На места филмът може да бъде срещнат преведен и като "Миля на чудесата" и задава един интересен въпрос – какво бихте направили, ако часове преди атомния апокалипсис срещнете любовта на живота си? Точно това се случва с Хари (в ролята – Антъни Едуардс, познат у нас от "Спешно отделение"), който се запознава с Джули, а малко след това получава мистериозно обаждане, което предупреждава, че много скоро САЩ и Русия ще си разменят ядрени удари.
На пръв поглед сюжетът може да ви звучи ужасно сладникаво, но всъщност "Миракъл Майл" е драматичен и наситен с доста напрежение филм, а Едуардс и екранната му партньорка Меър Уинингам създават убедителни образи. Предупреждаваме, че тук краят не е щастлив, както всъщност е в почти всички филми в този списък.
Пълното заглавие на филма е "Д-р Стрейнджлав, или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба". Режисьорът Стенли Кубрик прави една неповторима черна сатира на Студената война между САЩ и Съветския съюз, в която обаче никой не е нито от добрите, нито от лошите.
Историята показва луд генерал (в ролята – Питър Селър), който нарежда уж ответен ядрен удар към СССР. Следват отчаяни опити да бъде предотвратен атомния апокалипсис, които са едновременно комични за публиката, но и всяват неподправен страх какво би станало, ако подобни събития се разиграват наистина.
Още след излъчването си по ABC филмът прави фурор, защото е невероятно реалистичен. И тук всичко започва, когато САЩ и СССР решават да си разменят ядрени бойни глави. В "На другия ден" обаче на фокус не са игрите между великите сили, а съдбата на отделните индивиди преди, по време на и след ядрената катастрофа.
Да, специалните ефекти няма да впечатлят особено съвременния зрител, свикнал на визуални зрелища, но драмата е на достатъчно ниво, за да остави доста горчив вкус в устата след финалните надписи.
Историята в "Заветът" е разказана от майка с три деца, която се бори да се грижи за семейството си след ядрена война. В Деня на страшния съд малкото родно градче на жената по чудо остава непокътнато, но когато радиацията безмилостно приближава, ситуацията започва да се влошава.
Пред идващата неизбежна смърт и лъчевата болест, която започва да поразява наред, хората показват възможно най-грозните си черти и най-низките си страсти. Във филма така и не виждаме ядрена гъба, която да подсказва за края, но за сметка на това някои от сцените са наистина покъртително жестоки и няма да ви оставят равнодушни.
"Пътят" е екранизация по едноименния роман на Кормак Макартни, който печели наградата "Пулицър" през 2007 г. Сюжетът проследява баща и син, чиито имена така и не научаваме, които обикалят из опустошената Америка. САЩ е почти изравнен със земята и всичко е покрито с пепел, а сивите тонове създават наистина мъчително усещане за край на света.
Всъщност във филма не се казва категорично, че се е случил именно ядрен апокалипсис, но всички препратки водят именно към това внушение. Малкото останали живи от своя страна са на ръба между човешкото и животинското. А основният въпрос е дали въобще може да има човечество такова, каквото е било, след подобна катастрофа.
Филмът е екранизация по романа на Невил Шут, който излиза в разгара на Студената война. Английският писател е искрено ужасен от конфликтите между световните ядрени сили и решава да напише книга-предупреждение какво би станало, ако някой се осмели да натисне големия червен бутон.
В главните роли са Ава Гарнър и Грегъри Пек, които са сред последните оцелели на Земята заедно с населението на Австралия. Континентът-държава е остана встрани от бомбардировките и военния конфликт, но за сметка на това радиационният облак се носи към нея. В хода на филма и последният лъч надежда се изпарява, а краят е смазващ.
Да, няма грешка – това е по-нова адаптация (от 2000 г.) на същия роман на Невил Шут. Тази версия е осъвременена и някои неща от книжния оригинал са изменени, за да звучат в крак с XXI век.
Тук в главните роли са Арманд Асанте и Рейчъл Уард. Филмът не отстъпва нито на версията с Пек и Гарнър, нито на романа на Шут, така че си заслужава да му дадете шанс.
В тази продукция на BBC за разнообразие жертвата на съветската ядрена атака не са САЩ, а Британия. Това е и един от филмите, които са имали най-смразяващ ефект върху аудиторията си, тъй като The War Game е смес между документалистика и драма. При първото гледане обаче мнозина са решили, че това е чисто документален филм и са изпаднали в паника.
Всъщност продуцентите са били толкова ужасени от творението на режисьора и сценарист Питър Уоткинс, че в продължение на 20 години отказват да го излъчат. Когато най-накрая е показан през 1985 г., веднага става сензация. Основната идея на филма е да покаже колко отчайващо неподготвени са властите, ако действително стане ядрен удар, а кадрите, изпълнени с кръв, жертви и насилие са още по-шокиращи.
Отново филм с документален привкус и отново действието се развива във Великобритания, а не в Северна Америка. Продукцията пак е на BBC и показва живота на няколко семейства в Шефийлд, когато изведнъж избухва атомна бомба.
Длъжни сме да предупредим, че филмът показва последиците от ядрен взрив по доста откровен начин и някои кадри са много смущаващи. На зрителите не са спестени моментите с масово измиране, страдание и човешка жестокост. Не е пресилено да кажем, че това е един от най-депресиращите филми, които можете да си пуснете.
В "Евкилибриум" човечеството вече някак си е преживяло Трета световна война, която очевидно се е водила с химически и/ или ядрени оръжия. Фактът, че още населяваме планетата Земя обаче никак не е радостен и не е повод за оптимизъм.
Светът след Апокалипсиса се е превърнал в тежка антиутопия, в която е забранено да чувстваш. Тези, които отказват да спазват това простичко правило, биват наказвани със смърт. Филмът не показва военния конфликт, който се е случил, но пък ни кара да се замислим дали оцеляването ще ни донесе мир и благоденствие, или май е по-добре да се примирим с края...
