Walkin’ на Nancy Sinatra, Hello Vietnam на Johnny Wright, a финала с маршируващите на фона на инфантилния химн на „Мики Маус“ войници, заобиколени от огън и разрушени сгради, е великолепна метафора за абсурда и ужаса на войната.
Тони Бенет, Боби Дарин, Арета Франклин, Muddy Waters, Cream, The Cadillacs, The Harptones, Derek and the Dominos… изобилието от велики артисти и техните музикални шедьоври в мафиотската класика на Мартин Скорсезе е възмутително, неприлично, криминално. Как е възможно един човек да има толкова качествен вкус! А начинът, по който са използвани аудио съкровищата в тъканта на филма е изумителен. Саундтракът на „Добри момчета“ може да се слуша постоянно.
Филмът на Дани Бойл по едноименния роман на Ървин Уелш нямаше да има такова глобално културно влияние ако не бяха песните от официалния саундтрак. „Трейнспотинг“ поставя специален фокус върху творчеството на пънк легендата Iggy Pop с Lust for Life, The Passenger и Nightclubbing. Освен Игуаната тук дефилират още Blur със Sing, New Order с Temptations и Sleeper с Atomic. Най-иконична остава сцената с предозиралия персонаж на Юън Макгрегър, монтирана по хипнотичния ритъм на Perfect Day на Lou Reed.
Уес Андерсън много добре знае как да монтира велики кадри по ритъма на рок класики. Той е фанатичен почитател на Rolling Stones, The Kinks и Beatles и винаги отдава почит не тяхното творчество, структурирайки перфектни сцени по добре познати мелодии. Музикалната носталгия, която извира от „Колежът „Ръшмор“ и другите филми на този режисьор е чисто злато, а саундраковете с марка „Уес Андерсън“ съставят перфектната плейлиста за качествено събиране на хора с отношение към музиката.
Този сатирично-садистичен шедьовър е обяснение в любов към поп-музиката на 80-те години. Нарцистичният социопат Патрик Бейтман има навика да вика проститутки в луксозния си апартамент и да им обяснява скритите значения и послания в хитове на Phill Collins, Huey Lewis & The News и Chris De Burgh. Концептуалният саундтрак към „Американски психар“ представлява забавен и информативен поглед към едно естетически противоречиво десетилетие и е просто задължителен за слушане.
Издигнатият в религиозен култ филм на братята Коен има оригинален музикален съпровод, написан от техния любим композитор Картър Бъруел, но в съзнанието на зрителите остават хипи хитовете, избрани от двамата режисьори, за да пресъздадат аудио атмосферата на 60-те и 70-те. Основен акцент пада върху творчеството на Creedence, а The Eagles стават жертва на забавна гавра.
Режисьорът на това носталгично бижу Дейвид О. Ръсел ни предлага невероятен ретро разкош. Селекцията му включва Dirty Work Steely Dan Blue Moon It's De-Lovely на Оскар Питърсън и Ела Фицджералд, Delilah на Том Джоунс, Papa Was a Rollin Stone на The Temptations, White Rabbit в изпълнение на Mayassa Karaa, Good Times, Bad Times на Led Zeppelin и Goodbye Yellow Brick Road на Elton John. Централна композиция във филма с ключово участие в развитието на взаимоотношенията между основните персонажи е шедьовъра на Дюк Елингтън Jeep's Blues. Саундтракът на „Американска схема“ е най-добрият парти плейлист за хора с вкус към хубавите неща в живота.
