"Бях много отпаднала. Вече почти не усещах краката си. Беше ме страх. Не знаех какво се случва."
Така Анаис дьо Во описва срещата си с френски държавен служител, която променя живота ѝ. През юли 2011 г. тогава 27-годишната жена отива на интервю за работа във френското Министерство на културата в Париж. Вместо това, по думите ѝ, се оказва жертва на странен и унизителен експеримент.
Днес Анаис е една от близо 250 жени, които смятат, че Кристиан Негр ги е упоявал по време на интервюта за работа в периода между 2009 и 2018 г.
Френските власти разследват случая като предполагаема форма на т.нар. химическо подчинение - използване на вещества, с които човек е поставен в състояние на зависимост или загуба на контрол.
Негр, който е на 60 и няколко години, е обект на официално разследване по обвинения, сред които са упояване, нарушаване на личното пространство и сексуално посегателство. Той очаква съдебен процес, разказва в свой материал "Би Би Си".
Кафето, което "имаше странен вкус"
През 2011 г. Негр интервюира Анаис за работа в Министерството на културата. Той ѝ предлага кафе, което приготвя сам. Тя по принцип не пие кафе, но приема от учтивост.
"Имаше лош вкус", разказва тя пред британската медия, като допълва, че затова го е изпила само до половината.
След няколко минути интервюто продължава извън сградата. Двамата тръгват по улиците на Париж, когато Анаис внезапно усеща неудържима нужда да уринира.
Тя му казва, че спешно трябва да намери тоалетна.
По думите ѝ Негр я поглежда и я пита дали ѝ се ходи до тоалетна. След това я отвежда до врата на складово помещение под мост над Сена и ѝ казва, че може да използва мястото.
Анаис се чувства все по-неудобно и настоява да продължат към Лувъра, където има обществена тоалетна. Тя обаче струва едно евро, а портмонето ѝ е останало в Министерството на културата. Негр казва, че също няма пари.
В крайна сметка Анаис намира кафене, което ѝ позволява да използва тоалетната. Преди да стигне дотам обаче, губи контрол и се изпуска.
След три часа с Негр тя се чувства "замаяна и напълно изтощена". Не получава работата.
По онова време Анаис подозира, че нещо не е наред, но не може да разбере какво точно. Дори за момент допуска, че може да е било сложено нещо в кафето ѝ, но отхвърля мисълта: "Това е Министерството на културата. Няма как."
"Експерименти P"
Осем години по-късно, през 2019 г., Анаис получава писмо от полицията. Тогава разбира, че разследващите я смятат за една от близо 200 жени, които Негр вероятно е упоявал по време на интервюта за работа.
Според нея полицията ѝ е казала, че на компютъра му е открита таблица с имената на предполагаемите жертви. Документът е бил озаглавен "Experiments P" ("Експерименти P").
В него, по думите на Анаис, били записвани часовете на интервютата, моментът, в който е било дадено диуретичното средство, колко време е било необходимо на жените, за да изпитат нужда да уринират, както и какво бельо са носели.
Тогава тя започва да вярва, че именно веществото е било причината за необичайното ѝ състояние през 2011 г.
Полицията започва разследването срещу Негр през юни 2018 г., след като негов колега го залавя да снима жена под маса, става ясно от документи на френската прокуратура.
Първоначално той е отстранен от длъжността си като регионален директор по културните въпроси, а през 2019 г. е уволнен от ведомството.
Според прокуратурата през 2018 г. Негр е признал пред разследващите, че е "поставял жени в унизителни ситуации" по време на интервюта за работа.
С течение на времето се появяват още предполагаеми жертви. Някои от тях се свързват с полицията, след като виждат Анаис и други жени да говорят публично за случая.
Същият сценарий и с други жени
Сред имената, открити в записите на Негр, е и Мари-Елен Брис. Тя се среща с него през 2016 г. в Страсбург, където той работи по това време. Той ѝ казва, че изглежда напрегната, и предлага да излязат навън, за да може тя да "успокои нервите си".
