Великият визионер Стенли Кубрик е американски режисьор, който се оттегля на Острова, където снима и живее до края на живота си.
"Портокал с часовников механизъм" е истинска британска класика и безупречна екранизация по едноименния роман на Антъни Бърджис. Филмът изследва проблемите на свободата и природата на злото – две теми с ключово значение в осмислянето на Brexit.
Кубрик използва инструментите на сатирата и черния хумор – дълбоко британска материя – в своя опит да покаже един дистопичен свят, скован от смразяваща бюрокрация и младежко насилие. С излизането си в началото на 70-те "Портокал с часовников механизъм" предизвиква световен шок – също както Brexit преди дни.
Военна класика с неподправен британски привкус от майстора на епичния екранен спектакъл Дейвид Лийн. Негов е и "Лорънс Арабски" - друг изконно английски филм, който препраща към епохата на Империята, над която слънцето никога не залязва.
В „Мостът на Река Куай“ са обединени темите за военната доблест и мъжество, дългa към справедливостта, дисциплината, интересa към екзотични места, инженерната иновативност, индустриалната находчивост и работната етика – все теми, залегнали в основата на най-положителния прочит на британската история и идентичност.
"Мостът на река Куай" е критикуван като „прослава на превъзходството на Западната цивилизация“. Корените на филма на Дейвид Лийн черпят хранителни вещества от същата почва, която роди основанията за Brexit.
Безкомпромисно смелата религиозна сатира на „Монти Пайтън“ влиза в историята като един от най-остроумните и забавни филми, създавани някога. Пародията на библейската история за месията е задължителна за гледане поне на всеки три години.
Хуморът в „Животът на Браян“ е чисто английско изобретение и свидетелства за трайния ангажимент на британците към свободата на словото. „Монти Пайтън“ празнуват великата свобода да обиждаш тесногръди хора, да нараниш техните чупливи чувства.
Това е ценност, която за жалост не е от чак такова жизненоважно значение за континентална Европа, особено в светлината на бруталната нова цензура, която ЕС иска да наложи в социалните медии. Хуморът и свободното изразяване на Острова са единствени по рода си и това е една от разликите с ЕС, които залегнаха в мотивацията за Brexit.
Най-иконичният британски гангстерски филм. Боб Хоскинс прави ролята на живота си в образа на арогантен лондонски мафиот, изправен пред най-сериозните предизвикателства в бруталната си кариера. Хелън Мирън е изящна и пленителна като неговата дама.
Персонажът на Хоскинс олицетворява архетипа за безскрупулния ъндърграунд бос от East End. Действието се случва в края на 70-те години на миналия век и, типично по британски, в сюжетa е намесен политически момент с включването на терористи от IRA плюс коментари върху изместването на традиционната британска индустрия от имотния сектор и мястото на Обединеното Кралство в Европейската икономическа общност.
Един от най-актуалните филми за гледане в контекста на Brexit. Освен това е и дяволски качествен.
Още едно упражнение по черен хумор с британско ДНК. Този филм от 1955-а е ярко доказателство, че английските шеги рядко може да бъдат „преведени“ успешно в друг контекст.
През 2005-а гениалните братя Коен направиха римейк на комедията за група от непохватни престъпници, които се опитват да убият стара дама, и го позиционираха в дълбокия американски Юг. Концепцията не проработи и резултатът беше един от малкото разочароващи филми на братята.
„Убийците на старата дама“ е парче лондонско кино – комично, сюрреалистично и с елегантно развлекателен подход към криминалното.
