Дефоу прекара два периода в Тотнъм, между които изкара година в Портсмут. По време на първия си престой на „Уайт Харт Лейн“ изигра 170 мача, вкарвайки 61 гола. Пристигна в „шпорите“ през зимата на 2004-та, а в края на годината бе определен за играч №1 в отбора на 2004-та.
Смятан за един от най-големите претенденти на Мануел Нойер за вратар №1 в света, бе изненада, че Тотнъм успя да го открадне срещу едва 8 млн. паунда. От тогава френският страж стана капитан и на „шпорите“, и в националния отбор на Франция. Запази 57 чисти мрежи в 169 мача за клуба от Северен Лондон и все още е на 29 г., което си е млада възраст за вратар.
Въпреки че допусна пет гола срещу Челси в дебюта си за „грънчарите“, впоследствие Бегович се превърна в един от най-добрите вратари във Висшата лига. Босненецът пристигна на „Британия“ през зимата на 2010-а, три години по-късно бе записан в Книгата за рекорди на Гинес за гол от най-далечно разстояние, вкарвайки срещу Саутхемптън. Бегович записа 50 чисти мрежи в 173 мача за Стоук, преди през лятото на 2015-а да премине в Челси.
След пристигането си на „Гудисън“ Фелайни се превърна в любимец на феновете. Спечели наградата за млад играч в дебютния си сезон, а в крайна сметка записа 177 мача за мърсисайдци, вкарвайки и 33 гола. Не бе изненада, че с идването на Дейвид Мойс на „Олд Трафорд“ бе привлечен и Маруан Фелайни. Все още обаче белгиецът не може напълно да оправдае дадените 28 млн. паунда.
Макелеле бе определян като един от най-важните играчи в състава на Реал, въпреки галактическия статус на всеки един от футболистите. Точно затова бе привлечен и в лондонския Челси, където изигра 217 мача със синята фланелка. Спечели титлата във Висшата лига през 2005-а и я защити през 2006-а. В последния си сезон, когато Челси бе воден от Аврам Грант, достигна и финал в Шампионската лига само за да загуби с дузпи от Манчестър Юнайтед.
На тази цена ирландският нападател си бе чиста кражба. Кийн изкара девет години на „Уайт Харт Лейн“ по време на двата си периода в Тотнъм между 2002 и 2011 г. (бе шест месеца под наем в Ливърпул, за които „шпорите“ получиха 19 млн. паунда, както и периоди в Селтик и Уест Хем). В 303 мача за Тотнъм вкара 122 гола – достатъчни му да го вкарат във вечния топ 10 на голмайсторите на клуба. Бе избиран за играч на сезон на три пъти, включително и в дебютната си кампания. За жалост, успя да спечели само една Купа на лигата за тези години.
Без съмнение, най-добрият трансфер на „червените“ в последните години. В четирите си сезона при мърсисайдци Суарес вкара 82 гола в 133 мача и помогна на феновете да спрат да тъгуват по Фернандо Торес. През 2013/14 за малко да изведе Ливърпул и до титлата, след като през 2012-а спечели Купата на лигата. През 2014-а бе обявен за най-добрия футболист от Асоциацията на професионалните футболисти в Англия. И освен всичко това – Ливърпул успя да направи печалба от 42 млн. паунда, продавайки го в Барселона.
Една от най-странните трансферни саги в последно време. Уест Хем дори бе разследван за нарушаване на правилата за купуване на играчи от трета страна, тъй като правата на двамата футболисти не се държаха от Коринтианс, а от частна компания. Въпреки всичко, Алън Пардю ще остане като герой в историята на „чуковете“ за това, че ги привлече. 22-годишният Машчерано не успя да се наложи, 4 месеца по-късно бе пратен под наем в Ливърпу, а още 4 месеца по-късно бе купен от „червените“ за 18,5 млн. паунда. Карлос Тевес пък спаси Уест Хем от изпадане, вкарвайки седем мача в последните 10 кръга, включително и хеттрик срещу бъдещия си отбор Манчестър Юнайтед в самия край на сезона. „Чуковете“ се спасиха, завършвайки на три точки над опасната зона в онзи сезон.
Въпреки че сега може да се поспори какъв точно е приносът му към тима, Уейн Рууни си остава футболист с цели 524 мача и 246 гола с фланелката на Манчестър Юнайтед. Английският нападател спечели девет трофея и още много индивидуални награди в досегашните си 12 сезона на „Олд Трафорд“.
Само срещу 5 млн. паунда (и Уилям Галас) трансферът на Ашли Коул е една от най-добрите сделки на трансферния пазар, правени от Челси. За деветте сезона, които изкара на „Стамфорд Бридж“, Коул изигра 338 мача, спечели девет трофея, включително този във Висшата лига, четири купи на ФА и Шампионската лига през 2012-а – първият трофей на Челси в надпреварата – и със сигурност оправда цената си неколкократно.
