В най-голямата производителка на мечти - Америка, броят на жените със силикон е около 40 пъти по-висок от жертвите след бомбардировките над Хирошима - над 4 милиона... Тези дни новината за токсичните импланти във Великобритания постигна ефекта на предупреждение за ядрено нападение щом дори някои от притежателките на нови гърди у нас също започнаха да звънят на пластичните си хирурзи. С надеждата да получат успокоението, че точно техният бюст няма да изгърми.
Правителствената здравна служба на Великобритания се постара да забрани най-продавания силиконов имплантант, произвеждан от френската компания "Поли имплант протез", защото можел да експлодира и да причини токсичен шок или гангрена. Дори скептично да заподозрем, че това е черен PR, целият шум около опасността, която грози всяка жена с протеза на бюста, едва ли ще възпре поданичките на силиконовата мания в страна като България, където момичетата мечтаят за хипертрофирал бюст още преди да навършат пълнолетие.
Дори нечии гърди да изтрещят, докато силиконът остава най-големият постмодерен символ на сексапила, ние пак ще се направим, че не сме чули.
Белязаните
Заради 4-годишния ми ентъртеймънт като редактор в мъжко списание сигурно съм виждала на живо толкова силиконови произведеня, колкото и най-посещавания пластичен хирург (или футболист). Жените показват новите си гърди, както се фръцкат с новата си чанта или гривна - далеч преди началния гонг на фотосесията просто надигат блузките си и изписукват "Виж, виж!". Силиконовата терапия е властващ попкултурен стремеж като шопинг терапията, но също като нея може да доведе до похарчени за глупост пари.
След стотния ми сблъсък с оперирано от безцицие момиче, имах чувствто, че под блузите ме дебнат очите на Хищника (а белезите под тях зейваха като злокобната усмивката на То). Да не казвам колко често Хищника е бил кривоглед, ако момичето не е успяло да събере сума за по-добрия хирург, за да не вляза в потока на дрънканиците на угнетените от неатрактивния си бюст завистливки. А и е твърде безсмислено да убеждаваш убедено в правотата на мечтата си момиче, че повдигането на самочувствието може да започне от съвсем друга част или орган от тялото - например от мозъка. Или, колкото и чиклит да звучи, от докосването на мъж, който наистина те харесва...
Повечето жени с "перфектни" гърди продължават да са белязани с риск за емоционална нестабилност и с всички притеснения за несъвършенство, колкото и тези, които нямат смелост да свалят горнището си на плажа. Списание Annals of Plastic Surgery дори публикува едно йезуитско изследване против уголемяването на бюста: жените със силикон са три пъти по-склонни към самоубийство от тези с естествени гърди, тъй като продължават да се чувстват непълноценни и нежелани от мъжете.
Толкова ли е страшно наистина?
Разбира се, че не. Силикон си слагат и прекалено умни, стабилни и красиви жени. Ако на 40 години се събудиш със статута на успяла адвокатка, преуморена от пробиването в мъжкия свят, е нормално да потърсиш регенериране на женствеността си при най-скъпия пластичен хирург и да се наслаждаваш на преоценката на мъжете около себе си.
Защото ако до този момент комуникацията с тях е изисквала мъчителни феминистки ходове, за да ги убедиш в професионализма си, едни гърди напред ти осигуряват доста повече лекота, с която да се доиздигнеш в доминираната от мьже сфера. Мъжете се паникьосват при мисълта за приликата между половете. Естествено, че не искат момиче в униформа на надзирател, което следи колко буркана с кисели краставички са затворили днес, а женствени партньорки, на които великодушно да отворят вратата към успеха.
Каква по-добра стратегия при преговори от жена в опаковката на костюм, опнат от 102 сантиметра гръдна обиколка.
Вакханалия
Преклонението към изкуствените гърди обаче се превърна в идеологически враг на изначалната женска красота. Антикултурното унифициране на модерния образ за сексапил у нас принуди доста момичета да поразсъждават над това откъде да намерят пари за силикон, за да се превърнат в придворни дами на легализираните в бизнесмени бивши мутри. Жените просто предадоха изтънчения вкус за няколко втренчени погледи в повече. Да си сложиш силикон заради това, че гаджето ти се развлича чудесно с клипове на Камелия (фолк певица - от ветеранките) е толкова несвободно, колкото и да гледаш Бойко Борисов само защото всички национални телевизии го излъчват по едно и също време.
В един сравнително нов (сравнително тъп) италиански филм, преведен у нас "Извинявай, че те обичам", прелестната 21-годишната Микела Куатрочиоке (годеница на полузащитника на Ливърпул Алберто Акуилани) изигра перфектно подлудяващата естествено красива жена. Нейният сексапил извира от фриволността и свободата, с която го изразява, а не от приповдигнати до брадичката подобия на дини. Героинята й явно беше разбрала какво харесват мъжете преди тях и олицетворяваше сдобрената със себе си женска природа.
В която Негово Величество Силикона не е оръжие за самочувствие, а негова жалка пародия.
