Версията от 1960-а година е преведена на български като "Луди глави", а в ролята на Дани Оушън е не кой да е, а Франк Синатра. Историята проследява Оушън, който събира група ветерани, които да се срещнат в Лас Вегас и да ограбят едновременно пет казина.
"Бандата на Оушън" от 2011-а от своя страна включва дълъг списък от холивудски звезди и е един от най-добрите филми за обири, правени някога.
Въпреки че филмът от 1960-а носи дух, който не може да бъде пресъздаден отново, той е изместен от накъсан сценарий, незапомнящи се герои и лоша актьорска игра от страна на Синатра. Синатра е бил известен с това, че отказва да снима повече от веднъж дадена сцена и това за съжаление си личи в "Луди глави".
Оригиналната версия на "Белязаният" е от 1932-а и е вдъхновена от живота на Ал Капоне, който има белег на едната си буза. Действието се развива по време на Сухия режим, когато гангстерът Тони Камонте (изигран от Пол Муни) бавно превзема контрола над подземния свят на Чикаго. Скоро обаче алчността му взима превес и виждаме какви са последиците.
Втората версия на "Белязаният" с Ал Пачино е по сценарий на Оливър Стоун и следва сходен сюжет, но действието е пренесено в Маями, а героят е кубинец. Нелегалният алкохол е заместен с кокаин.
И двата филма са добри за времето си, но дистанцията на времето дава на версията от 1983-а далеч повече артистична свобода. Може би заради повечето насилие и нелегални субстанции филмът по сценария на Стоун е далеч по-добро кинематографично преживяване.
Оригиналът се казва "Пъклени дела" и е филм на Андрю Лау и Алън Мак от 2002-а. Трилърът е сниман в Хонконг и проследява историята на полицай, който влиза под прикритие в Триада, и мафиот от Триада, който се внедрява в полицията. Филмът печели симпатиите на публиката в Китай и има две продължения.
В "От другата страна" Скорсезе пресъздава "Пъклени дела" почти без промени, но действието е пренесено в Бостън. Филмът жъне огромен успех и печели четири награди "Оскар".
Това, което прави версията на Мартин Скорсезе по-добра е симетрията, която той успява да постигне между героите. Например героите на Мартин Шийн като шеф на щатската полиция и Джак Никълсън като шефът на мафията са двете страни на една и съща монета. И двамата са израснали в Южен Бостън и разбират характера на района. Това липсва в "Пъклени дела". Освен това актьорският състав в "От другата страна" е допълнен от други две любими имена – Леонардо ди Каприо и Мат Деймън.
"Непреклонните" от 1969-а с участието на Джон Уейн в ролята на маршал Рустър Когбърн е една от класиките в жанрa на уестърните. Историята в него разказва за млада жена на име Мати, която използва Когбърн, за да открие убиеца на баща си. Филмът е огромен успех и носи наградата "Оскар" за най-добра мъжка роля на Уейн.
Римейкът му е от 2010 като режисьори са братята Коен, а ролята на Когбърн е поверена на Джеф Бриджес. Той е значително по-мрачен и се опитва повече да се доближи до романа на Чарлз Портис, на който е основан сценарият. Друго преимущество е, че тук действието е разказано почти изцяло от гледна точка на Мати, която описва своето търсене за справедливост.
От години Холивуд експлоатира темата за Дивия Запад – място, където доброто наистина е добро, а злото – зло. Постепенно на публиката започна да й омръзва това идеализирано виждане и жанрът започна да става по-мрачен. И двата филма са добри, но вторият пресъздава по-точно атмосферата и следва по-внимателно тона на книгата.
През 1979-а Майкъл Ман пише чернова от 180 на сценария за "Жега", но никой не иска да го продуцира. Ман решава да премахне всички странични сюжетни линии и излишни герои и така свежда действието до около 90 минути. NBC с радост приемат тази версия и решават да направят от нея телевизионен сериал. На мениджърите обаче не им допада идеята за поредица и така се появява телевизионният филм "Удар в Лос Анджелис".
