Какво да очакваме, ако (или когато) AI балонът гръмне

Какво да очакваме, ако (или когато) AI балонът гръмне Снимка: Webcafe колаж / iStock
Чуй статията
Аудио от изкуствен интелект

Изкуственият интелект вече променя света и бизнеса с пълна сила. Моделите стават все по-мощни и то с темпове, които надминават прогнозите дори на най-големите оптимисти.

Очаква се Anthropic, един от водещите разработчици на AI модели, да излезе на борсата с първично публично предлагане, което може да се превърне в най-голямото в историята на индустрията.

Зад впечатляващия възход на сектора обаче се трупат проблеми и пукнатини, които могат да обърнат каруцата на общия космически растеж.

От скандалите с любовницата на вече бившия шеф на Nvidia, която се оказа китайски шпионин, през главоломната победа на Демократите на междинните избори в САЩ, които вече точат ножовете за разследвания в AI сектора, та до липсата на достатъчно възвръщаемост - според някои всичко това готви "перфектна буря" за пазара на изкуствен интелект.

И опасенията са, че нещата може да ескалират оттам нататък. Дали тревогите за AI балон са основателни и доколко светът има причини да се притеснява от бъдещето на индустрията?

Трилиони долари в търсене на възвръщаемост

Мащабът на инвестиционния бум е впечатляващ. Парите се насочват към центрове за данни, специализирани чипове, енергийна инфраструктура и разработване на все по-мощни модели. Зад тези разходи стои очакването, че AI ще промени начина, по който работят компаниите, и ще отвори огромни нови пазари.

Но кога и как точно ще се случи това, остава неясно.

Според оценка на Стейн Ван Нюуенбург от Колумбийския университет, публикувана в анализ за института Brookings, инвестициите в AI до 2032 г. могат да достигнат 9 трилиона долара.

За да се оправдаят подобни суми обаче, технологичните компании трябва да започнат да печелят много повече от самите AI услуги, а не просто от продажбата на оборудване и изграждането на инфраструктура.

Засега значителна част от парите в сектора се въртят именно около нея. Когато Microsoft, Google или Amazon инвестират в центрове за данни, те осигуряват поръчки за производителите на чипове, сървъри и охладителни системи.

Така инвестициите на едни компании се превръщат в приходи за други, а целият сектор изглежда все по-динамичен. Този модел обаче има и обратна страна.

Ако големите играчи решат, че вече са изградили достатъчно инфраструктура и намалят разходите си, ефектът ще се усети по цялата верига. Производителите ще получават по-малко поръчки, а операторите на центрове за данни ще трябва да поддържат скъпи съоръжения, чиято рентабилност може да се окаже под очакванията.

Когато компаниите инвестират една в друга

Допълнителен повод за тревога е т.нар. кръгово финансиране. Големите технологични компании, производителите на чипове и разработчиците на AI модели все по-често са едновременно инвеститори, доставчици и клиенти един на друг.

Това създава взаимна зависимост, при която парите могат да преминават през няколко компании, без непременно да отразяват реално търсене от крайните потребители. На хартия бизнесът расте, но остава въпросът колко от този растеж може да се превърне в устойчиви приходи.

МВФ обръща специално внимание на този механизъм в доклада си за глобалната финансова стабилност от октомври 2026 г.

Анализът обхваща 14 подобни сделки, сключени от 2023 г. насам. В тях са установени около 300 млрд. долара капиталови инвестиции, 650 млрд. долара дългово финансиране и ангажименти за бъдещи приходи в размер на 1,4 трилиона долара.

Това не означава автоматично, че предстои срив. Но показва колко тясно са преплетени интересите на компаниите и колко лесно проблемите на един голям играч могат да се прехвърлят към останалите.

Как се пука един технологичен балон?

Обикновено не е необходима една-единствена катастрофална новина. Достатъчно е очакванията постепенно да се сблъскат с действителността и да охладят интереса на инвеститорите.

Това може да стане, ако компаниите започнат да отчитат по-слаби от очакваното приходи от AI, ако технологичният напредък се забави или ако се появят по-евтини модели, които вършат същата работа.

Допълнителен натиск могат да окажат по-скъпото финансиране, ограниченията в електроснабдяването и новите регулации.

При подобно развитие инвеститорите могат бързо да преоценят компаниите, в които доскоро са влагали милиарди. Спадът в цените на акциите ще затрудни набирането на нов капитал, а компаниите ще започнат да режат разходи и да отлагат проекти.

Тук идва и по-сериозният риск: AI индустрията вече не е изолирана технологична ниша. Зад нея стоят банки, инвестиционни фондове, кредитори и институционални инвеститори, чиито интереси са свързани с бъдещето на сектора.

От борсов срив до икономическа криза

В по-ограничения сценарий последствията ще останат предимно в технологичния сектор. Надценени компании ще загубят пазарната си стойност, част от стартъпите ще фалират, а инвестициите в нова инфраструктура ще се свият. Това би било болезнено за инвеститорите, но не непременно катастрофално за цялата икономика.

По-опасният сценарий е загубите да се разпространят във финансовата система.

Ако компаниите, изградили центрове за данни със заеми, не могат да ги изплащат, проблемът вече няма да бъде само техен. Той ще засегне банките и останалите кредитори, както и пенсионни фондове и застрахователи, които са вложили средства в сектора.

Така една криза, започнала с преоценка на технологични компании, може да се превърне в по-широк икономически проблем. Именно тази взаимосвързаност напомня за случилото се през 2008 г., макар че това не означава непременно повторение на финансовата криза от онова време.

Британският институт Ada Lovelace разглежда и възможността държавите да бъдат принудени да се намесят, ако проблемите засегнат компании с ключово значение за икономиката и сигурността.

Това би поставило неудобен въпрос: докъде се простира отговорността на обществото за загубите на частни инвеститори, поели прекомерни рискове?

Има един парадоксален сценарий - технологичният напредък да се окаже толкова бърз, че да обезцени част от сегашните инвестиции.

Ако нови, по-ефективни модели изискват значително по-малко изчислителна мощ, огромните центрове за данни, изграждани днес, може да се окажат ненужно скъпи.

Дори балонът да се спука, технологията остава 

Има един важен урок от дотком балона в края на 90-те години. Тогава инвеститорите също влагат огромни средства в компании, обещаващи да променят света чрез нова технология.

Когато балонът се спуква, много от тези бизнеси изчезват, а пазарите претърпяват тежък срив. Интернет обаче не изчезва. Напротив - впоследствие се превръща в основа на съвременната икономика.

Експерти предполагат, че с изкуствения интелект може да се случи нещо подобно.

Технологията да се наложи, но голяма част от днешните компании да не оправдаят очакванията, а инвестициите в инфраструктура да се окажат прекомерни.

Затова въпросът не е просто дали AI е балон. Възможно е технологията да има огромно бъдеще и въпреки това сегашният начин, по който се финансира развитието ѝ, да се окаже неустойчив.

Седмичен бюлетин

Задоволи любопитството си по най-удобния начин — най-интересните статии директно в пощата ти.

Най-четените