Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Женските гърди в киното

Кадър от "9 седмици и половина" (1986)

 По време на груб секс на стълбите, отблъскващият имидж на Мики Рурк приятно контрастира с гледката на подгизналата от дъжда тениска на Ким Бейсинджър
Кадър от "9 седмици и половина" (1986)

По време на груб секс на стълбите, отблъскващият имидж на Мики Рурк приятно контрастира с гледката на подгизналата от дъжда тениска на Ким Бейсинджър

 "Щури времена в Риджмънт Хай" (1982) 

  Тя се надига от дълбините като Венера от Сан Фернандо Вали — с блестяща лъскава коса, с вода, капеща от устните й, с тъмни очи, дълбаещи право в мъжкото либидо. В сцената зазвучава ню-уейв хитът "Moving in Stereo", докато Фийби Кейтс започва разходка до басейна на забавен каданс. И гърдите й наистина се движат в стерео, тези наперени вторични сексуални полови белези на тинейджърката, миг преди тя да свали банските. 

 Този запечатан на лента горещ момент остава в челните позиции на най-секси сцените в историята на киното.
"Щури времена в Риджмънт Хай" (1982)

Тя се надига от дълбините като Венера от Сан Фернандо Вали — с блестяща лъскава коса, с вода, капеща от устните й, с тъмни очи, дълбаещи право в мъжкото либидо. В сцената зазвучава ню-уейв хитът "Moving in Stereo", докато Фийби Кейтс започва разходка до басейна на забавен каданс. И гърдите й наистина се движат в стерео, тези наперени вторични сексуални полови белези на тинейджърката, миг преди тя да свали банските.

Този запечатан на лента горещ момент остава в челните позиции на най-секси сцените в историята на киното.

 "Пришълецът" (1979) 

 "Пришълецът" всъщност е много "мръсен" филм: експлодиращи прибиращи се челюсти; киселинни телесни течности; откъсната глава на дроид, чиято уста изпуска мръснишки коментари, странна млечнобяла течност, мъж, който дава живот на друго същество.
 Това "раждане" — има ли всъщност по-изпълнен с насилие момент в историята на киното. И това е преди изобщо да споменем женските гърди. Те се показват едва към края, след като последният оцелял човек, героят на Сигърни Уийвър - Рипли, е взривил кораба-майка и е избягал в совалката. И чувствайки се безопасност, тя се отпуска и дрехите падат.
 "Пришълецът" залага на принципа, че това, което не се вижда, е по-запомнящо се от видимото. Така че гърдите на Рипли остават леко закрити. 
 Осезаемо естествени, тези гърди са абсолютно неподкрепени от нищо и неувеличени. Зърната обаче са нещо друго; те са твърди като върхове на ски-щеки. Най-земното и сексуалното излъчване на жена, според мнозина, особено заради контраста, който създава с най-дезориентиращия момент във филма.
"Пришълецът" (1979)

"Пришълецът" всъщност е много "мръсен" филм: експлодиращи прибиращи се челюсти; киселинни телесни течности; откъсната глава на дроид, чиято уста изпуска мръснишки коментари, странна млечнобяла течност, мъж, който дава живот на друго същество.

Това "раждане" — има ли всъщност по-изпълнен с насилие момент в историята на киното. И това е преди изобщо да споменем женските гърди. Те се показват едва към края, след като последният оцелял човек, героят на Сигърни Уийвър - Рипли, е взривил кораба-майка и е избягал в совалката. И чувствайки се безопасност, тя се отпуска и дрехите падат.

"Пришълецът" залага на принципа, че това, което не се вижда, е по-запомнящо се от видимото. Така че гърдите на Рипли остават леко закрити.

Осезаемо естествени, тези гърди са абсолютно неподкрепени от нищо и неувеличени. Зърната обаче са нещо друго; те са твърди като върхове на ски-щеки. Най-земното и сексуалното излъчване на жена, според мнозина, особено заради контраста, който създава с най-дезориентиращия момент във филма.

 "Джиа" (1998) 
 "Това са твоите цици". "А това са твоите цици, когато вземаш наркотици". Но когато те са на Анджелина Джоли, все пак те си остават секси, независимо от всичко
"Джиа" (1998)

"Това са твоите цици". "А това са твоите цици, когато вземаш наркотици". Но когато те са на Анджелина Джоли, все пак те си остават секси, независимо от всичко

 "Американски пай" (1999) 
 Всички ние преправихме колективно спомените си от гимназията така, че да включват секси чужденка, дошла по международен обмен и обременена от тромав акцент
"Американски пай" (1999)

Всички ние преправихме колективно спомените си от гимназията така, че да включват секси чужденка, дошла по международен обмен и обременена от тромав акцент

 "Мълхоланд Драйв" (2001)  
 Лора Харинг предлага бюст, толкова кадифено мек, че просто трябва да е полегнал. Което придава убедителност на теорията, че филмът на Линч е изцяло един сън.
"Мълхоланд Драйв" (2001)

Лора Харинг предлага бюст, толкова кадифено мек, че просто трябва да е полегнал. Което придава убедителност на теорията, че филмът на Линч е изцяло един сън.

