Red Sparrow, преведен на български като "Червената лястовица", се чакаше с нетърпение от мнозина и особено от феновете на Дженифър Лорънс. Историята за бивша балерина, която се превръща в умел шпионин, звучеше доста интересно.
Към Лорънс бяха прибавени Джоел Едгертън и Джеръми Айрънс, което обаче не спомогна за крайния резултат. Филмът е излишно дълъг, муден и пълен с елементарна пропаганда, която дразни и най-големите русофоби. Ситуацията не спасяват дори голите сцени с главната актриса.
Комедията имаше претенциите да се хареса както на по-младата аудитория, така и на родителите й. Историята разказва за три абитуриентки, които решават да правят секс за първи път в нощта на бала. Родителите откриват заговора и правят всичко по силите си да спрат децата си.
100-те минути екранно време изобилстват от дебелашки шеги, плоски изтъркани смешки, клишета за семейния живот и задължителната вече солидна доза политическа коректност, равноправие между половете и толерантност към хомосексуалните. Най-вероятно ще се усмихнете чак на финалните надписи и то от облекчение, че филмът е свършил.
За тези, на които не им допада поредицата на Е. Л. Джеймс е ясно – не харесват и филмите по книгите й. Но е удивително как продукцията и особено последната й част успя да подразни дори и верните почитатели на "50 нюанса...".
Още от първата серия зрителите изразиха разочарование от избора на главните актьори и тоталната липса на химия между тях – проблем, който само се задълбочи с времето. Критиките към третата част добавят, че са изпуснати ключови моменти от книгата и се е загубил целият смисъл на сюжета. И тук голотата и малкото горещи сцени не спасяват от провал.
И това лято не успяхме да се разминем без поне един задъхан екшън със Скалата. Дуейн Джонсън влезе в ролята на ветерана Уил Сойър, натоварен с тежката задача да спасява китайски небостъргач и семейството си, хванато в клопка в сградата.
Филмът е изтъкан от нелепи гафове и невъзможни в реалния живот каскади. Всичко това е разтеглено в час и 40 минути, но ако сте решили да му дадете шанс – сто процента ще ви се сторят повече. Още по-лошото е, че Скалата очевидно няма никакво намерение да спира с екшън-продукциите.
Единствената добра новина за Netflix покрай The Cloverfield Paradox е, че не рискуваха да го пуснат по кината, а директно го излъчиха на стрийминг платформата си. На филма не помогна, че беше обявен в най-гледаното време – по време на финала на супер боул.
Продукцията има амбициите да е едновременно умна научна фантастика в стил "Интерстелар" и хорър, който да държи зрителя в напрежение. Не успява с нито едното от двете. Сравнително добрият актьорски състав – Елизабет Дебики, Джон Ортиц, Даниел Брюл и др. - също не прави филма по-гледаем.
Почитателите на мюзикъла от 2008-а чакаха с нетърпение втората част точно 10 години след излизането на първата. Ентусиазмът обаче до огромна степен не беше оправдан.
Филмът не е абсолютен провал, но оставя зрителя с усещането, че вече е гледал всичко това. Не виждаме почти нищо ново покрай историята на смелата Дона, липсата на Мерил Стрийп е силно осезаема, песните на ABBA този път не са така леко и почти неусетно свързани.
Четири момичета решават да призоват митичния Слендърмен, но седмица по-късно едното от тях изчезва. Звучи като интересен хорър, а за сценария е отговорен Дейвид Бърк – човек, който има опит с филмите на ужасите.
Още от трейлъра си пролича, че продуцентите са спестили от бюджета за специални ефекти и последните са с доста лошо качество. Други критикуват, че сюжетът можеше да е по-оригинален и да предложи нещо по-изненадващо от вече изтърканата история за спасяването на приятел в беда. Най-разочароващото е, че филмът на ужасите не би ужасил сигурно и малко дете.
"Соло" проследява приключенията на младия Хан Соло, в случая изигран от Алдън Ерънрайк. Въпреки че приходите от боксофиса не бяха разочароващи, феновете останаха по-скоро недоволни от филма. Критиките тук са подобни на тези към "Мама Миа 2" - че всичко е било твърде предсказуемо и публиката реално не е видяла нищо ново и непознато. Като цяло високите очаквания останаха неоправдани.
"Диагноза: Секси!" беше замислен като вдъхновяваща женска комедия със стенд-ъп комедийната актриса Ейми Шумър. Тя влиза в ролята на леко пълна блондинка с притеснения относно теглото и външния си вид, която след инцидент се сдобива с колосално самочувствие.
Цялата идея е да се харесваме и да си вярваме такива, каквито сме, или поне това е бил първоначалният замисъл. Иначе оригиналното хрумване е затрупано под тонове клишета за жените и тяхното мислене, несполучлив хумор и лоша актьорска игра.
Ако историята за мъж, чието семейство е убито и той поема ролята на отмъстител, ви звучи до болка познато, не се бъркате – първо, филмът е римейк, и второ – идеята е използвана на още десетки места.
Брус Уилис от своя страна дори не прави опит да изиграе нещо различно от типичния екшън мачо с лош поглед. Освен слабото изпълнение продукцията е критикувана и заради това, че излиза в период, в който атентатите с огнестрелни оръжия в САЩ стават все по-чести.
