Намирам себе си за рационален човек.
Въпреки това понякога преценката ми ме подвежда ужасно.
И, не, не говоря за кофти паркирането на тесни места, защото мъжете ме били излъгали колко са 20 сантиметра. Говоря за онези моменти, в които смяташ, че дадена дейност ще отнеме ден, а тя отнема три месеца, купища нерви, две опаковки мента-глог-валериан и половин винпром вино.
Такива моменти са ремонтът на банята, полагането на ламинат, прането на зимните дрехи и прибирането им в гардероба... и нанасянето в прясно ремонтиран апартамент.
Там банята вече е ремонтирана и ламинатът е нареден, но трябва да се поберат не само зимните дрехи, но и летните дрехи, дрехите за преходни сезони и дребни кухненски уреди, посуда, козметика.
Замаяна от миризмата на ново, доста сходна с тази на мокета в строителен хипермаркет, си казах, че то това е фасулска работа - два куфара, един за дрехите и един за гащите, и още едно примъкване на кафе машината и яйцеварката.
Балама!
Времето допълнително ме прецаква, защото един ден е за апрески и шушляк, а друг - за джапанки и дънкови шорти като от турне на Бионсе. Така чисто новата ми закачалка се накичи с дебело палто, по-тънко палто, дънково яке и лека дреха, на която в моя край мило ѝ казват "абичка".
Дрехите и гащите се оказаха не два, а двадесет куфара, и почти се почувствах като холивудска звезда с богат гардероб, в който нищо не се облича два пъти.
По-страшно стана, когато осъзнах, че освен яйцеварка имам и машина за правене на лед, гофретник, два модела миксери, еър фрайър, тостер, който пече филийките с шарка на Мики Маус, и парти грил от соца.
От онези, които се вадят, като падне сняг и ти спре тока, а ти решиш да протестираш в енергото, като печеш кренвирши пред нещастните служителки.
Изведнъж се сетих за "Трансформърс".
Имах усещане, че вместо да влязат в багажника на колата, тостерът с Мики Маус, парти грилът и единият миксер (по-грозният от двата!) ще сформират един кухненски Волтрон, който да се настани на чисто новия ми диван и да изисква да му нося не салата и ракия, а болтчета и машинно масло.
В крайна сметка на цената на повече курсове, отколкото прави автобус 280 за три дена, успях да примъкна покъщнината.
Сега тя стои, подредена по закачалката, кашони и куфари, и се надявам оттам да не изскочи Волтрон или еквивалентът му, съставен от прашки, сутиени и пуловери.
А надеждата ми се подхранва непрекъснато, защото намерих къде е най-близкият винпром...
