"Същностната разлика между културата в миналото и забавлението в наши дни е в това, че по-рано замисълът на произведенията е бил те да надживеят своето време, да пребъдат, да продължат да живеят у следващите поколения, докато днес творбите се създават, за да бъдат незабавно употребени и да изчезнат - като вафлите и пуканките."
С този цитат на Нобеловия лауреат Марио Варгас Льоса от "Цивилизация на зрелището" беше открита пресконференцията за тазгодишното издание на Синелибри.
И изборът им не е случаен.
Именно "Цивилизация на зрелището" е мотото на 12-ия Международен кино-литературен фестивал, който тази есен ще се опита да постави литературата и киното срещу един от големите парадокси на съвремието - никога не сме имали достъп до толкова много съдържание и никога то не е било консумирано и забравяно толкова бързо.
От 15 октомври до 8 ноември Синелибри ще покаже над 70 филма в София и още седем български града.
В селекцията влизат заглавия, преминали през Кан, Венеция, Берлин, Торонто и други големи международни фестивали, както и адаптации на класическа и съвременна литература, биографични филми и документални истории за някои от най-значимите писатели на последния век.
Дани Бойл дава началото
Премиерата на фестивала също е пряко свързано с темата за зрелището и начина, по който вниманието се превръща в стока.
На 15 октомври в зала 1 на НДК Синелибри ще бъде открит с новия филм на Дани Бойл "Мастило" (Ink). Филмът идва след премиерата си във Венеция и ще има само една прожекция в рамките на фестивала, преди световната му премиера през януари 2027 г.
Историята се връща към 1969 г., когато Рупърт Мърдок придобива западащия британски вестник The Sun и заедно с редактора Лари Ламб започва трансформацията му в таблоид, построен върху сензацията, скандала и битката за вниманието на читателя.
"Мастило" изглежда като естествен пролог към издание, посветено на границата между култура, забавление и масово зрелище.
От Казуо Ишигуро и Томас Ман до Салман Рушди
Представяйки част от програмата, създателката на фестивала Жаклин Вагенщайн очерта няколко от линиите, по които ще се движи тазгодишният фестивал.
Сред заглавията е "Клара и Слънцето", екранизацията по едноименния роман на Нобеловия лауреат Казуо Ишигуро, режисирана от Тайка Уайтити.
Фестивалът се връща и към самите писатели.
"Натрапчива вина" проследява Томас Ман и дъщеря му Ерика по време на пътуването им през следвоенна Германия, а документалната програма насочва камерата към различни литературни светове - от Сири Хуствет и Джак Керуак до Салман Рушди и Хавиер Серкас.
Особено място е отделено и на "Петокнижие Анжелово", документалния филм, посветен на писателя, сценарист и общественик Анжел Вагенщайн.
Програмата преминава и през Италия с отделна селекция, в която се появяват истории като "Момичето с "Лайка", вдъхновен от живота на фотографката Герда Таро, както и "Франческа и Джовани - любов и мафия".
Сред адаптациите в тазгодишната програма са и класически произведения като "Кукла" на Болеслав Прус и "Дневникът на една камериерка" на Октав Мирбо, редом до съвременна литература като "Историите на нощта" на Лоран Мовиние.
Джим Шеридан начело на журито
Международният конкурс за пълнометражен игрален филм ще бъде оценяван от жури с президент Джим Шеридан - ирландския режисьор зад "Левият ми крак", "В името на Отца" и "Боксьорът".
За първи път сред състезателните заглавия има и две нови български екранизации. Към Шеридан в журито се присъединяват шотландският актьор Клайв Ръсел, датският писател Якоб Йония, сценаристът и режисьор Теодора Маркова и испанската актриса и режисьор Мария Хурадо.
А самият Шеридан няма да бъде само журиращ - в рамките на галавечер, посветена на Ирландия, ще бъде показан и "В името на Отца", неговият отличен със "Златна мечка" филм по автобиографичната история на Гери Конлън.
Финалът на конкурсната част ще бъде на 3 ноември в зала 1 на НДК, когато ще бъдат връчени наградите за най-въздействаща литературна адаптация и за документален филм.
В същата вечер полско-британският режисьор Павел Павликовски ще представи в София новия си филм "Отечество", след отличието му за режисура в Кан.
Така "Цивилизация на зрелището" при Синелибри не изглежда просто като ефектен фестивален слоган. Тя е въпросът, който преминава през голяма част от селекцията: какво остава, след като зрелището приключи?
