Джак Никълсън е от този ранг актьори, с които много режисьори биха се радвали да работят. Дори и Мартин Скорсезе. Когато Никълсън е избран за ролята си в The Departed, той не е бил особено ентусиазиран за героя си. Актьорът решава да промени почти изцяло начина, по който изглежда главната роля, като стига до там да откаже да носи шапка на Ред Сокс (защото самият актьор е фен на Янките).
Той става и много по-похотлив и по негово искане дори добавят сцена, където Никълсън спи с две проститутки, докато друса. Изненадващо, Скорсезе се съобразява с повечето от изискванията, а резултатът е повече от добър - това му донася първия "Оскар" за най-добър филм и първия за най-добър режисьор.
Дори през 1993-а филмите с чернокож мъж и бяла жена не са често срещано явление, но Дензълл Уошингтън вече е голяма звезда и Алън Дж. Пакула го иска за адаптацията си на романа на Джон Гришъм - The Pelican Brief (Версия пеликан). Много от зрителите остават разочаровани, че няма любовни отношения между героите на Уошингтън и Робъртс, особено предвид, че в книгата има такива.
Дензъл обаче не е съгласен с това, защото не иска да обиди чернокожите си фенки. Според него „Чернкожите жени по-рядко биват представяни като обекти на желание във филмите. А те винаги са били основните ми фенове". Режисьорът се съгласява с изискването му, защото в договора с актьора е записано, че той не е необходимо да прави каквото и да е във филма, което е несъвместимо с вижданията му. Най-вероятно затова в днешно време той сам режисира повечето си филми.
След като в продължение на години от Юнивърсал наблюдават как Дисни и Уорнър Брос генерират милиони от техните франчайзи със супергерои, те решават че е време да влязат в тази игра. Студиото прави проект за рестартиране на филмите си с чудовища, сред които Франкейщайн, Creature of the Black Lagoon, The Invisible Man, Dracula, и Мумията. Мумията е първият филм от новото начинание и за него студиото избира Том Круз и каквото е останало от неговия звезден прах за главната роля.
За съжаление на Юнивърсал, Круз не е възнамерявал да си стои на мястото и актьорът прави много промени, които са включени във финалния продукт. Когато в първата седмица приходите са само 33 милиона долара, Юнивърсал преосмисля решението си и се отказва да снима The invisible man с Джони Деп и The Bride с Анджелина Джоли. С безумния си сюжет филмът най-вероятно щеше да е провал и без Круз да е правил каквито и да е промени, но все пак.
Холивуд има лошия навик да произвежда слаби продължения (и римейкове, и прикуъли), така че можем да разберем актьорите, които искат да са сигурни, че няма да им се наложи да преживеят нещо подобно. Дори преди да получи шанса за зелена светлина, продължението на Wanted е спряно от Анджелина Джоли. В оригиналния скрипт на първия филм героинята на Джоли не е предвидено да загине. Актрисата обаче решава, че правилният начин да приключи филма е с нейното самоубийство.
В интервю тя казва, че се е постарала промените в сценария да се случат по нейния начин, споделяйки „Ако тя беше открила, че е убила неправомерно толкова хора и е била част от нещо, което не е било правилно, то единственото правилно нещо щеше да е да посегне на собствения си живот". В крайна сметка Джоли получава каквото иска и се превръща в причината Wanted никога да не получи своята втора част. Въпреки това от години се говори за втори филм, но той със сигурност няма да е с участието на звездата.
Малко са актьорите, с които режисьорите ненавиждат да работят толкова, колкото с Едуарт Нортън. През годините той си е спечелил репутацията на невъзможен служител. По време на пост-продукацията на „Американска история X" Нортън решава да направи толкова сериозно промени и има толкова много изисквания, че режисьорът на филма - Тони Кей - опитва изцяло да премахне името си от финалните надписи.
В крайна сметка изискванията на Нортън се случват и влизат в крайната версия на филма. Подобен е случаят с „Невероятният Хълк", където е толкова неприятен, че дори не е обсъден да повтори ролята си на Брус Банър в „Отмъстителите" на Марвъл. Студиото дори пуска изявление, че търсят да наемат актьор, „който има желание да работи като част от екип".
Помните ли когато Холивуд опита да наложи Сам Уортингтън, но установи, че той има харизмата на дънер?Е, един от блокбъстърите, воден от звездния блясък на Уортингтън, е „Сблъсъкът на титаните" - римейк на класика от 80-те. Актьорът решава, че може да помогне с малки промени в креативния процес. Въпреки, че сюжетът се развива в Антична Гърция, той отказва да се облече с тога и заради него отпада стара механична сова кръстена Бубо, която е била важна част от сюжета на оригиналния филм.
Не му допада и идеята боговете да определят съдбата на хората (въпреки, че това е заложено в гръцката митология), така че и това отпада от филма. Но дори и промените му да не бяха взети под внимание, дали „Сблъсъкът на титаните" щеше да се получи добре? Най-вероятно не.
Въпреки, че в началото едва ли някой от актьорите си е представял в какъв хит ще се превърне „Бързи и яростни", те все пак са били наясно, че филмът едва ли ще е провал. Мишел Родригез е избрана за ролята на Лети Ортиз, но актрисата има сериозен проблем с един момент в сценария. В оригинал героинята й е трябвало да бъде в любовен триъгълник между Доминик Торето (Вин Дизел) и Браян О'Конър (Пол Уолкър) и в един момент да изневери на Дом с Браян.
Родригез не е съгласна с това и смята, че героияната е твърде лоялна, за да изневери на дългогодишната си любов. Когато тя заплашва да се откаже от филма, Дизел застава на нейна страна и режисьорът остава без право на глас. Решението изглежда доста успешно от гледна точка на това каква част от сюжета заемат отношението между двамата в получилата толкова много продължения поредица.
