Животинката е позната и като мадагаскарска дългоопашата вивера и е уникален вид за острова край Африка. Това е най-едрият бозайник на Мадагаскар и към момента се счита за уязвим вид заради загуба на местообитание и конкуренцията си за храна с котките, които са много по-адаптивни към околната среда.
Този малък вид папагал е ендемичен за Австралия и по-конкретно остров Тасмания и южната част на континента. Ситуацията е толкова критична при него, че към момента има едва няколкостотин птици, а през последните 15 години съществува специална програма за тяхното опазване и развъждане.
Най-големият им естествен враг са котките. През 2013 г. една успява да се промъкне в център за развъждане на птици и убива няколко треварчета.
Тази животинка е една от емблемите австралийския щат Западна Австралия и се среща единствено и само там. Храни се най-вече с термити и на външен вид прилича на катерица. Приблизително е и със същите размери.
По-малка е от домашните котки и за съжаление няма никаква защита срещу тях. Днес има по-малко от 1000 представители на малкия торбест мравояд.
Малко влечуго, което може да бъде намерено само в скалистите райони на Южния остров на Нова Зеландия. Смята се, че за целия XX век популацията на сцинка е намаляла с над 90% заради разпространението на домашни котки.
Горката птица през цялата си история е преследвана заради перата си от местните маори, а когато идват европейците с техните котки, нещата стават критични. Какапото е едро, тромаво и не може да лети, което го превръща в идеалната плячка за новодошлите котки.
Днес има едва около 200 останали подобни птици, които са отглеждани в пълна изолация.
Птицата нене е приета за символ на Хаваите и е ендемична за островната верига. Едрата черно-бяла гъска нене почти изчезва през 60-те години на миналия век, когато остават само 30 птици в дивата природа заради хищници като котки и мангусти.
Днес популацията е възстановена, но пред нея стои друго предизвикателство. Този път котките атакуват с биологично оръжие в лицето на паразит, който се разпространява от тях и е смъртоносен за птиците.
Да, домашните котки са безпощадни дори към собствените си роднини. В случая обаче не става въпрос за болест или конкуренция за храна. Двата вида просто се чифтосват един с друг и от тук следва опасността дивата котка да бъде претопена и да загуби своята генетична уникалност.