 "Смяна на местата" (1983)  
 Непретенциозното разсъбличане на Джейми Лий Къртис пред огледалото разкрива чифт толкова... перфектни гърди, че всички си купиха билети за отчайващия филм "Perfect" на Къртис две години по-късно
"Смяна на местата" (1983)

Непретенциозното разсъбличане на Джейми Лий Къртис пред огледалото разкрива чифт толкова... перфектни гърди, че всички си купиха билети за отчайващия филм "Perfect" на Къртис две години по-късно

 "Плътско познание" (1971)  
 Незабравим момент - кратка сцена, но запомнена от поколения в "Плътско познание". Джак Никълсън е на среща с Ан-Маргрет; той играе счетоводител и тотален сваляч, а Ан-Маргрет е... това, което и бихте очаквали от нея. И на срещата те нямат особени теми за обсъждане.

  Мислите на Джак обаче са нашите мисли; очите му са там, където и нашите. И докато те вечерят, той гадае по ръката на Ан-Маргрет. И тя събира ръце, така че Джак да стигне до дланта й. И когато го прави, светът спира, защото се получава едно от най-вълшебните, поразителни, спиращи дъха деколтета, някога изпъквали на големия екран. 

 Извън тези няколко секунди,"Плътско познание" не е весел филм. Ако той е единственият филм, който някога сте гледали, представящ сюжета на мъжкия сексуален живот, би трябвало да смятате, че всички ние сме провалили се гиганти като Enron. 
 Депресиращите истини за любовта, мрака и секса обаче естествено остават незабелязани за неопитното младежко око, засенчени от сластната гледка на бюста на Ан-Маргрет. Дори когато го гледате години по-късно и вече не сте тийнейджъри, вие разбирате за какво става дума - дори и тогава бюстът й все още остава невероятно привлекателен.
"Плътско познание" (1971)

Незабравим момент - кратка сцена, но запомнена от поколения в "Плътско познание". Джак Никълсън е на среща с Ан-Маргрет; той играе счетоводител и тотален сваляч, а Ан-Маргрет е... това, което и бихте очаквали от нея. И на срещата те нямат особени теми за обсъждане.

Мислите на Джак обаче са нашите мисли; очите му са там, където и нашите. И докато те вечерят, той гадае по ръката на Ан-Маргрет. И тя събира ръце, така че Джак да стигне до дланта й. И когато го прави, светът спира, защото се получава едно от най-вълшебните, поразителни, спиращи дъха деколтета, някога изпъквали на големия екран.

Извън тези няколко секунди,"Плътско познание" не е весел филм. Ако той е единственият филм, който някога сте гледали, представящ сюжета на мъжкия сексуален живот, би трябвало да смятате, че всички ние сме провалили се гиганти като Enron.

Депресиращите истини за любовта, мрака и секса обаче естествено остават незабелязани за неопитното младежко око, засенчени от сластната гледка на бюста на Ан-Маргрет. Дори когато го гледате години по-късно и вече не сте тийнейджъри, вие разбирате за какво става дума - дори и тогава бюстът й все още остава невероятно привлекателен.

 "Амаркорд" (1973) 

 Като много други прегрешения, всичко започва с цигари. Той млад, хормоните му бушуват, дните му преминават в престъпления, копнежи и саморазрушение; той отива до магазина за цигари, да си купи "уна национале," само една. Време е за затваряне и той се промъква под металната решетка. 

 Собственичката, заключваща магазина, мести големи чували по пода и той предлага помощта си. "Няма да се справиш," заявява тя; все пак той е два пъти по-малък от нея. Тя е карикатурно пищна, в бледосинята й жилетка бюстът й е непоклатим, стърчащ като невъзможна носеща греда, достойна за Франк Гери. 

 "Колко тежиш?", пита той. "Мога да вдигна и теб." - "Така ли?" пита тя отегчено, сваля престилката, затръшва решетката и се обръща към него. "Давай," провокира го тя.

 Той успява да я повдигне три пъти един след друг, макар че е тотално изтощен от усилията си, докато тя се се смее, а после пъшка със затворени очи. Всичко свършва толкова внезапно, колкото е и започнало. Тя грубо го изблъсква, оправя си жилетката, и топлата биология отново се превръща в архитектура. 

