Добре дошли в Алтимир, България, село на ръба на изчезването в най-бързо намаляващата страна в света. С това изречение започва материалът на американското сп. The Atlantic, посветен на демографската криза в България.
Към него има и късометражен документален филм за живота в селото от режисьорката Кай Ханахан, правен за The Atlantic
Тя прекарва известно време, живеейки с местните жители в Атимир, където описва техният бит и проблемите, които имат в следствие на глобализацията и емигрирането на младите от селото, а най-често и от страната.
Подобно на много българи от селските райони, жителите на Алтимир смятат разцвета на Съветския съюз за прекрасно време, в което животът в селото е процъвтявал, а младите хора се задържали достатъчно дълго, за да създадат семейство и да продължат да поддържат населението. Сега, 20 години след падането на СССР и едно десетилетие след присъединяването си към Европейския съюз, населението на България бавно изтича със средно по 164 жители на ден. Това са най-предните линии в намаляването на населението в световен мащаб, пише изданието.
За режисьорката Кай Ханахан глобализацията най-често се разказва от погледа на тези, които заминават и откриват нови места. Или от погледа на тези, чиито родни места са дестинация за имигрантите. Много рядко обаче се показват онези, които остават в обезлюдяващите села като Алтимир и нейният филм цели да покаже точно това.
По думите й тя искала да знае "какъв е животът за останалите. Какво се губи, когато хората решат да напуснат дома си в търсене на по-добър живот? Какво става с онези, които остават?"
От изданието отчитат, че сливането на фактори допринася за продължаващата демографска катастрофа в България, включително ниската раждаемост (сред най-ниските в света), високата смъртност и масовото изтичане на мозъци.
Оттам цитират и прогнозата на ООН, че населението на България ще спадне от 7,2 милиона до 5,2 милиона до 2050 г. Понастоящем повече от 1 милион българи живеят в чужбина - повечето от тях в ЕС.
Късометражният документален филм показва кризата на обезлюдяването на селото, което преди време е имало население от 3500 души, през очите на една възрастна двойка - Йордан и Малинка.
В Алтимир Ханахан открива преобладаващото чувство на носталгия, което се носи сред жителите на селото.
"Тяхната история отразява предизвикателствата, пред които са изправени много общности по света, които се борят с това да бъдат в крак с промените, предизвикани от глобалната икономика", коментира тя.
По думите й, докато снимка филма си, Ханахан осъзнава, че Йордан използва камерата й, за да създаде исторически сведения за онова, което е останало в селото. "В този момент знаех, че работим по проект, който е много по-голям от филма, който първоначално съм замисляла", казва тя.
Самата лента показва едно почти изоставено село, в което са останали предимно пенсионери и малко деца.
