"Зелените обувки" е един от най-жестоките символи на Еверест. Десетилетия стотици хора минават покрай напълно запазеното тяло на загиналия индийски алпинист, обут в яркозелени обувки, на 350 метра под най-високия връх на планетата.
Условията на 8500 метра височина, където от 1996 г. лежи тялото на индиеца, не позволяват сантименти, излишен страх или съзерцание. Инстинктът за оцеляване в разредения въздух на Зоната на смъртта, изтощението, студът и вятърът притъпяват прекомерната чувствителност и "Зелените обувки" се е превърнал просто в ориентир по пътя, с който се маркира достигането на тази част от маршрута към Еверест.
Човекът, чиито останки са известни на стотици хиляди хора единствено като "Зелените обувки", най-накрая е бил разпознат и в средата на юни стана ясно, че индийските власти се опитват да свалят тялото му от върха.
Което само по себе си е изключително опасна задача и ни дава повод да си припомним трагичната история на експедицията, част от която е Дорже Моруп - войникът от Индийско-тибетската гранична полиция, известен като "Зелените обувки".
Дълго време имаше спор дали тялото е на Моруп или на друг войник от същата експедиция - Цеванг Палджор. Двамата, както и още 4-ма души от граничната полиция, са част от първата индийска експедиция, която опитва да качи Еверест от северната страна - през Тибет. Този маршрут е приеман за технически по-труден в най-високата си част, и с още по-тежки метеорологични условия отколкото Южния от страната на Непал.
Заради връхлетялата буря и изтощението на около 8500 метра 3-ма от експедицията се оказват и остават само трима, включително Моруп и Палджор. Те успяват да стигнат до върха, но никой от тях не се връща.
Зоната на смъртта, студът, ураганните ветрове и изтощението се оказват непреодолими за тримата и те умират един по един.
"Зелените обувки" остава години наред прислонен в малка пещера на височина 8500 метра, точно на пътя на тези, които се качват и слизат от върха.
Другите две тела се смятат за изчезнали.
Смъртта на тримата индийци всъщност е далеч по-неизвестната трагедия от онези дни - 10-11 май 1996 г. Същата виелица и рязко влошаване на времето водят и до много по-известната история от Южния маршрут към Еверест. Там загиват 5 души, а събитията са описани в няколко книги от оцелелите, включително бестселъра "В разредения въздух" и документирани във филм със същото име.
Трагедията от южната страна се обяснява с няколко грешки - едновременно върхът е атакуван от няколко експедиции, маршрутът не е подготвен за толкова хора, получават се закъснения и опашки за изчакване и хората изостават от графика за слизане.
Именно тогава връхлита същата буря и отрязва пътя на част от алпинистите, като към онзи момент това става най-смъртоносният ден в историята на върха - с общо 8 жертви от северната и южната страна.
Историята става популярна и защото още тогава се повдига въпроса за комерсиализацията на Еверест, и заради чудотворното оцеляване на един от алпинистите, който оживява въпреки че прекарва нощта под Еверест, а спасителите са решили, е мъртъв. Вероятно фактът, че повечето участници в експедициите са англоезични също помага това да е една от най-известните случки от Еверест изобщо.
"Зелените обувки" е свързан и с още една от най-зловещите и показателни за най-високия връх на планетата истории. През 2006 г. британецът Дейвид Шарп сяда, изтощен и измръзнал в скалната ниша точно до "Зелените обувки". Остава жив още часове, подминат от 30-40 алпинисти, и малко от тях спират в опит да му окажат някаква помощ. Една от причините е, че част от тях смятат, че самият Шарп е "Зелените обявки". Други просто преценяват, че биха рискували собствения си живот без да могат действително да помогнат на британеца. Случаят се превръща в един от най-големите етични скандали на височинния алпинизъм.
Тялото на Шарп е преместено година по-късно, докато това на "Зелените обявки" остава на пътя към върха до 2014 г. Тогава то също е отместено - на няколко метра встрани от пътеката, от китайска експедиция, и зловещият маркер вече не е под директния поглед на всички преминаващи.
Тялото на Дорже Моруп обаче е под Еверест, и от Индийско-тибетската гранична полиция обявиха обществена поръчка за наемане на екип, който да свали останките на нейния служител от планината.
Това трябва да стане до октомври 2026 г.
Според "Гардиън" Моруп е бил идентифициран от индийските власти и това е "потвърдено чрез предварителен процес на проверка в рамките на по-ранна обществена поръчка". Това е и една от причините евакуацията на тялото да се организира след цели 3 десетилетия - без официално потвърждение че това е техен служител граничната полиция няма как да започне подобна акция.
Освен това тя изисква останките да бъдат пренесени от тибетската страна на планината през Непал до Индия - и дипломатически, и логистично сложна задача.
И би била и още едно от огромните предизвикателства на Еверест. Това е два пъти по-опасно от нормалното катерене, обяснява пред "Си Би Ес" Чиринг Джангбу Шерпа, основател на непалската агенция Everest Sherpa Expedition. Той е изкачвал Еверест многократно, ръководил е и експедиции за прибиране на тела от планините в региона.
Той пояснява, че целия екип това ще е изключително висок риск и би отнело до седмица на висококвалифициран екип от 10 души. Пред "Гардиън" допълва, че замръзнало тяло в екипировка за алпинизъм може да тежи до 200 кг, а вкочанените крайници затрудняват още повече екипа по ледения и скалист терен.
Дълго време се смяташе, че "Зелените обувки" е друг от загиналите от индийската група - Цеванг Палждор. Това се дължи и на объркващи сведения, и на факта, че и двамата са били с едни и същи яркозелени обувки.
