Когато човек чуе математик, си представя най-често мъж на средна възраст, с очила и бухнала коса, нещо подобно на Айнщайн, но в математически вариант - фокусиран, интровертен, вглъбен в науката. Когато видите канадският математик и драматург Джон Майтън, със сигурност ще забравите тази идея.
За хората в кино средите, той е сценарист, драматург и актьор от филма „Добрият Уил Хънтинг" - в него героят му Том казва: „Повечето хора никога нямат шанс да разберат колко брилиантни могат да бъдат. Не намират учители, които вярват в тях. Биват убеждавани, че са глупави". Тази идея е заложена и в книгата на самия Майтън The Myth of Ability (Митът за способностите).
Снимка: Getty Images
Интересът на Майтън към математиката започва още в детските му години. Тогава той е убеден, че не е особено добър по математика, но за сметка на това чете много научна литература.
Снимка: Getty Images
Връща се към идеята за математика, когато е на 30 години. В един момент, търсейки работа, попада на обява за учители по математика и приема. Започва да измисля начини, по които да направи математиката по-достъпна за децата, така че да не се чувстват по начина, по който се е чувствал той преди
Снимка: Институт за прогресивно образование
Заради начина, по който ни е преподаван светът, не виждаме инстинските причини за проблемите, казва Майтън. Затова и обществото страда от тази приучена безпомощност, която пречи да реагираме на глобалното затопляне, пречи да развием устойчиво развитие, защото сме безпомощни. Именно това е невидимата пречка, която обществото трябва да преодолее.
