Три титли, 7 купи на ФА и 6 за Къмюнити шийлд. Десетки развити таланти и оформени легенди. Стотици незабравими вечери. Хиляди магически моменти. Милиони фенове, които може би никога няма да го забравят. Арсен Венгер напусна Арсенал след 22 години начело. След като пристигна в Лондон през октомври 1996-а, французинът промени английския футбол, бе водеща фигура в проекта „Арсенал“ и помогна на клуба да построи нов стадион. Не успя да донесе европейска слава на „топчиите“, но завинаги ще остане в историята на клуба.
В тази на Реал Сосиедад пък ще остане Чаби Прието. Един от последните от вида си. Играл за един-единствен клуб през цялата си кариера. Без нито един спечелен трофей, но с над 500 мача за баските. Легендата на Сосиедад се появи като резерва в последния кръг при победата с 3:2 над Леганес. Целият отбор носеше екипи, а на мястото на емблемата бе ликът на Чаби. Не и за капитана обаче. До сърцето си, единствено той, отново бе сложил любимия Реал. Името му трудно ще бъде забравено на „Аноета“.
След 55 години часовникът на „Фолкспарщадион“ ще трябва да бъде нулиран. Хамбургер не бе изпадал от Бундеслигата от нейното създаване през 1962 г. 55 сезона в елита, но след няколко поредни години на оцеляване в последните кръгове, този път късметът обърна гръб на тима. Хамбургер е един от славните германски отбори от миналото с шест титли, три купи. Носител на трофея от КЕШ през 1983-та. А от другия сезон ще играе във Втора Бундеслига, където ще гледаме градско дерби със Санкт Паули. Феновете се страхуват любимият им клуб да не поеме по пътя на Нотингам Форест, който от европейско страшилище потъна в забвение и вече две десетилетия е извън елитната дивизия.
Италианецът дойде с големи обещания на „Герена“, а Левски отново тръгна с голямата кошница. Сезонът обаче се оказа сух – няма титла, няма купа – и „синята“ тишина продължава вече девета поредна година. Клубът има, може би, вторият най-голям фонд „Работна заплата“, след този на Лудогорец, но въпреки това изостава на цели 15 точки зад разградчани, а е и зад вечния съперник ЦСКА на третата позиция. Загуби и пореден финал за Купата на България – този път от немощната Славия, която рита във втората осмица, но намери „ключа“ и разгада италианската стратегия на Левски, след което спечели и с дузпи. Фенските организации може и да гласуват доверие на Делио Роси, но пореден сезон без трофей няма как да не се счита за провален, особено с чуждестранен треньор, който уж дойде, защото знае как се печелят купи, и цял отбор нови футболисти, кой от кой по-прехвален заради миналото си, но неуспял да се докаже в скромната ни Първа професионална лига.
Дори в посивялата в последните години Серия А имаше повече интрига този сезон. Дори във френската Лига 1 разликата между първия и втория (15 т.) е по-малка от тази между първия и втория в Бундеслигата (21 т.). Байерн Мюнхен отново стана шампион за шести пореден път и за общо 28-и в историята си. След смяната на Карло Анчелоти с Юп Хайнкес нямаше кой да се опре на баварците, въпреки че мечтата за нов требъл не се осъществи след отпадането от Реал Мадрид на полуфиналите в Шампионската лига. С Нико Ковач начело през следващата кампания ще видим дали интригата няма да се завърне в Бундеслигата, но подобно нещо чакаме твърде дълго вече и спряхме да се надяваме. Ще повярваме едва когато го видим.
Няма как да е друг. Завръщането на Рома след загуба с 1:4 на „Камп Ноу“ в първия 1/4-финал от Шампионската лига, победата с 3:0 на „Олимпико“ и невярващите погледи на всички играчи на Барселона е обратът на годината. „Вълците“ бяха на крачка да го повторят и да вкарат двубоя срещу Ливърпул в продължения, но малко не им достигна за ново чудо. Класиката срещу Барса обаче ще се помни дълго, а партньорството между Еузебио Ди Франческо и Мончи още в първата им година дава надежди на феновете за още по-успешен следващ сезон. А голът на Костас Манолас предизвика ето този коментар, който, спокойно, може да определим като коментарът на годината:
Носителят на наградата „Golden Boy” за 2016 година игра като отдаден под наем от Байерн Мюнхен в Суонзи този сезон. 20-годишният португалски талант прекара 703 минути на терена в рамките на 12 мача от Висшата лига, като не успя да се отчете нито с гол, нито с асистенция, нито с каквото и да е било отиграване. Не успя да помогне с нищо на „лебедите“ в борбата им за оцеляване, а накрая си навлече и гнева на привържениците. След загубата с 0:1 от Саутхемптън, която подпечата изпадането на уелския тим, Санчес пусна в акаунта си в Twitter нови емотиконки с неговия лик, които трябва да излязат най-вероятно по време на Световното първенство. Ще видим как ще бъде приет в Байерн, когато се завърне през лятото.
RS emoji is coming pic.twitter.com/2Wmjeqyx1T
— renatosanches (@renatosanches35) May 9, 2018
„Не е краят на света. Седял съм тук два пъти в Шампионската лига и на два пъти отстраних Манчестър Юнайтед на „Олд Трафорд“. Седях тук с Порто – Ман Юнайтед аут. Седях тук с Реал Мадрид – Ман Юнайтед аут. Не мисля, че това е нещо ново за клуба“ – това беше изказването на Жозе Моуриньо след отпадането от Севиля на 1/8-финалите в Шампионската лига. Напълно не на място и безсмислено. Оттогава обаче Специалния се опитва да възстанови връзката с феновете и отново да спечели симпатиите им. Не трябва обаче да повтаря грешката си, защото може да му е последна.
Третодивизионният Ле Ербие изживя една приказка, която обаче не завърши с щастлив край. Отборът от 15-хилядното градче стигна до финал за Купата на Франция, където загуби с 0:2 от могъщия Пари Сен Жермен в може би най-неравностойния финал в историята на футбола. Ле Ербие се представи достойно във финала, но само няколко дни по-късно загуби последния двубой от сезона и изпадна от Национал – третото ниво на френския футбол. Поне феновете на малкото отборче ще помнят дълго този финал, като почти всеки един жител на градчето присъстваше на трибуните на „Стад дьо Франс“.
