Чинчилата е симпатично, пухкаво животно с южноамерикански произход и любвеобвилен нрав. През последните години чинчилите са модерен домашен любимец, но имайте предвид, че имат някои специфики. Въпреки че са дребни, обичат движението и трябва да са в просторна клетка и е добре понякога да ги пускате извън нея. Чинчилата живее средно между 15 и 20 години, което е добре (за сравнение също пухкавото морско свинче живее между 4 и 8 години). А ако ви писне от нея, трябва да знаете, че едно палто от чинчилови кожи струва 100 000 долара.
Снимка: Pixabay
В парка Гюел в Барселона дърветата са пълни от свободно живеещи вълнисти папагали. В Амстердам също гъмжи от тези пернати сладури. У нас обаче може да ги срещнете предимно в домовете на хората, чиито деца са искали куче, но са получили папагал. Вълнистите папагалчета са може би най-разпространените кафезни птици. Те се отглеждат в плен още от далечната 1850 г. Тези птички са умни и социални, привързват се към хората, играят си с играчки и общуват със стопаните си. Освен това могат да бъдат обучени да казват думи и да свирят кратки мелодии. Мъжките могат да запомнят между 10 и 100 думи, а ако се постараете, вероятно може да ги приучите и на някоя сръбска псувня. Женските са по-глупави, в общия случай те могат да научат максимум 10 думи. Имайте предвид обаче, че вълнистите папагалчета са доста активни и имат нужда от движение, затова е задължително да бъдат пускани от клетката, за да полетят на по-широко. А самата клетка не бива да е малка. Консултирайте се с ветеринарен лекар относно диетата на папагала, защото има някои храни (например авокадо), които са отровни за тях.
Снимка: Pixabay
Ако сте фенове на влечугите (които не пускат косми) леопардовият гекон не е никак лоша идея. Геконите са кротки гущери, лесни са за развъждане и имат най-различни цветови варианти. Може би сте ги виждали в Гърция, докато се катерят по стените на къщите вечер. Геконите са нощни животни и през деня обикновено дремят. Ако решите да си вземете такъв гущер за домашен любимец (и кажете на децата, че е мини динозавър), имайте предвид, че мъжките трябва да живеят или сами, или с женска. Те са силно териториални и могат да се бият до смърт. Няма нужда да пълните терариума с растения, тъй като в природата геконът обитава скалисти и песъчливи местности. Обичат да похапват щурци и брашнени червеи, но както при другите екзотични животни, задължително се консултирайте с ветеринар относно диетата и не експериментирайте с даването на зрънчо и шоколад.
Снимка: Pixabay
Зайчетата са малки, сладки, пухкави животинчета (поне за който не е гледал зловещата анимация Water Ship Down). Декоративните зайци, отглеждани за домашни любимци, обаче са различни от домашните зайци, отглеждани, за да станат на яхния. В този смисъл трябва да се образовате от какво има нужда вашето зайче. Това са много гальовни и забавни животни, но са крехки, склонни към боледуване и не особено устойчиви. Могат да загинат от прехранване, от претопляне, от преохлаждане, от силен стрес или от травма, естествено. Ако успеете да го опазите от всичко това, зайчето може да живее между 7 и 10 години, а понякога и повече. Не са подходящи за съвсем малки деца, тъй като могат да станат обект на детския терор. Желателно е да осигурите на зайчето достатъчно голяма клетка, в която животното да може да се изправи на задните си крака, да се обръща свободно и да подскача. Ако го пускате извън клетката, внимавайте да не изгризе нещо, което не трябва: пантоф, мебел или... кабел.
Снимка: Pixabay
Рибите бяха много популярни домашни любимци през 90-те, когато кучешкото царство в апартаментите се състоеше предимно от пинчери и болонки. Рибите са тихи, не изискват разходки и не пускат косми. Лошото е, че умират изключително активно. Това на снимката е риба бета: красиви, но хищни и доста агресивни рибки, които може да отглеждате сами или заедно с гупи, молинезии и хелери. Бетите оцеляват в малки и плитки пространства, може да ги гледате и в буркан, без да страдат съществено от това. Важно е да не събирате две мъжки бети в един аквариум, защото стават особено свирепи в съперничеството си, вадят се очи, късат се перки и изобщо настъпва една рибешка игра на тронове, която не е подходяща за детските очи.
Снимка: Личен архив
В краен случай, ако детето смята, че рибките са скучни, папагалите - смотани, геконите - тъпи и зайците - мълчаливи, може да предложите котка. Със сигурност се гледа по-лесно от куче. Има най-различни породи котки, като може да проучите характерите им преди да се спрете на някоя определена. Бирмите, да речем, имат характер, наподобяващ кучешкия: приветливи и комуникативни. Сиамките са известни с по-злобливия си нрав. Има някои чудесни безпородни екземпляри, но не знаете дали няма да попаднете на котка-катерач, която да съсипе завесите ви или на котка-нападач, която да унищожи краката ви, докато спите. Иначе котките са прекрасни, мъркат в краката ви, самостоятелни са, обичат да си седят вкъщи и могат да доживеят 20 години, че и отгоре.
Снимка: Pixabay
Малко са животните, по-очарователни от мини прасенцето. За първи път у нас се чу, че прасетата могат да бъдат домашни любимци, които да не приключват земния си път по Коледа, покрай Джордж Клуни, който гледаше декоративно прасе преди да се ожени за Амал. Прасенцата са добродушни, привързани, любвеобвилни и чистоплътни любимци. Подобно на кучетата те изискват разходки: може да не са дълги, но е добре да излизат понякога. Често те сами дават сигнал, че искат да излязат с квичене. Мини прасенцата не се нуждаят от къпане, те се почистват сами като котки, след разходка може само да забърсвате копитцата им с кърпа. Консултирайте се с ветеринарен лекар относно диетата на прасето.