Въпреки, че Бенисио дел Торо е в актьорския бранш в продължение на много години преди ролята си в „Обичайните заподозрени", той все още не е достатъчно голяма звезда, за да проявява претенции, но това не успява да го спре. Дел Торо има навика да взема смели решения, за да допълни героите си, нещо, което често води до мрънкане от страна на режисьорите, с които работи, но в крайна сметка обикновено рисковете му се оправдават.
Според Дел Торо на него не му е допаднало, че основната роля на героя му във филма е да умре и затова той е решил да обсъди промени с режисьора Браян Сингър. Той го е попитал дали е съгласен на някои дребни промени, които за изненада на Сингър са свързани с използването на характерен акцент. За щастие той му разрешава и това довежда до пробив на Дел Торо.
Не е изненада, че римейка на „Ангелите на Чарли" през 2000 година не получи номинация за "Оскар" за сценария си, защото честно казано не струваше. Когато Криспин Гловър прочита скрипта, отказва да произнесе която и да е от ужасните реплики, отредени за героя му. Чудили ли сте се защо той така и не казва думичка през целия филм? Еми, защото той е решил просто да не казва нищо.
Изглежда са били толкова ужасни и той е намерил начин да убеди режисьора да изиграе ролята си без дори да продума и това само по себе си е доста забележително. Не бихте ли се зарадвали да кажете на шефа си, че няма да свършите никаква работа, защото тя е под нивото ви и той просто да се съгласи?
Харисън Форд изглежда не е бил много въодушевен да играе героя си на Хан Соло, въпреки че това е ролята, която го изстрелва сред топ звездите на Холивуд. Той е опитал да убеди Джордж Лукас да убие Соло още в „Завръщането на джедаите", но искането му е отказано. 30 години по-късно, Форд най-после е удовлетворен.
Актьорът споделя, че смъртта на Хан Соло е направила „Силата се пробужда" по-добър филм, а героя му - по-завършен образ. „Мисля, че това е правилната съдба на героя ми. От 30 години споря дали Хан Соло трябва да умре, не защото ми е писнало да го играя или защото е скучен, а защото неговата саможертва в името на другите герои би му придала тежест и още по-силна емоционална връзка с публиката." Ако Форд не беше толкова настоятелен, най-вероятно все още щяхме да го гледаме в поредицата.
Според един поостарял слух, разнасящ се из Холивуд, "Шрек" е бил толкова тегав за правене, че аниматорите от Дрийм Уъркс, работещи по „Принцът на Персия", били изпращани да работят по други филм като наказание. Макар да не знаем дали това е вярно, можем да кажем, че създаването на Шрек е кошмар за почти всички, участвали в процеса. Не е било много от ползва, когато Майк Майърс решава, че иска да презапише всички сцени с героя си, когато говори, за да използва шотландски акцент.
По някаква причина студиото се съгласява, макар и това да струва цели 5 милиона долара. В крайна сметка Дрийм Уъркс излизат на плюс, защото филмът е много успешен и се превръща във втория най-успешен анимиран франчайз на всички времена. На първо място е „Аз, проклетникът".
Поредицата „Пришълецът" е една от малкото, която не губи чара си с новите продължения, дори и да приемем, че те не са по-добри от оригиналния филм. Франчайзът се е очаквало да завърши с третия филм от поредицата и Сигорни Уийвър е държала това наистина да е така, поне за нея. Тя поискала героията й Елън Рипли да загине в края на филма, за да не й се налага да я играе отново.
Според нея, когато е чула, че ще се прави „Пришълецът срещу Хищника", това я депресирало и тя решила, че не иска да участва в него. Волята и е уважена и Рипли се жертва в края на филма, давайки ни един хубав тъжен край. Въпреки това тя е върната в „Пришълецът: Завръщането", който може би е най-лошият филм от цялата поредица. Дали Холивуд някога ще се научи?
Няма как да не включим историята на това как Марлон Брандо превръща работата с него в ужас в „Островът на доктор Моро". Филмът, базиран на класическия роман на Хърбърт Уелс, се е превърнал в легендарна холивудска история с това как Брандо отказвал да изрича оригиналните реплики и си измислял свои. Твърди се, че той е правел всичко възможно да саботира филма.
Има осем различни варианта на оригиналния Блейд Рънър и всяка една от версиите включват промени, които силно променят сюжета на филма. Една от основните причини за това е, че Харисън Форд и Ридли Скот не успели да се разберат дали Рик Декард е двойник или не. Форд ненавиждал идеята героят му да преследва себе си, но Скот смятал, че това прави филма много по-интересен.
Поради липсата на разбирателство между двамата в крайна сметка решението дали Декард е двойник или не е оставено на публиката - решение, което прави филма още по-знаменателен. С продължението Блейд Рънър 2049 от тази година ни става ясно, че двамата все още имат противоречия помежду си. За щастие техният спор само прави филма по интересен за нас.
За съжаление на Фей Дънауей, актрисата често прави професионалния си път труден за самата нея. След участията си в „Бони и Клайд", „Китайски квартал" и "Оскар"-а си за ролята си в „Телевизионна мрежа" тя играе в спорния „Mommie Dearest". След ужасните отзиви от него тя се скрива в Европа в продължение на години.
Все пак, през 90-те тя се завръща с участието си в The Temp, в който се разказва за мистериозни инциденти и убийствата на служетели на компанията в която героияната й работи, а тя е предполагаемият убиец. В един момент режисьорът Том Холанд решава да предприеме сериозна промяна в сюжета и да направи Дънауей реалния убиец, а не просто една от жертвите, но тя отказва презаснемането на сцените. Той не успява да я убеди и в крайна сметка филмът излиза в оригиналния си вариант.
