Дойде с големи очаквания, но вкара само шест гола във Висшата лига в двете си години и половина на „Етихад“ и бе върнат в Уелс.
През 2016-а Тотнъм искаше да свали напрежението от Хари Кейн и доведе нов нападател. Янсен обаче така и не се адаптира към бързината и физическата игра на Острова и успя да вкара едва шест гола във всички турнири, четири от които от дузпи. След това бе отдаден под наем на Фенербахче, а сега играе за мексиканския Монтерей и бележи средно по гол на всеки два мача.
Някои очакваха от него да се превърне в наследник на Луис Суарес, но Балотели изкара едва един сезон на „Анфийлд“, като се отчете със само един гол във Висшата лига.
Мустафи може и да е световен шампион, но в Арсенал така и не му се получи. „Артилеристите“ решиха да платят сериозната трансферна цел, след като германецът впечатли с изявите си във Валенсия между 2014 и 2016, но и до днес съжаляват за този си ход.
Бе доведен през 2014-а, за да замени Джолиън Лескот. Мангала обаче бе безкрайно неориентиран и неподготвен за бързината на Висшата лига. Бе пратен във Валенсия под наем, където се представяше добре и това му спечели втори период в Сити. След пристигането на Пеп Гуардиола обаче, Мангала бе продаден за постоянно на „прилепите“, за които през този сезон има само три мача.
Фулъм се бореше за оцеляване и през януари 2014-а даде 12 млн. паунда на Олимпиакос за гръцкия нападател. Заради контузии и слаба форма обаче Митроглу изигра само три мача за „котиджърс“, въпреки че бе рекордната им покупка тогава. През август бе върнат в Олимпиакос под наем, а след това игра за Бенфика и Марсилия, след което бе отдаван под наем на Галатасарай и ПСВ.
Кардиф реши да счупи трансферния си рекорд след промоцията във Висшата лига. 20-годишният Корнелиус обаче не успя да се разпише в 11 мача и бе върнат в Дания през януари 2014-а.
Доста хора бяха изумени от трансферната цена на Дринкуотър, дори и да говорим за част от чудото при титлата на Лестър. Халфът изигра 12 мача в първата си кампания във Висшата лига, след което тотално бе забравен при Маурицио Сари. Нищо не се промени след идването на Франк Лампард и в момента Дринкуотър е под наем в Бърнли, където обаче има едва един мач този сезон.
Случаят с Бебе бе доста странен. През лятото на 2010-а премина в Гимараеш като свободен агент, а само месец по-късно Юнайтед плати за него 7,4 млн. паунда. Това породи въпроси защо „червените дяволи“ плащат такива пари за напълно неизвестен футболист, който допреди дни е бил свободен агент. Преди няколко години полицията дори разследва трансфера за евентуални злоупотреби. На терена, Бебе записа едва два мача във Висшата лига и седем във всички състезания. Прекара голяма част от четирите си години в Юнайтед като отдаден под наем в Бешикташ, Рио Аве и Пакош де Ферейра, а през 2014-а замина за Бенфика. И до днес е помнен като един от най-лошите трансфери в историята на Юнайтед.
Още един футболист, който не успя да се адаптира към играта на Острова. Тувен носи екипа на Нюкасъл само половин сезон, в който вкара един гол – за Купата на Лигата срещу Нортхемптън. След това бе върнат под наем в Марсилия, който си го откупи през 2017-а.
Изкара само сезон и половина в Англия, като не се чувстваше добре нито на терена, нито извън него в Лондон. През януари се завърна в Мадрид, но облече фланелката на Атлетико.
„Ха-ха, благодарим за парите“. „Най-добрата продажба в историята“. Това гласяха гласовете на феновете на Марсилия след продажбата на Ангиса. Фулъм пръсна 100 млн. паунда за нови играчи след завръщането си във Висшата лига, почти една трета от които отидоха за камерунеца. В края на сезона „котиджърс“ изпаднаха, а халфът бе отдаден под наем на Виляреал.
„Червените дяволи“ спечелиха наддаването за Депай в конкуренция с ПСЖ, Арсенал и Ливърпул през 2015-а и му дадоха фланелката с №7. Той обаче така и не успя да се установи на „Олд Трафорд“ и бе продаден на Лион през 2017-а, където намери формата си от ПСВ и се превърна в един от лидерите на „хлапетата“.
В скорошно интервю Керъл каза, че се е надявал да се провали на медицинските прегледи в Ливърпул само за да може да остане в родния Нюкасъл. В същия ден „червените“ направиха и друг трансфер – този на Луис Суарес. Няма смисъл дори да коментираме кой се оказа по-добрият, нали?
Бакайоко трябваше да замени Неманя Матич в средата на терена, но това не се оказа лесна задача. Французинът не успя и бе отдаден под наем в Милан, където показа по-добри игри, но „росонерите“ отказаха да платят високата откупна цена от около 30 млн. евро. В момента отново играе за Монако.
Трансферът на Ди Мария се превърна в най-скъпия входящ за отбор от Острова. Аржентинецът подписа петгодишен договор, но след само един сезон замина за ПСЖ. Без съмнение, изключително класен футболист, но играта във Висшата лига не бе по вкуса му.
В Тотнъм се надяваха Солдадо да помогне на клуба след продажбата на Гарет Бейл през 2013-а. Испанският нападател обаче успя да вкара едва шест гола в първия си сезон, четири от които от дузпа. След пристигането си, Маурисио Почетино го закотви на пейката, а след това Солдадо се завърна в родината си.
На днешния пазар 50 млн. паунда не изглеждат много, но през 2011-а си бяха астрономическа сума. Испанецът, който наскоро сложи край на кариерата си ще остане в историята като един от най-добрите нападатели, но не и от времето си в Челси. На Торес му отне четири месеца, за да вкара първия си гол за „сините“. Въпреки че вкара 45 попадения в 172-та си мача за Челси, от Торес се очакваше много повече.
Алтидор пристигна в Англия като бърз и мощен 23-годишен нападател през 2013-а, но всичко се обърка. Вкара само веднъж в първите си 42 мача и общо два в 70. Година и половина по-късно замина за Торонто, където играе и до момента и има 115 мача в МЛС.
Най-доброто представяне на Санчес за Юнайтед бе, когато свири на пиано при представянето си. Чилиецът пристигна на „Олд Трафорд“ с размяна за Хенрик Мхитарян през 2016-а. Юнайтед може и да не плати за него, но му даваше по 400 000 паунда на седмица. В момента 30-годишният Санчес е под наем в Интер, където също не успява да направи много. Чилиецът може и да имаше някои страхотни години за Арсенал, но ще остане в историята като една от най-скъпите грешки на Жозе Моуриньо и Юнайтед.