 Тя отново е делова, затваря магазина, напомняйки му за какво е дошъл: една национале. И тя му я дава безплатно. "Подарък”, казва тя, без симпатия в глса си. Той я взема и отива до решетката, но уморен, не може да я помръдне; тя я вдига с лекота и го избутва навън в нощта.
"Амаркорд" (1973)

Като много други прегрешения, всичко започва с цигари. Той млад, хормоните му бушуват, дните му преминават в престъпления, копнежи и саморазрушение; той отива до магазина за цигари, да си купи "уна национале," само една. Време е за затваряне и той се промъква под металната решетка.

Собственичката, заключваща магазина, мести големи чували по пода и той предлага помощта си. "Няма да се справиш," заявява тя; все пак той е два пъти по-малък от нея. Тя е карикатурно пищна, в бледосинята й жилетка бюстът й е непоклатим, стърчащ като невъзможна носеща греда, достойна за Франк Гери.

"Колко тежиш?", пита той. "Мога да вдигна и теб." - "Така ли?" пита тя отегчено, сваля престилката, затръшва решетката и се обръща към него. "Давай," провокира го тя.

Той успява да я повдигне три пъти един след друг, макар че е тотално изтощен от усилията си, докато тя се се смее, а после пъшка със затворени очи. Всичко свършва толкова внезапно, колкото е и започнало. Тя грубо го изблъсква, оправя си жилетката, и топлата биология отново се превръща в архитектура.

Тя отново е делова, затваря магазина, напомняйки му за какво е дошъл: една национале. И тя му я дава безплатно. "Подарък”, казва тя, без симпатия в глса си. Той я взема и отива до решетката, но уморен, не може да я помръдне; тя я вдига с лекота и го избутва навън в нощта.

 "Фатално привличане" (1987)  
Само ако Майкъл Дъглас бе разпознал злите връхчета на гърдите на Глен Клоуз като предвестник на ужаса, който го очаква...
"Фатално привличане" (1987)

Само ако Майкъл Дъглас бе разпознал злите връхчета на гърдите на Глен Клоуз като предвестник на ужаса, който го очаква...

 "Долината на куклите" (1967)  
 Някои кинематографски гърди са направени да бъдат гледани със сласт, други разкриват прелестите на скоро родили дами. А трети са замислени да предизвикват възхищение, съчетано със съжаление. Те са прекрасни, но си личи, че са обречени на страдание. 

  И живото въплъщение на този тип гърди е Шарън Тейт в "Долината на куклите" - русата Дженифър, спечелила симпатиите на певеца Тони, за когото се жени и забременява, само за научи твърде късно, че той е нелечимо болен. Тя започва да се снима гола, за да плаща сметките му в санаториума, решава да направи аборт, и ако всичко това не е достатъчно, тя научава, че има рак на гърдата.

 Във финалната сцена във филма Дженифър лежи в легло в "Бел Еър Карлтън". "Как Тони да остане в санаториума?" се оплаква Дженифър на приятелката си Ан, която я уверява, че ще си намери работа. Дженифър въздъхва: "Ан, нека си признаем истината: единственото, което умея, е да си свалям дрехите," разкривайки единственото, което този суров и безмилостен свят й е дарил — съзнание за нейните собствени ограничения.   Секунди по-късно, останала сама, тя изпива смъртоносна шепа хапчета и ляга, за да не се събуди повече, но първо отива до огледалото, сваля сатенената си нощница и гледа тъжно своите обречени прелести — отвели я толкова далеч, но предали я така безмилостно.
"Долината на куклите" (1967)

Някои кинематографски гърди са направени да бъдат гледани със сласт, други разкриват прелестите на скоро родили дами. А трети са замислени да предизвикват възхищение, съчетано със съжаление. Те са прекрасни, но си личи, че са обречени на страдание.

И живото въплъщение на този тип гърди е Шарън Тейт в "Долината на куклите" - русата Дженифър, спечелила симпатиите на певеца Тони, за когото се жени и забременява, само за научи твърде късно, че той е нелечимо болен. Тя започва да се снима гола, за да плаща сметките му в санаториума, решава да направи аборт, и ако всичко това не е достатъчно, тя научава, че има рак на гърдата.

Във финалната сцена във филма Дженифър лежи в легло в "Бел Еър Карлтън". "Как Тони да остане в санаториума?" се оплаква Дженифър на приятелката си Ан, която я уверява, че ще си намери работа. Дженифър въздъхва: "Ан, нека си признаем истината: единственото, което умея, е да си свалям дрехите," разкривайки единственото, което този суров и безмилостен свят й е дарил — съзнание за нейните собствени ограничения.

Секунди по-късно, останала сама, тя изпива смъртоносна шепа хапчета и ляга, за да не се събуди повече, но първо отива до огледалото, сваля сатенената си нощница и гледа тъжно своите обречени прелести — отвели я толкова далеч, но предали я така безмилостно.

