Не са един и два филмите от фестивалната програма в Кан, които са посрещани с освирквания и демонстративно напускане на залата. Но единственият филм, който цялата публика на фестивала е напуснала, без да го изгледа докрай, е “Необратимо”.
Причината е, че в драмата на Гаспар Ное има извънредно дълга и брутална сцена на изнасилване, изиграна от актьорите Моника Белучи и Жо Престия.
През 2003 г. режисьорът Винсънт Гало (“Бъфало ‘66”) подпалва представите за филм на публиката в Кан с премиерата на еротичната драма Brown Bunny. Историята е написана, режисирана и продуцирана от Гало, като той играе и главната роля.
Скандалът гръмва заради сцена, в която екранната партньорка на Гало – Клои Севини – прави с него несимулиран орален секс. Веднага се заговаря, че актрисата е била принудена от режисьора да участва в секс сцената, но тя отрича.
В крайна сметка Brown Bunny е съсипан от критики и слага край на кариерата на Гало.
Малко след като открива френския филмов фестивал през 2023 г. с “Жан дьо Бари – фаворитката на краля”, режисьорката Майвен льо Беско попада в епицентъра на медийна буря.
Журналистът Тиери Фремо я обвинява, че докато е обядвал в ресторант, тя е дошла към масата му, хванала го е за косата и се е изплюла в лицето му. Беско не отрече инцидента, но заяви, че Фремо първи е прекрачил границите на благоприличието, като я е цитирал неправилно във връзка с обвиненията в сексуално насилие срещу бившата ѝ половинка Люк Бесон.
Няколко журналистки се обединяват в недоволството си срещу Кан през 2015 г., защото не са допуснати на първата прожекция на филма “Каръл”. В Twitter те съобщават, че достъпът до премиерата им е отказан, понеже не са носили обувки на високи токчета – задължителна част от официалното облекло за фестивала дотогава.
Жалбата на журналистките получава подкрепа както от онлайн аудиторията, така и от редица холивудски звезди. В резултат – фестивалът в Кан отменя правилото си за носене на високи токчета на гала премиерите.
На следващата 2016 година Джулия Робъртс показва недвусмислено позицията си по въпроса, като минава боса на червения килим в Кан, а през 2018-а примерът ѝ е последван от Кристен Стюарт.
Когато Netflix дебютира на престижния филмов фестивал с драмата Okja, гилдията не го посреща с гостоприемство. Председателят на журито по това време – Педро Алмодовар – открито порицава присъствието на стрийминг услугата на кинофорума. А на официалната прожекция филмът на Бон Джун-хо е посрещнат с мощни освирквания.
След тази реакция на публиката звездата в лентата Тилда Суинтън заявява, че в програмата на Кан са включени много филми, които няма да стигнат до големите екрани и съответно излелият се негативизъм по Okja в голяма степен е неоснователен.
Датският режисьор неколкократно е разтърсвал фестивала в Кан с проектите си. Най-запомнящата му се провокация е с филма “Антихристът”, където жена собственоръчно отстранява гениталиите си. Но не крайностите във филмите му са причината да бъде изгонен от фестивала.
През 2011 г. Триер заявява на пресконференция, че разбира Хитлер и му симпатизира. Залата изпада в ступор, а датчанинът бърза да уточни, че се шегува. Шегата му обаче не е приета от организаторите на събитието и Триер е помолен да напусне фестивала.
Впоследствие е обявено, че на датския режисьор му е забранено да представя филмите си в Кан за неопределено време.
Режисьорът Абделатиф Кешиш, носител на “Златна палма” за “Синьото е най-топлият цвят”, завинаги остава в скандалната история на Кан с филма Mektoub, My Love. В провокативната си романтика режисьорът е включил 13-минутна несимулирана сцена на орална любов между главните актьори Ромео дьо Лакло и Офели Бо.
А ден след прожекцията в Кан френските медии гръмват с новината, че Кешиш е напил и принудил двамата актьори да участват в еротичната сцена.
