Не знам дали скоро ще се срещнем с извънземни, но в България има нашествие на зелени човечета, които се увеличават с всяка изминала година. По света милиони протестираха заради кризата, безработицата, орязване на социални програми и разходи в здравеопазването, увеличаване на пенсионната възраст. В България десетки хиляди излязоха на протест заради зелени каузи.
Странно, но факт - в страна, където над 40% от населението пуши, (с Гърция държим първенството в ЕС) на "спонтанни" протести в защита на цигарите в кръчмите излязоха в пъти по-малко хора отколкото в защита на Витоша на Орлов мост.
А побеждават зелените. До момента само еколозите от НПО-атата са успели да натрият носовете на властта и да я накарат да коригира действията си. Единствената победа на опозиционните партии бяха провалените номинации на Венета Марковска и Галя Гогушева за КС.
Слушайки еколога Тома Белев на съвместната пресконференция с министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов по повод скандалната сделка за 29 дка от дюните в Несебър, си помислих: "Защо пък Белев да не е министър?"
При излагането на фактите той беше очевидно по-аргументиран и наясно с материята от ветеринарния лекар Найденов. Решението на министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова да спре строителството в Кокала на практика потвърди доводите на Белев, (лесовъден инженер по образование и с над 25 години "зелен" опит). Благодарение на сигнала на Белев, Коалиция "За да остане природа в България" и "БиволЪ" беше дадена гласност на скандалната сделка.
Но този текст не е панегирик на Тома Белев. А зада поразсъждаваме дали пък не е дошло вече и в България времето, в което "зелените" да намерят място в управлението на страната? Освен ако съзнателно не са избрали мястото на коректив на властта в качеството си на граждански движения.
В Стара Европа те са вече там. От години германските "зелени" са сред най-активните участници в правенето на политика и надделяха за позицията, обявена от германския канцлер Ангела Меркел след аварията в японската АЕЦ "Фукушима", за затваряне на всички 17 атомни централи в страната до 2022 г. Имат добра политическа история в Холандия, фактор са в Европейския парламент.
В България присъствието на "зелените" в политиката е мимолетно. В началото на прехода тя бяха мимикрия на западните си "роднини" - вероятно заради екологичната диря в избухването на българската демокрация (Комитетът за спасяване на Русе от замърсяванията на завода в Гюргево, шествията на "Екогласност" и протестите срещу отклоняване на водите на Струма и Места и др.).
Отварянето на досиетата освети някои от участниците в тези рожби на прехода като активни дейци на ДС, а Зелената партия така и не проби, за да стигне до парламентарно представителство. Наред с това "Екогласност" се кооперира с БСП, а през изминалите десет години едва ли някой може да я свърже с някаква екокауза.
Спомнете си обаче всички добри победи и протести, които помним от изминалата 2012-а, а и преди това.
Благодарение на инициативите на неправителствените организации като "За да остане природа в България" и хора като Тома Белев бяха спрени промените в Закона за горите, с които властта се канеше да му отпусне края при строителството в планините. И сега отново пробва, но този път действайки "отвън навътре" - чрез протестите на банскалии, за да покаже, че "така искат хората..."
И макар че Белев плати с мястото си на шеф на Природен парк "Витоша" битката, а срещу него се изля порядъчно количество помия от няколко определени медии, промените в закона не бяха гласувани.
Добрите примери, в които български екологични организации успяха да преборят системата, не са малко. Измрелите при снимките на холивудския екшън "Непобедимите" прилепи в Деветашката пещера, заради което "Зелени Балкани" оспориха актове на РИОСВ-Плевен, разрешила снимките.
Протестите срещу шистовия газ, вдигнали на крака хиляди българи и довели, в крайна сметка, до мораториума върху сондажите, наложен от парламента. Екоорганизациите имат свой си принос и за неподписания още от времето на Станишев договор за АЕЦ "Белене".
Могат да се поздравят и за забраната за паркиране на автомобили в Морската градина на Варна и за ентусиазма, с който продължават протестите срещу застрояването на Алея Първа.
В оценката си за изминалата 2012 г., (а и 2011-а) никой от "говорещите глави" не отчете този нов фактор, който променя все повече и повече средата в България. А всъщност победата е тяхна. Времената, в които младежи и девойки протестираха срещу багерите в Иракли и застрояването на Странджа днес се завръщат с нова сила.
На фона на изчерпаните откъм ресурс, (политическо) говорене и деятелност националистически формирования, тези зелени движения са способни да генерират една гражданска вълна, която да променя политиката на управляващите, когато изнаглеят прекалено много.
За разлика от националистическите напъни, които не излязоха извън ограниченията на анти-турската реторика (исканията да паднат новините на турски език в БНТ, атаката срещу джамията Баня Баши, маршовете по време на имамското дело в Пазарджик), посланията на екологичните организации са позитивни, ясни и увличащи.
Липсва им агресията на войнстващите националисти и импонират значително повече на днешното поколение, за което протестът е и голям fun. А фактът, че постигат целите си, ги прави още по-значими и привлекателни като платформа - и за участие.
Близкото бъдеще у нас ще става все по-зелено. Надявам се. Струва си. Това изглежда е единствената разумно вложена гражданска енергия, която не отива нахалост, и имунизира младите хора да развиват аполитичност.