 "Жарки тела" (1981)  

 Някога Катлийн Търнър успяваше с малките си гърди да увлече толкова много мъже...  Докато не засне "Серийна майка". И възбудата изчезна мигновено
"Жарки тела" (1981)

Някога Катлийн Търнър успяваше с малките си гърди да увлече толкова много мъже... Докато не засне "Серийна майка". И възбудата изчезна мигновено

 "Модернистите" (1988) 
 
 Един от най-добрите звездни моменти с бюст в киното е кратка, но приятна демонстрация на заложбите на Линда Фиорентино в "Модернистите". Интересуващите се от арт-света през 20-те години мразят псевдо-готините филми като този за модернисткото движение, създаден от Алън Рудолф, но Линда е неотразима като модернистка муза. Единственото наистина модерно в този филм нещо е нейното тяло. 
 Тя е повече Артемида, отколкото Афродита. В крайна сметка филмът е приятен отдих от пищността на бюстовете в Холивуд и преклонение пред еротичните интереси на тези от зрителите, които са били своевременно успешно отбити от майчината гърда
"Модернистите" (1988)

Един от най-добрите звездни моменти с бюст в киното е кратка, но приятна демонстрация на заложбите на Линда Фиорентино в "Модернистите". Интересуващите се от арт-света през 20-те години мразят псевдо-готините филми като този за модернисткото движение, създаден от Алън Рудолф, но Линда е неотразима като модернистка муза. Единственото наистина модерно в този филм нещо е нейното тяло.

Тя е повече Артемида, отколкото Афродита. В крайна сметка филмът е приятен отдих от пищността на бюстовете в Холивуд и преклонение пред еротичните интереси на тези от зрителите, които са били своевременно успешно отбити от майчината гърда

 "Безкрайна приказка" (1984)  
 Ако сте го гледали още като ученици, вероятно сте били убедени, че всички жени са гигантски каменни богини с бюст с размера на скален блок. Всъщност мнозина си го мислят и сега...
"Безкрайна приказка" (1984)

Ако сте го гледали още като ученици, вероятно сте били убедени, че всички жени са гигантски каменни богини с бюст с размера на скален блок. Всъщност мнозина си го мислят и сега...

 "Pretty Baby" (1978)  
 Брук Шийлдс като... 1.. -годишна? Това гърди ли са, или ухапвания от комар? Така или иначе, дано никога не ни се случи да ги поглеждаме отново
"Pretty Baby" (1978)

Брук Шийлдс като... 1.. -годишна? Това гърди ли са, или ухапвания от комар? Така или иначе, дано никога не ни се случи да ги поглеждаме отново

 "Има ли пилот в самолета" (1980)  
 Хаотичната въздушна турбуленция поражда приятно френетично разтърсване
"Има ли пилот в самолета" (1980)

Хаотичната въздушна турбуленция поражда приятно френетично разтърсване

 "Басейнът" (2003)  
Най-добрите естествени френски балкони от двойното издание на Oui през октомври 1978-ма
"Басейнът" (2003) Най-добрите естествени френски балкони от двойното издание на Oui през октомври 1978-ма

 "Любовникът" (1992)  
 Джейн Марч, яхнала любовника си, в сцена, изглеждаща сякаш трае часове. Май винаги сме били податливи на адаптации по книги на Маргьорит Дюрас.
"Любовникът" (1992)

Джейн Марч, яхнала любовника си, в сцена, изглеждаща сякаш трае часове. Май винаги сме били податливи на адаптации по книги на Маргьорит Дюрас.

 "Рисков бизнес" (1983)  
 Ако Ребека де Морни стоеше в нашия хол и ни позволяваше да й събличаме роклята, вероятно и ние бихме станали гимназиални сводници.
"Рисков бизнес" (1983)

Ако Ребека де Морни стоеше в нашия хол и ни позволяваше да й събличаме роклята, вероятно и ние бихме станали гимназиални сводници.

 "Животинска къща" (1978)  
 Недостижимата мацка в прозореца, която сваля белия си сутиен: златната жила на киното, така да се каже; дарът на Джон Лендис към младите момчета по цял свят.
"Животинска къща" (1978)

Недостижимата мацка в прозореца, която сваля белия си сутиен: златната жила на киното, така да се каже; дарът на Джон Лендис към младите момчета по цял свят.

 "Лудории" (1998) 
 Отново запазената марка на Мат Дилън - втрещеното изражение, в случая изглежда оправдана, когато той е изправен пред... лудуващата физика на Дениз Ричардс
"Лудории" (1998)

Отново запазената марка на Мат Дилън - втрещеното изражение, в случая изглежда оправдана, когато той е изправен пред... лудуващата физика на Дениз Ричардс