Оригинал: The Arrows / Джоан Джет и The Blackhearts
Това реално е кавър на кавър. Оригиналът на парчето е на групата The Arrows, но славата придобива с версията на Джоан Джет. След това обаче идва Бритни. Нейната версия не звучи нито като хип-хоп, нито като рок. От нейния кавър са премахнати почти китарите, които дават значителна част от духа на парчето. За сметка на това, доколкото ги има, са обработени електронно, за да звучат в пъти по-зле. Увиването на Бритни също не помага за поносимостта на песента.
Оригинал: Blondie / Undertones
На някои групи просто не им се отдава да правят рок, дори и на кавър. И сладникавата бой банда One Direction е пример за това. Решението им да съчетаят песента на Blondie "One Way or Another" и "Teenage Kicks" на The Undertones. Нито поп вокалите им пасват на което и да е от двете парчета, нито цялостният аранжимент изкарва нещо добро. В крайна сметка се получава сладникав поп-рок продукт, единственото положително нещо за който може да се каже, е, че помага на децата в Африка (песента беше направена като част от благотворителната програма Red Nose Day).
Оригинал: Дон Маклейн
Да вземеш тази класика и да я орежеш така зверски, наблъсквайки я с излишна електроника и аутотюн, както прави Мадона в своята версия, е просто грубо. Тук липсва хармонията между гласа на Дон Маклейн и акустичната китара, липсва и емоцията, която парчето придава при слушане. За сметка на това имаме семпъл и незавладяващ с нищо краен резултат с ясно изразен басов ритъм.
Оригинал: Нанси Синатра
Култовото ритмично парче на Нанси Синатра тук се превръща в нещо като поп кънтри с намеци за RnB с изменен текст и аранжимент и уж малко повече сексапил (тази част обаче не е сработила съвсем). А и чисто като пеене не може да става и дума за сравнение между гласовете на Синатра и Симпсън.
Оригинал: Pink Floyd
Да правиш кавърн на Pink Floyd е смело и изключително рисковано, тъй като песните им са изключително трудни. Когато обаче решиш да превърнеш тази класика на психеделичния рок в диско, това е просто диващина. Вариантът на Scissors Sisters отнема цялото усещане, което песента създава и го превръща в диско ритъм и неотчетливо мрънкане.
Оригинал: Guns N'Roses
Sweet Child of Mine е рок класика. Китарните рифове на Слаш тук са едни от най-запомнящите се в цялата история на рока, а гласът на Аксел Роуз вкарва емоция и жар в песента. Шерил Кроу и нейната захаросана версия на песента просто не може да стигне нивото на оригинала. Причината за това е проста - нейният кавър просто звучи семпло и безлично, наподобявайки толкова много други песни, извирени от момиче с акустична китара.
Оригинал: Joy Division
Може би най-известното парче на британската ню уейв банда Joy Division носи със себе си дълбоко усещане на тъга, депресивност и някакво странно умиротворение и причината за това до голяма степен се крие в разпознаваемата мелодия на синтезатора и бас китарата, както и дълбокия мек глас на Йън Къртис. Предвид факта, че песента е пусната месец след самоубийството му, болката се усеща дори още по-ясно. Във варианта на Fall Out Bou това всичко липсва. Което е напълно достатъчно този кавър да попадне тук.
Оригинал: Nirvana
Има нещо доста нередно в това бой банда да подхване една от класиките на грънджа с неговата цялостна втаена агресия. Уви, пример за това има британската поп група Take That подхваща своя версия на Smells Like Teen Spirit. Усещането е малко като Азис да запее Metallica. Сладникави гласове, които се опитват да вложат младежки гняв в изпълнението си, допълнени от семпли и не особено убедително звучащи китари. Понякога просто не трябва да правиш кавър на песен, която очевидно не разбираш особено добре...
Оригинал: Queen
Безспорно Фреди Меркюри има един от най-богатите гласове в модерната музика. Когато Кание Уест се опита на Фестивала в Гластънбъри да направи кавър на култовото парче Bohemian Rhapsody, резултатът беше... провал. През половината песен той дори не пееше, а остави публиката да го направи. По-лошото обаче е, че именно тази част, в която той не пее, е по-добрата от цялото изпълнение. А да слушаш как той се опитва да пресъздаде гласа на Фреди е просто болезнено.
Оригинал: Led Zeppelin
Доли Партън и рок са като сръбска скара и мляко с какао. Поотделно са доста приятни, но смесиш ли ги, комбинацията има доста странен и не особено приятен вкус. Просто да вкараш кънтри в тази иконична рок балада не е най-доброто. И макар самата тя да не пее зле, цялостната комбинация просто не звучи...
Оригинал: Soft Cell
Тук Pussycat Dolls се заиграват по-скоро с версията на Мерилин Менсън, отколкото с оригинала на Soft Cell, само че забавено, и вкаран RnB момент. В интерес на истината песента не звучи лошо така. Просто звучи скучно...
Оригинал: Джордж Майкъл
Спокойно може да се каже, че Limp Bizkit и Джордж Майкъл са като олиото и водата - не можеш да ги смесиш просто. Резултатът от неуспешния експеримент е кавърът на Faith. Фред Дърст и компания превръщат това танцувално рок парче в нещо като ню метъл с безсмислени скречове и брутално дране. Ако си на 14-15 години, може и да звучи забавно и интересно, но не и за останалите. В крайна сметка кавърът напомня на онази версия на My Way, която Сид Вишъс прави, но без бунтарския плам на пънкаря.
