Ебенизър Скрудж като американски симпатяга е нещо, от което не мисля, че “Коледна песен” имаше нужда, но завръщането на Джони Деп на екран е достатъчна причина да влезем в киносалона за същата история, която гледаме от десетилетия.
Романът на Чарлз Дикенс е едно от най-адаптираните класически произведения с десетки интерпретации в игралното и анимационното кино. Лично аз преброих над 10 филма в периода от 50-те до днес, като във всички досега най-големите критики идват от опита за преплитане на британската култура с американската визия.
“Ебенизър: Коледна песен”, който излезе в кината на 13 ноември, е още една капка в морето от коледни филми, което този месец прелива от предложения.
Все пак историята за популярния скъперник Скрудж и омразата му към коледния ден винаги ще бъде подходящ избор за онези от нас, които свързват празника с нещо повече от звън на камбанки, украсяване на елхи и подаряване на подаръци.
Трейлъра вижте тук:
Дикенс създава романа като обръщение към всички, които са забравили, че истинският смисъл на Коледа е в щедростта и споделените моменти с близките. По-страховитият тон и стряскащите образи на духовете на миналата, настоящата и бъдещата Коледа са емоционална провокация за живота без състрадание и милостиня.
Режисьорът на новия филм Ти Уест и Paramount Pictures бяха схванали идеята и дори, по американски, леко я бяха опростили за зрителя.
За разлика от колегите си от родината на автора, Великобритания, те избират да пощадят хората, намалявайки до минимум кадрите на смърт и кървища. Отидох с нагласата за готически хорър, но и един път не се изплаших.
От предходната адаптация на “Коледна песен” на BBC през 2019 г. и до днес ме побиват тръпки. Поредицата от 3 части беше 3-часово хорър преживяване по идея на създателя на Peaky Blinders с продуценти Том Харди и Ридли Скот. Там с актьорските си превъплъщения Гай Пиърс като Скрудж и Стивън Греъм като Марли ни въвличат в мрачния образ на студения англичанин извън стереотипите, които американците ни налагат.
Но да се върнем на ролята на Джони Деп, за когото всички отричаме, че Джак Спароу всъщност съсипа неговата кариера в киното.
Не съдебната му драма с Амбър Хърд, а духът на миналите роли е това, което отдалечава любимеца на зрителите от нов триумф в Холивуд, и ролята на Ебенизър го доказа.
Всички знаем, че Джони има чара на симпатичен чудак, който просто няма как да не заобичаш. Скрудж обаче не е такъв и подходът към този образ би трябвало да е различен от този на Спароу и Лудия шапкар. А не е.
Дори в най-тежките сцени от "Ебенизър: Коледна песен" Деп не успяваше да сдържи своята тънка иронична усмивка, която никак не пасва на английски темерут, както е описан героят на Дикенс. Тази дупка в актьорската игра пречи на зрителя да проследи арката на Скрудж от коравосърдечие към изкупление, която е ключова за историята.
Ако Ебенизър се усмихва през вежди през целия сюжет, то как разбираш кога е настъпила неговата промяна?
Съвременните коледни филми традиционно не будят доверие у зрителя и той все още остава с духа на класики като “Сам вкъщи” и “Наистина любов”. Трудно ми е да го кажа, но не виждам причина в новата адаптация на “Коледна песен”, чийто единствен позитив би била печалбата от нови тиражи на книгата, но този път с лика на Джони Деп.
Заключението ми е да оставим британците сами да си адаптират литературни драми. Правят го добре. Американското кино няма да пострада, ако на всеки три месеца не се прави нов филм по някой английски роман.
Или поне докато “Хари Потър” и “Игрите на глада” са още в играта.
