Действието в него се развива в Щатите, малко преди правителството да пусне т.нар. API сигнал, чрез който мозъците на американците се препрограмират и престъпленията в страната да останат в миналото.
Замисълът така може и да звучи (донякъде) добър, но всъщност за нула време ще видите героите да правят крайно нелогични неща, трудно ще следите хронологията на събитията, а за капак на всичко ще се порадвате и на изкуствена игра и зле написани клишета в сценария.
И въпреки това ние даваме шестица на филма за това, че ни подсказа идеята да потърсим още примери с подобна нему съдба - линч от критиката с дигитално хвърлени домати.
Година: 1983
За разлика от обичания Saturday Night Fever от 1977 г., продължението от 1983 г. е доста недолюбвано и даже Джон Траволта не успява да го спаси със сексапил.
Някои обвиняват за това повърхностната режисура на Силвестър Сталоун, а най-честите сравнения на неговото творение са със средняшки видеоклип, излъчван за пълнеж по MTV.
Иначе фабулата следи историята на Тони Манеро, който се е посветил на кариерата си като танцьор в Бродуей (по-скоро на нещо като танцуващ Роки), докато личният му живот изостава от ритъма. Уви, на замисъла може и да не му липсва хъс, но на практика нещо сериозно куца.
Година: 1987
"Тъп отвъд мислимото, кух, кървав и безсмислен - това е един суетен филм на Universal Studios, с който да осигуриш заетост на Голямата бяла икона", бързо и безмилостно го потапя критичката Шейла Бенсън в Los Angeles Times.
Тя обаче далеч не е единствена - консенсусът на критиката е, че поредното продължение на хорър класиката на Спилбърг от 75-а е абсолютно лишено от смисъл.
Нещо повече - според легендарния критик Джийн Сискел, когато гледаш актрисата Лорейн Гари на екран в главна роля, просто ти се иска акулата да я изяде и всичко да приключи.
Година: 1991
Невероятно е, но дори разголената млада Мила Йовович не успява да умилостиви критиците на филма, който е продължение на "Синята лагуна" от 1980 г.
Историята за двама тийнейджъри, които откриват своята сексуалност насред безкрайните пейзажи на самотен остров, всъщност е малко неловък за гледане по няколко причини: неубедителната актьорска игра, неубедителната химия и неубедителните опити във всичко това да има каквато и да било провокация или режисьорски проблясък от страна на Уилям Греъм.
Трудно бихме повярвали, че някой би го гледал нарочно (освен ако не иска да плакне очи), но въпреки това нашите телевизии преди много обичаха да го излъчват. Ето защо не е изключено някой неделен следобед отново да усетите позабварения полъх на Синята лагуна и в хола си.
Година: 2002
Това е филмът с най-лош рейтинг от всички, защото тук цели 118 критици са се съгласили, че в скалата от 0 до 100 този филм заслужава 0.
Много от тях твърдят също, че това е кота 0 в кариерата на Антонио Бандерас и Луси Лиу, които играят двама тайни агенти, съсредоточени върху убийството на другия. Резултатът, режисиран от тайландеца Вич Каосаянанда, е скучен екшън с очевидно сложен, но абсолютно неразбираем замисъл, който според критика Тод Джилкрайст е трябвало да се казва "Садистик", за да знаят хората какво да очакват предварително.
Година: 2002
Чен Кайге иначе не е лош режисьор - негов е например спечелилият "Златна палма" и БАФТА "Сбогом, спътнице моя!", който има 8,1 в IMDB и 86% в Rotten Tomatoes.
Еротичният трилър "Убивай ме нежно" обаче е неговият англоезичен дебют и сме склонни да вярваме, че това е една от причините той да не се е получил.
Сюжетът му следи историята на млада жена с порядъчен живот, която един ден се отдава на мистериозен непознат, а след това животът ѝ се превръща в психотрилър с каращи те да потръпваш (ама по кофти начин) диалози и странни развои на събитията, които някои критици казват, че едвам са изгледали от неудобство. И въпреки това има шанс да споделите мнението на Нийл Смит от BBC, който казва, че този филм е толкова лош, че е направо добър.
Година: 2004
Струва ни се, че заглавието и постерът на филма са достатъчни сами по себе си, за да подскажат колко лош е този филм.
Колкото и да е невероятно обаче, той е продължение (!) на не по-малко лошия филм "Бебета гении" за свръхинтелигентни говорещи едногодишни, тръгнали на мисия, който също не беше посрещнат топло от критиката.
Това ни кара да се чудим какво, за бога, си е мислел режисьорът Боб Кларк, когато е решил да го снима, но кой знае - може би е вярвал, че сладки бебета + екшън = успех. Уви, формулата не работи.
Година: 2007
"Гнусно, повърхностно и неоригинално навлизане в порно канона за изтезания с безнадеждно лоша игра и разхищение на съвременните 3D технологии", гласи консенсусът за хорър филма в Rotten Tomatoes.
Сюжетът следи луд сериен убиец, който изтезава момичета. Режисьор е Джед Уейнтроб, който преди това е правил видеоигри. Това може би обяснява афинитета му към ефектите, кървавите бани и липсата на усет за лоша актьорска игра. За щастие "Белег" е последният му пълнометражен филм, може би за доброто на всички.
Година: 2012
Този небезизвестен филм с Еди Мърфи в главната роля предизвиква цяла война в IMDB, където част от зрителите ревностно го защитават. Всъщност нещо подобно виждаме и в Rotten Tomatoes, където филмът все пак има 47% зрителско одобрение, но критиката безмилостно го съсипва.
Ако сте позабравили - в него Мърфи играе Джак Маккол, който открива, че дървото в градината му е магическо и когато той говори, листата му падат, а вероятно с това и неговият собствен живот ще приключи.
Логично, това го кара да мълчи, което води до ситуации, които би трябвало да са смешни. Твърде сантименталният финал и някак предвидимата фабула карат критиците да си стиснат ръцете, че този филм просто не става.
Година: 2016
Филмът на Александрос Авранас всъщност стъпва върху истинска история и следва по петите детектив (Джим Кери), който открива връзка между едно убийство и описания сюжет в скоро публикуван криминален роман.
Въпреки тази нелоша идея критиката описва Dark Crimes като "неприятен" и "неспособен да предаде завладяващата истинска история". Отдадената игра на Джим Кери също не успява да го спаси, а колкото и да е странно, явно в спектъра на драмата Кери става твърде студен и не успява да предаде емоциите, които ролята предполага.
Година: 2018
Ето го отново и Джон Траволта! На пръв поглед обаче участието му в класацията с този филм е странно - какво може да се обърка в една мафиотска биографична драма, в която той е в главната роля?
"Предпочитам да се събудя до отсечена конска глава, отколкото някога да гледам отново "Готи", пишат от The New York Post, за да обобщят всеобщото мнение - филмът е объркан и само имитира биография, а режисьорът Кевин Конъли се опитва да наблъска ненужно много информация, без да развие героя си. С една дума: хаос.
