Чернобелият дебютен филм на Ромеро променя изцяло хорър жанра. Действието в него се развива във ферма в Пенсилвания, която е нападната от немъртви. Филмът е различен с това, че главният герой е тъмнокож мъж, който се опитва да спаси бели.
Както може да се очаква, и тогава, и до днес, някои откриват в този сюжет политически теми, макар че самият Ромеро твърди, че не такава е била идеята. Режисьорът на хита "Get Out" Джордан Пийл посочва "Night of the Living Dead" за едно от своите вдъхновения.
По-важното е друго - филмът дава началото на съвременния зомби жанр и без него едва ли много от другите популярни продукции със зомбита през следващите десетилетия щяха да станат реалност.
Нещо любопитно: можете да изгледате целия филм напълно безплатно в английската му страница в Wikipedia.
В този филм правителството на САЩ се опитва да овладее опасно биологично оръжие на име "Трикси". След самолетна катастрофа то инцидентно заразява жителите на малък град в Щатите. Резултатите са два – засегнатите или умират, или полудяват и стават крайно агресивни. Заразата постепенно за разраства, а отговорните се чудят как да се справят с катастрофата.
Познатият и като "Вампир" филм е психологическа хорър драма. В центъра на историята е млад мъж, който вярва, че е вампир. Един различен поглед над темата за вампирите и една от най-добре приетите от критиците творби на Ромеро. Не е без значение, че самият Ромеро казва, че "Мартин" е любимият му негов филм.
Продължението на "Нощта на живите мъртви" разширява мащаба – Щатите са обхванати от криза, когато поради неясна причина мъртъвците се надигат от вечния си покой и се превръщат в хранещи се с плът зомбита. Социалният ред е застрашен, правителството не може да се справи, а Ромеро разказва историята на група оцелели, които се скриват в търговски център в търсене на защита от зомби-заплахата.
"Зората на мъртвите" не е просто филм за ходещи мъртъвци, а и сатира на съвременно общество, отдало се на консумеризма. Нещо, което през последните над 40 години не се е променило особено.
Името на Ромеро може да е синоним на "филми със зомбита", но понякога той бяга от ограниченията на жанра. Пример е тази драма от 1981-а, която разказва за странстваща трупа, чиито членове се обличат като средновековни рицари (но "яздят" мотори). Желанието на техния "крал" да води трупата спрямо едни остарели идеали се оказва все по-трудно осъществимо заради сложната реалност на съвремието.
Колаборация между писателя Стивън Кинг и Ромеро, която съдържа пет кратки истории (а Кинг дори има малка роля, както виждате на снимката). Филмът е вдъхновен от хорър комиксите от 50-те години, което се усеща и във визуалната му стилистика.
Всяко едно нещо може да е основа на хорър филм, включително и маймуните. В този филм главният герой Алън е атлет, който остава инвалид след инцидент. Негов приятел, учен, му предоставя един от своите експерименти – интелигентна маймуна, която да служи като помощник на Алън. Отношенията между човек и маймуна стават смущаващо дълбоки, особено когато животното става проводник на гнева на бившия атлет към хората, които са го засегнали.
Този филм е адаптация на едноименния роман на Стивън Кинг, като освен режисьор, Ромеро тук е и сценарист. "Тъмната половина" разказва за писателя на трилъри Тад Бюмонт, по-известен със своя творчески псевдоним - Джордж Старк. Когато решава да се откаже от това име, Бюмонт символично погребва "Старк". Псевдонимът му обаче придобива физическа форма и започва да тормози семейството и приятелите на писателя. Понякога и с фатални последствия.
Първият филм, който режисьорът прави след 7-годишна пауза (след The Dark Half). Сценарият отново е дело на Ромеро, който разказва историята на нещастния Хенри. Той не се разбира с жена си, не се разбира с шефа си, фантазира за това как се самоубива или как убива други. Един ден лицето му е буквално заменено от безизразна маска, а всичкият гняв и недоволство избиват на повърхността. Старият Хенри отстъпва място на новия и фантазиите изведнъж стават реалност.