Докато двамата вървят край канал, Мари-Елен внезапно изпитва същата неудържима нужда да уринира. Болката постепенно се засилва. Негр ѝ казва, че знае къде наблизо има обществена тоалетна. Когато стигат до мястото обаче, там няма тоалетна.
"Наистина започвах да страдам... Болеше ме толкова много, че бях пребледняла, а по лицето ми се стичаха сълзи", разказва тя.
В крайна сметка Мари-Елен няма избор и уринира на обществено място. По думите ѝ Негр предлага да я прикрие с якето си, но не сваля очи от нея.
"Бях ужасно засрамена", споделя тя и допълва, че години наред е носела това чувство за срам. Подобно на Анаис, едва по-късно Брис разбира, че полицията я смята за една от предполагаемите жертви на чиновника.
Какво представлява "химическото подчиняване"
Случаят попада в по-широкия дебат във Франция за т.нар. химическо подчиняване - използването на наркотични или други психоактивни вещества, за да бъде човек поставен в състояние, в което не може да се противопостави или да контролира действията си.
Темата придобива огромна публичност във Франция през 2024 г. по време на делото срещу съпруга на Жизел Пелико. Той беше признат за виновен, че я е упоявал и е канил други мъже да я изнасилват, докато е била в безсъзнание.
Френската депутатка Сандрин Жосо също се превръща в един от най-активните гласове по темата, след като през януари 2026 г. сенаторът Жоел Герийо беше признат за виновен за това, че няколко години по-рано, през 2023 г., е сложил екстази в напитката ѝ с цел сексуално посегателство.
Жосо настоява френските власти да подобрят начина, по който се разследват подобни случаи. Тази година по нейна инициатива е въведена пилотна програма, която позволява на жени, подозиращи, че са били упоени, да предоставят кръв, урина или коса за изследване, без предварително да подават официална жалба в полицията.
Проблемът е, че при много от предполагаемите жертви - включително Анаис и Мари-Елен - подозрението идва години след случилото се.
Ако изследването не бъде направено достатъчно скоро след предполагаемото упояване, веществата може вече да не могат да бъдат открити в кръвта или урината. В косата те могат да останат по-дълго, но тогава става по-трудно да се установи кога точно са били приети.
Според токсиколога проф. Жан-Клод Алварес използването на диуретици по този начин е "много необичайно". Той ръководи пилотната програма в болницата "Реймон Поанкаре" и казва, че за 26 години работа не е срещал подобен случай.
"Не се чувстваме напълно взети насериозно"
За предполагаемите жертви обаче проблемът не приключва с разследването.
Петнадесет години след срещата си с Негр Анаис все още чака делото да стигне до съд. Тя твърди, че първоначално е говорила с полицията през 2019 г., но след това не е получавала информация за развитието на случая до 2023 г., въпреки многобройните си имейли.
"Четири години бях сама със знанието, че съм жертва. Не знаех какво да правя", казва тя. "Много съм ядосана на съдебната система."
Мари-Елен определя това чакане като "вторична виктимизация".
"Като жертва трябва да доказвам какво въздействие е имало върху мен, да ходя при психиатър, да пиша специални документи", казва тя.
И двете жени смятат, че продължителността на разследването допълнително утежнява преживяното.
От фондацията за защита на правата на жените Fondation des Femmes, която подкрепя около 30 от предполагаемите жертви, посочват, че Негр междувременно е продължил да работи в сферата на човешките ресурси.
От ООН също призовават правителствата, полицията и съдебните системи да предприемат повече действия срещу сексуалните посегателства, извършени с помощта на упойващи вещества.
За Мари-Елен най-трудната част е била да преодолее чувството за срам. По думите ѝ именно публичното говорене за преживяното е помогнало на други жени да разпознаят собствените си истории и да потърсят помощ.
"Необходимо е да говорим в света, в който живеем. Важно е да говорим за насилието над жените и сексуалното насилие", допълва тя.
