Над половината българи смятат, че страната се намира в застой, но въпреки това значителна част от обществото запазва надежда, че през следващите две десетилетия България може да се превърне в по-добро място за живеене.
Това показва национално представително проучване на Изследователски център "Тренд", представено по време на Green Transition Forum.
Според данните 52% от анкетираните определят настоящото състояние на България като застой - страната не се развива, но и не упада. Други 28% смятат, че тя върви към упадък, а едва 14% виждат движение към напредък и модернизация.
Въпреки критичната оценка за настоящето, нагласите за бъдещето са по-скоро умерено позитивни.
Близо една трета от българите (31%) гледат оптимистично на развитието на страната през следващите 20 години, докато 40% не се определят нито като оптимисти, нито като песимисти. Една четвърт от анкетираните споделят по-скоро песимистични очаквания.
На въпрос как ще изглежда България след две десетилетия 37% от респондентите отговарят, че тя ще бъде по-добро място за живеене. Според 30% страната ще остане приблизително същата, а 17% очакват условията за живот да се влошат.
Най-сериозни очаквания за развитие българите свързват с икономиката и доходите.
39% посочват именно тази сфера като най-вероятната посока на напредък през следващите 20 години. Следват технологиите и дигитализацията с 24%, както и гражданските права и демокрацията с 21%.
По 20% от анкетираните очакват развитие в образованието и науката, както и в инфраструктурата и транспорта. Следват културата и духовността (17%), здравеопазването (16%) и екологията и опазването на природата (13%).
Демографската криза остава най-сериозното обществено притеснение.
Половината от участниците в проучването очакват именно в сферата на демографията да има влошаване или застой. Следват корупцията и управлението, посочени от 36% от анкетираните, както и социалното неравенство с 30%.
Според изследването най-голямото предимство на България през следващите 20 години ще бъдат природните ресурси и климатът, посочени от 27% от респондентите. Следват географското положение и културното наследство и туризмът - по 18%. За 12% основното предимство на страната е човешкият потенциал и талантите, а за 8% - членството в Европейския съюз.
Проучването откроява и ясно изразен ценностен дефицит в обществото. Над половината българи (55%) смятат, че днес най-много липсват почтеността и отговорността. Други 32% посочват грижата за общото благо, а 26% - толерантността и солидарността.
Сред често споменаваните дефицити са още патриотизмът и националното самочувствие (22%), образоваността и критичното мислене (19%), както и инициативността и трудолюбието (16%).
На въпрос кои ценности биха искали да бъдат водещи в българското общество след 20 години, 49% от анкетираните поставят на първо място почтеността и справедливостта.
Следват националната гордост и културната идентичност с 33%, свободата и личната отговорност с 27%, както и равенството и социалната солидарност с 26%. За 18% водещи трябва да бъдат иновациите и предприемчивостта, а 15% поставят акцент върху грижата за природата и устойчивото развитие.
Данните показват, че обществените очаквания за бъдещето на България не се изчерпват само с икономически растеж и по-високи доходи.
Наред с развитието на икономиката и технологиите, българите свързват желаната промяна и с повече справедливост, отговорност и доверие в обществото.
Въпреки критичната оценка за настоящото състояние на страната, значителна част от обществото продължава да вижда потенциал за положително развитие в дългосрочен план.
