"Режисьорът трябва да бъде отчасти творец, отчасти политик, отчасти дипломат и отчасти измамник, за да постигне нещата, които иска", казва австралийският писател Ричард Фланаган пред българската публика.
Той е сред почетните гости на кино-литературния фестивал "Синелибри". По повод гостуването му беше организирана прожекция на първия епизод от сериала "Тесният път към далечния север", достъпен в HBO Max, последвана от дискусия с писателя.
В разговора Фланаган разказва доколко романът е свързан със собствената му семейна история, какви решения стоят зад телевизионната адаптация и защо изкуството не е длъжно да предлага лесни отговори.
От романа до екрана: "Тесният път към далечния север"
След като романът "Тесният път към далечния север" придобива популярност, едно от предложенията за екранизация идва от Оливър Стоун. Режисьорът на "Взвод" харесва историята на австралийския писател, но иска да я пренесе на екран през собствения си прочит.
"Той искаше да работя със сценарист, а аз не исках. Искаше да направи историята по своя начин - според това, което виждаше в книгата", разказва Фланаган.
След като обсъждат идеята известно време, двамата решават да не продължават с проекта. Вместо това обмислят възможността да направят сериал за Гуантанамо, но и тази идея не се реализира.
По-късно Фланаган намира съмишленик в лицето на режисьора Джъстин Кързел, с когото изгражда приятелски отношения.
При работата по телевизионната адаптация на "Тесният път към далечния север" писателят е готов да остави повече свобода на човека зад камерата и да приеме, че крайният резултат ще бъде самостоятелно произведение, а не просто пренасяне на книгата на екран.
"Подкрепях Джъстин и той направи нещо много различно - нещо, за което изпитвам огромна признателност и за което съм много благодарен", казва Фланаган.
За него това е съществената разлика между адаптацията като механично възпроизвеждане и адаптацията като творчески акт. Една история може да запази същността си, дори когато друг творец я разкаже по различен начин.
"Бруталната" истина зад историята
Зад някои от темите в "Тесният път към далечния север" стои личният опит на Фланаган и историята на собственото му семейство. Това обаче не означава, че романът е пряк преразказ на живота на близките му.
Попитан как е успял да прояви емпатия към баща си и към Ейми, без да пренебрегне преживяното от майка си, писателят подчертава, че е искал да запази същността на преживяното от баща си, а не просто да възпроизведе биографията му.
"Исках да почета духа на това, което той беше преживял. Но това не е историята на баща ми", казва Фланаган.
Затова той създава нови герои и сюжети. Личният опит може да бъде отправна точка, но художествената литература изисква въображение и дистанция от конкретните събития.
Понякога именно измислените герои позволяват на писателя да изследва по-дълбоко истината за преживяното.
Книгата, която не е искал да бъде екранизирана
Отношението на Фланаган към адаптациите обаче не се изчерпва с "Тесният път към далечния север". Повече от две десетилетия по-рано той решава да напише книга, която по замисъл не може да бъде пренесена на екран.
Идеята за Gould's Book of Fish се появява, след като гледа интервю с Бил Гейтс, в което милиардерът прогнозира, че интернет ще измести книгите.
Фланаган решава да отговори на тази прогноза по свой начин - като покаже, че печатната книга може да предлага възможности, които не се изчерпват с текста и сюжета.
Действието на романа се развива в Тасмания през XIX век, а главният герой е затворник, който създава изкуство зад решетките.
Книгата експериментира и с формата: отпечатана е в различни цветове и съдържа изображения, които са част от цялостното преживяване на читателя.
Идеята обаче не спира интереса на киноиндустрията. Към романа проявява интерес Леонардо ди Каприо, който пожелава не само да изиграе главната роля, но и да направи режисьорския си дебют с екранизацията.
"Тогава бях млад и много по-глупав и затова детински му отговорих с "не". Ако ме попита сега, веднага бих му дал номера на банковата си сметка", казва Фланаган с доза самоирония.
Историята показва парадокса, който съпътства идеята му: дори книга, замислена като съпротива срещу възможността всичко да бъде превърнато във филм, може да привлече интереса на Холивуд.
За Фланаган обаче въпросът не е просто дали една история може да бъде екранизирана, а какво се случва с нея в процеса.
Киното, литературата и цената на творческата свобода
Фланаган е наясно, че една екранизация не може да побере всичко, което съществува в романа - нито всички негови идеи, нито сложността на героите, нито начина, по който читателят преживява историята.
Затова добрата адаптация не е непременно тази, която следва най-буквално първоизточника, а тази, която разбира същността му и я превежда на друг художествен език.
Свободата на режисьора обаче има своите ограничения. Създаването на филм изисква значителни средства, а това често поставя творците в зависимост от интересите на хората, които осигуряват финансирането.
"Да направиш филм означава да се бориш срещу козметичните промени и да се бориш срещу системата", казва Фланаган, описвайки трудностите пред режисьорите, които искат да запазят първоначалната си творческа визия.
Според него почти е чудо, че при тези условия изобщо се създават добри филми. Режисьорът трябва не само да има ясна идея, но и да умее да я защитава, да преговаря и да намира начин да работи в рамките на ограниченията.
Така първоначалните му думи за твореца, политика, дипломата и измамника придобиват по-широк смисъл. Те описват не само работата на режисьора, но и напрежението между изкуството и системата, в която то се създава.
За Фланаган литературата и киното не са съперници, а различни начини да се изследва човешкият опит. Едното изкуство не е длъжно да повтаря другото - важното е да запази свободата си да търси собствените си отговори.