"Жега" от 1995-а е първият филм, в който Робърт де Ниро и Ал Пачино имат общи сцени (двамата играят и в "Кръстникът 2" през 1974). Сюжетът на филма показва приликите между кариерата на детектива и тази на престъпника, както и последиците от тези две професии. В "Жега" се появяват почти всички второстепенни герои и случки, които отпадат от оригиналния сценарий.
"Удар в Лос Анджелис" е филм, правен единствено за излъчване по телевизията и по тази причина търпи много компромиси с бюджета си, което също допринася "Жега" да е по-добър.
През 2009-а излиза шведската екранизация по романа на Стиг Ларшон. Ролята на хакерката Лисбет Саландер е поверена на Ноуми Рапас, а журналистът Блумквист, който разследва мистериозно убийство, е изигран от вече покойния Михаел Нюквист. Филмът е много добре приет както от критиката, така и от публиката, особено в Европа заради заплетената си история и добра актьорска игра.
През 2011-а идва римейкът, копродукция между САЩ и Швеция. Режисьор е Дейвид Финчър, който се доверява на Даниел Крейг в ролята на Блуквист и Рууни Мара, неузнаваема като Лисбет. Филмът на Финчър е със значително по-голям бюджет, което допринася много за качествата му. За мнозина Крейг и Мара също се справят по-добре с ролите.
Въпреки че първата версия на филма е добра, втората е по-успешна, а и действието в нея е далеч по-динамично.
Филмът от 1951-а, озаглавен "Нещото от друг свят", е базиран на новела на Джон Кемпбъл "Кой е там?". Тази версия на филма използва цялостния сюжет за откриването на извънземен кораб в Арктика, но оттам нататък приликите с оригиналната история са малко.
"Нещото" от 1982-а е режисиран от Джон Карпентър и е много по-близо до произведението на Кемпбъл. Филмът е считан за един от най-добрите филми на ужасите за всички времена. Действието се развива в Антарктика, където група американски учени са нападнати от смъртоносни създания, които могат да се превръщат в каквото пожелаят.
Първият филм като че ли взима възможно най-безинтересните неща от "Кой е там?", докато римейкът е увлекателен и истински ужасяващ и перфектно представя параноята на това да не знаеш дали хората около теб са тези, за които се представят.
Късометражният "Самолетна писта" (La Jetee) е постапокалиптичен френски филм, който разказва историята на затворник, който е принуден от учените да се върне във времето в опит да поправи настоящето. 28-минутната история е разказана почти само благодарение на черно-бели снимки.
"12 маймуни" от 1995-а е с участието на Брус Уилис и Брад Пит. Режисьорът Тери Гилиъм взима основната идея и я разгръща до пълнометражен филм. Всичко се случва във Филаделфия, където върлува вирус, за който се предполага, че е пуснат от терористичната организация "Армията на дванадесетте маймуни". Групата изследователи принуждават героя на Уилис да се върне в миналото в опит да научи повече за заразата.
Пълнометражната версия е по-реалистична и провокира далеч повече въпроси, а и зрителите са по-съпричастни с героите.
Първата екранизация по едноименния роман на Невил Шут излиза през 1959-а и е с участието на Грегъри Пек и Ава Гарнър. Филмът за последните дни на човечеството след опустошителен ядрен конфликт излиза в разгара на Студената война и мнозина са ужасени от перспективата това да се случи наистина. Тогава сюжетът изглежда стряскащо реалистичен.
През 2000-а Hallmark решават да използват историята като я адаптират към съвременната ситуация. Резултатът е дори по-добър от оригинала, а Арманд Асанте прави една от най-добрите роли в кариерата си.
Трудно е да се каже, че римейкът задминава драстично оригинала, но втората версия изглежда на съвременния зрител по-близка и достоверна. Което я прави още по-ужасяваща.
