Когато Pixar направи филм с главен герой жена, студиото захвърли всякакви формули за принцеси, безнадеждно влюбени в принцове, и представи червенокосата Мерида, водеща битка за своето кралство. Разчупвайки клишето за принцесите в анимационните филми – свързвано с Walt Disney, които притежават Pixar от 2006 г. – „Храбро сърце” спечели доста награди, включително и „Оскар”.
Един от подценяваните филми на Pixar, който не съдържаше характерните за тях сърцераздирателни моменти, въздействащи повече на родителите, отколкото на децата. Но имаше не по-малко поучителни моменти, свързани с осъществяването на мечтите, страстта към пътуването и живота в малкия град.
Филм за плъх, който мечтае да стане главен готвач в парижки ресторант, на пръв поглед не би трябвало да сработи. Но в ръцете на Pixar от тази идея се получи шедьовър с необяснимо чаровен главен герой и най-добре изобразената любов към храната в анимационен филм.
Филм за семейните ценности, замаскиран като екшън със супергерои. Цяла фамилия със свръхестествени способности, опитала се да забрави бурното си минало и да води „нормален” живот, е призвана отново да спасява света – в една от анимациите на Pixar, която е най-откровено насочена колкото към децата, толкова и към възрастните.
Pixar филмът, от който започна всичко. Без него съдбата на студиото щеше да е съвсем различна. И въпреки че последвалите им проекти може да изглеждат по-амбициозни, оригиналният Toy Story от средата на 90-те си остава емблематичен детски филм за играчки, които живеят свой собствен живот.
„Плашещите” чудовища Майк и Съли се изправят срещу най-ужасяващото същество, обитаващо техния свят: малкото момиченце Бу. Тук Pixar отново подхождат с въображение към неизменен момент от детството – страха от чудовището, криещо се в килера. Резултатът е пореден техен любим филм, този път носещ внушението, че смехът е много по-силен от ужаса.
Кога въобще се случва в историята на киното третата част на дадена поредица да се окаже най-разтърсваща? Финалът на трилогията удря точно в носталгията от детството, в неизбежността на порастването, и се оказва най-емоционален и прочувствен не само измежду трите Toy Story филма, а вероятно и в целия каталог на Pixar.
Pixar улавя величието на безкрайния океан с простичка, но трогателна история за баща, търсещ изгубения си син. Още един дефиниращ филм за студиото, който през следващата година най-сетне ще се сдобие и с продължение – Finding Dory. Впрочем продължение се очаква и на The Incredibles, макар за него да не са известни почти никакви подробности.
Плакалите на първите 20 минути от този филм също са мнозина. Особено след незабравимия монтаж, разказващ за влюбена двойка, която изживява живота си заедно, но така и не успява да изпълни голямата си мечта. Следва не по-малко трогателен филм за старостта, ентусиазма и търсенето на нови цели в живота – и още една продукция на Pixar, предназначена повече за възрастните.
Уол-И е чаровният робот, оставен да чисти пълната с боклуци Земя след като нехайното човечество изцяло се е преместило на космически станции. Магиите на любовта, природата и науката се сливат, когато Уол-И показва живо растение на своята възлюбена роботка EVE и дава началото на решаващи за човечеството събития.
Една от връхните точки на киното, създадено от Pixar, „Уол-И” работи на няколко нива: като ням филм, като класически романс, като космическо приключение. Това е и поредният привидно детски филм на Pixar, който навлиза в сериозни теми като консуматорското общество, изкуствения интелект и смисъла на това да бъдеш човек.
