Започваме с един хърватин с култовото име Боско. Боско беше топ реализаторът на Динамо Загреб в две поредни години и през лятото на 2001-ва Астън Вила плати 7,8 млн. евро за него. Във Висшата лига обаче изигра само осем мача без дори да се разпише. Интересно, головата му суша секна веднага щом се завърна в Динамо като отдаден под наем и заби 15 попадения в 24 мача. Вила обаче предпочете да не го задържа и го пусна със свободен трансфер в Брюж, а в елита на Белгия Боско пронизца противниковите врати 38 пъти за 81 мача в рамките на три години. Отказа се като играч на малоазийския Селангор през 2012-а.
Пристигна в Арсенал от Шконто Рига през 2000 г., но изигра само 17 мача, въпреки че се разписа в дебюта си за „артилеристите“. Най-запомнящият се двубой на централния защитник може би е загубата с 1:6 от Манчестър Юнайтед, в който Дуайт Йорк заби хеттрик в рамките на 21 минути, а латвиецът носеше персонална вина за поне два от головете на „червените дяволи“.
Богард вече бе играл за отбори като Аякс, Милан и Барселона. Няма как да е толкова лош, нали? Така си мислеха и в Челси през 2001-ва, когато го взеха като свободен агент от Барса. Съвсем скоро „сините“ разбраха що за играч са взели, но въпреки че бе пращан да тренира с резервите, централният защитник нямаше никакво намерение да си тръгва от „Стамфорд Бридж“. „Защо да захвърлям 15 милиона евро, като са си мои? Още от момента, в който подписах договора, това бяха моите пари“, написа по-късно Богард, който получаваше далеч нелошите за онова време 40 000 паунда на седмица.
Един от най-необяснимите трансфери в историята на Висшата лига е този на 21-годишния Бебе, за когото Манчестър Юнайтед плати 8,8 млн. евро на Витория Гимараеш през 2010-а. Лявото крило изигра 2,5 пъти повече мачове за резервите (17), отколкото за представителния тим на „червените дяволи“ (7), преди да се докаже като пълен провал. Юнайтед започна да го праща под наем наляво-надясно и успя да се освободи от него четири години по-късно. В момента Бебе е на 27 и е собственост на Ейбар, но от зимата играе под наем в Райо Валекано.
Люис, взет през 2001-ва, изигра 30 мача за Лестър в рамките на три години, като не успя да се разпише нито веднъж във Висшата лига. Известният фен на „лисиците“ Джеймс Шарп каза тогава за нападателя: „Изумително е как може да си висок 1,88 м, но когато скачаш за топката да се „свиваш“ до 1,72 м.“ Другото изненадващо е, че Люис, вече на 44 г., все още играе футбол. Не е изненадващо, че го прави на аматьорско ниво – за Хендън Таун.
Числата казват всичко в случая на Алтидор. Нападателят изигра 70 мача по време на два периода във Висшата лига – с екипите на борещите се за оцеляване Хъл Сити и Съндърланд, в които отбеляза едва два гола. Алтидор бе мощен нападател, но просто не можеше да вкарва, докато бе на Острова. През януари 2015-а обаче се прибра у дома и с отбора на Торонто има вече 52 попадения в 100 мача.
Една доста итнересна история. В последния ден от трансферния пазар през 2000 г. Питър Рийд плаща 1,6 млн. паунда на ПАОК за Милтон Нунес. Хондураският нападател изиграва само един мач с екипа на „черните котки“, а според градската легенда изобщо не е бил футболистът, когото в Съндерланд са искали. Целта е била партньорът в атаката на Нунес – доста по-високият колумбиец Адолфо Валенсия. Самият Нунес дава противоречива информация – в интервю през 2016-а категорично заявява, че той е бил целта на Съндърланд, но година по-късно признава пред вестник в родината си, че слуховете са верни.
Според Manchester Evening News, Фъргюсън предпочел Таиби пред Франческо Толдо, защото брат му – Мартин Фъргюсън, бил много впечатлен от изявите му с екипа на Виченца. И кариерата му не тръгна лоши – с награда за Играч на мача при победа с 3:2 над Челси. Постепенно обаче, стражът бе разкрит и изигра само още няколко мача, в които допусна сериозни грешки, а в един от двубоите „червените дяволи“ загубиха с 0:5 от Челси и това бе краят за италианеца на „Олд Трафорд“.
През януари 2009-а Уест Хем продаде Крейг Белами в Манчестър Сити, а за негов заместник взе Савио Нсереко срещу 8,5 млн. евро – германец с угандски корени, който имаше едва 22 мача в професионалната си кариера, и то за втородивизионния италиански Бреша. След само 11 мача Савио се доказа като много лоша инвестиция, но това не попречи на Фиорентина да плати над 6 млн. за него през лятото. Постепенно, Нсереко се провали и там, а кариерата му започна да дълбае дъното. Савио мина и през няколко български отбори – Черноморец и Берое, преди да се озове във Верея през този февруари.
Без съмнение, най-слабият футболист в историята на Висшата лига е Али Диа. Колкото и да разказваме историята му, още не можем да повярваме. Успява да излъже Греъм Сунес, че е братовчед на великия Джордж Уеа през 1995-а и бива привлечен в Саутхемптън. Получава шанс, когато Мат Льо Тисие се контузва рано-рано в един мач срещу Лийдс. В рамките на 52 минути Диа търчи безцелно по терена (според Льо Тисие се е опитвал да избяга от топката), след което е изваден от игра. След това изкарва осем мача в Гейтсхед, а после, като че ли, изчезва от лицето на Земята и информациите за него са оскъдни, ако не и напълно липсващи.
