Наскоро дори Пеп изтъкна качествата на Фернандиньо по великолепен начин, заявявайки, че дори той не би намерил място в този състав на Манчестър Сити, определяйки Фернандиньо като „изключителен“. Въпреки че бразилецът ще навърши 33 през май, продължава да е непоклатим стълб в полузащитата на „гражданите“, чиито фенове бързо-бързо забравиха за Яя Туре, който вече играе по едноцифрен брой мачове на сезон.
Лесно е да се избира футболист от топ 6 отборите, дори той да не е голямата звезда на тима. Затова и Ориол Ромеу е в този списък. Саутхемптън, със сигурност, е далеч от най-добрата си форма този сезон, но Ромеу продължава да е „глътката свеж въздух“ в тима. Спокойно може да намери място във всеки един от топ отборите, въпреки че бе отритнат от Челси още през 2013 година.
Фирмино е човекът, за когото се говори най-малко от т.нар. „невероятна четворка“. Почти цялото внимание се насочва към Мохамед Салах, Садио Мане и Филипе Коутиньо, докато бразилецът остава леко на заден план.
Вратарският пост бе голям проблем в първия сезон на Гуардиола в Сити, но испанският специалист си намери точния човек и за тази позиция. Едерсон нямаше никакви проблеми с адаптацията към английския футбол, а освен добър с ръце, Пеп най-накрая намери и страж достатъчно добър с краката си за неговия стил на игра.
Пристигна в Лестър като свободен агент през май 2014-а от Астън Вила. Изигра ключова роля при чудото с титлата през сезон 2015/16, а през миналата кампания се разписа на два пъти и в Шампионската лига, където „лисиците“ стигнаха до четвъртфиналите. Олбрайтън все още е на 28 и често е изключван от сметките, когато стане въпрос за Лестър, но за разлика от Дани Дринкуотър, който също бе много хвален и сега е дълбока резерва в Челси, той реши да остане на „Кинг Пауър“, което се оказа и правилното решение.
Страхотен футболист, който рядко се контузва и може да играе на различни позиции. Аспиликуета изигра всяка една минута от 18-те кръга във Висшата лига досега, като бе несменяем и през целия минал сезон. Той е един от малкото футболисти, за които може да се каже, че би намерил място дори в сегашния състав на Манчестър Сити.
Може би най-подценяваният във Висшата лига в последните 10 години. Смятан за ненужен в Сити, Милнър пристигна като свободен агент в Ливърпул през лятото на 2015-а. Той може да играе по фланга, в защитата, в полузащитата, зад нападателите. Може да изпълнява преки свободни удари и дузпи. Абсолютен ветеран и незаменим кадър във формацията на Юрген Клоп.
Може би най-важният футболист в състава на Евертън през сезона досега. И не само с головете и асистенциите си – Гай е сред играчите във Висшата лига, които покриват най-голям периметър. Титуляр във всеки от 18-те кръга досега, Гай действа еднакво добре и в трите фази на играта.
Вярвате или не, Серхио Агуеро никога не е получавал наградата за най-добър футболист през сезона във Висшата лига. А, без съмнение, аржентинецът е сред топ футболистите, стъпвали по терените на Премиършип. Все пак, говорим за голмайстор №1 в историята на Манчестър Сити и нападател, който вече не е неизменен титуляр, с 13 гола от началото на сезона. Със сигурност, феновете на „гражданите“ ще го запомнят като най-добрия нападател, играл за любимия им отбор, но като че ли, Агуро никога няма да получи дори близо до подобно признание като цяло във Висшата лига.
Когато говорим за Тотнъм, винаги се сещаме първо за Хари Кейн и Деле Али, след това за Кристиан Ериксен и едва някъде след това може би и за Хьон-Мин Сон. Кореецът вкара 21 гола във всички състезания през миналия сезон, а през този има вече осем и три асистенции, въпреки че получава средно по 60 игрови минути на мач.
