Ако търсите отговор на въпроса защо касовите еротични трилъри от Холивуд оредяха през последните години, върнете се към 90-те и една от класиките в жанра - "Първичен инстинкт" на режисьора Пол Верховен.
Според проверка филмът е събрал приходи от над 300 милиона долара в първите седмици от премиерата си, а по спомени - това е сред най-впечатляващите ленти, чиито неприлични кадри лежат из колективното подсъзнание на цялата планета.
Открити секс сцени, насилие, тръпка, обвили се около фабулата за фаталната жена и психически разбития мъж, нейната жертва. Обещаваща кино глътка за аудиторията на 90-те.
Вечните филми вървят с вечен вкус
Да се наслаждаваш на хубавото домашно кино върви с насладата от познат и вечен вкус. Stella Artois е белгийска бира с корени чак до 1366 г.
"Stella" означава "звезда" на латински, което прави тази бира още по-подходящ спътник, когато се наслаждавате на звездите от екрана. Защото някои удоволствия са вечни.
Разбит на съставните му части обаче, "Първичен инстинкт" не изглежда толкова красиво 30 години след премиерата му. Тук, разбира се, може да се спомене подигравателното третиране на ЛГБТ представителите във филма, преобладаващият бял актьорски състав и токсичната мъжественост на главния герой, поставена отгоре на пирамидата.
Все условия, които правят лентата нереализуема в кино климата на 2022 г. Но дори и те да бъдат пренебрегнати, от дистанцията на времето "Първичен инстинкт" пак ще си остане зле написан, зле режисиран и дължащ успеха си на чифт женски крака, които се кръстосват пред мъжките погледи.
Сценарият е измислен от Джо Естерхас ("Флашданс"), който пред Rolling Stone казва, че е написал историята за само 13 дни. Не че имаше нужда от признанието, понеже повърхностният му подход се вижда от всеки ъгъл на разпадащия се сюжет.
За тези, които имат по-къса памет от главния сценарист на филма, да преговорим. "Първичен инстинкт" проследява историята на детектив Ник Къран (Майкъл Дъглъс) - самотен полицай, наскоро заменил алкохола с Кока-Кола, разследван за стрелба по цивилни, с агресивно поведение към жените и колегите си и регулярно правещ секс с психотерапевтката си, която му изготвя оценка пред ръководството.
Детектив Къран е психически и емоционално нестабилен по всички възможни критерии и все пак от участъка му поверяват най-важния си случай - последното убийство в града.
Мъртвецът е бивша рок звезда, намерена подгизнала в луксозни чаршафи, кръв и сперма. За последно е бил в компанията на приятелката си Катрин Трамел (Шарън Стоун), която не стига, че е била на местопрестъплението, но и е написала роман, детайлно повтарящ сцената намерена от полицаите в дома на убития.
За детектив Къран не е трудно да напрегне мисълта си, за да разбере, че убиецът е ясен, а залавянето му е въпрос на улики и доказателства. Но Катрин Трамел, завършила едновременно психология и литература, не смята да се дава лесно.
Да се каже, че между тях започва игра на котка и мишка от този момент, ще е пресилено. Катрин видимо върви с няколко хода напред с женските си хитрости и липса на бельо, които карат мъжете около нея да заекват.
След първите 30 минути от "Първичен инстинкт" детективът вече е изгубил желанието си за разследване на убийство, а интересът му към Катрин бавно прераства в мания за секс с нея. Бившият ѝ приятел, намушкан многократно с шило за лед, става само прелюдия за тяхното запознанство.
Ще има ли справедливост за неговата смърт? Никой не се интересува от това пред варианта Къран да рискува живота си, влизайки в леглото на Трамел.
Криминалната нишка е изпратена в небитието за сметка на суровия секс, а бомбите, сложени в началото на филма, така и не гръмват на финала. Но от история, написана само за 13 дни, не може да се очаква повече.
Освен че е бързал с приключването ѝ, Естерхас сякаш е страдал и от временни позиви на амнезия, докато е съчинявал сценария. В един епизод решава, че публиката трябва да мрази Катрин и дава основания за нейната виновност. А в следващия момент изглежда забравя какво е написал и представя Катрин като невинна, за да се хареса на зрителите.
До самия край героите са подхвърляни от сюжетна линия на сюжетна линия, някои от които си противоречат, а други са безсмислени, снимани само за удоволствието на зрителите, които заради липсата на интернет не са имали достъп до качествено порно. До задоволителен финал не се стига, защото филмът върви на самотек, качен върху временните хрумки на Естерхас.
На този фон Верховен изпълнява една скъпоструваща извратена сексуална фантазия, в която голите сцени имат много по-силна тежест от поведението на персонажите или диалозите между тях. "Първичен инстинкт" съществува само заради събличането, грубостта и насилието.
Понеже Майкъл Дъглас до голяма степен повтаря ролята си от "Фатално привличане", идеята за заигравка с човешкото либидо тук пада върху Шарън Стоун.
Облечена в къса бяла рокля с леденоруса коса, прибрана в стегнат кок, и запалила цигара, Стоун е олицетворение на фаталната жена от 90-те, още преди да кръстоса краката си пред камера (в мемоарите си актрисата пише, че е била измамена за въпросната гола сцена).
Именно това кръстосване на крака в "Първичен инстинкт" е може би най-известното такова в историята на Холивуд. Сцената стига до култов статус заради нивото на провокация, което и досега си остава рядкост. С нея филмът показва, че няма само да говори за еротика, която вирее някъде из въображението, а директното ще я демонстрира.
Този пиков момент спасява "Първичен инстинкт", защото създава напрежението, от което историята има нужда, за да се нарече трилър. Заслугата е изцяло на Шарън Стоун, която хладнокръвно влиза в ролята на Черната вдовица, давайки ясното послание, че знае точно какво прави и че държи положението в ръцете си. Актрисата е на върха на играта си в този филм и макар че не ѝ харесва, той остана запазената ѝ марка.
30 години след премиерата си "Първичен инстинкт" дава отговор защо еротичните трилъри оредяха по екраните. И през 1992 г., и сега за създаването на открито сексуален женски образ се иска голяма смелост, а рискът след пускането на филма почти никога не се поема от режисьорите.
