"Прогресивна България" няма да оттегли предложенията си за промени в Закона за личната помощ, които предвиждат замяна на трудовите договори на личните асистенти със специални договори извън Кодекса на труда.
Управляващите уверяват, че всички досегашни социални придобивки ще бъдат запазени и че новият режим ще даде възможност на хората, които се грижат за близки с увреждания, да работят и на друго място.
Предложенията обаче предизвикаха критики от опозицията, пациентски организации и дори близките до управляващите БСП.
На извънреден брифинг в парламента депутатите от ПБ Иван Янев и Мария Тодорова заявиха, че промените целят да поставят човека с увреждане в центъра на законодателството, без да лишават асистентите от придобити права.
"Социалният пакет е осигурен и няма да има хора, които да бъдат лишавани от социални придобивки, въпреки свръхдефицита, в който се намира държавата", заяви Янев.
По думите му всички майки на деца с увреждания ще могат да продължат да бъдат техни асистенти и същевременно да работят допълнително.
Кръгът на хората, които могат да изпълняват тази дейност, също ще бъде разширен - асистенти ще могат да бъдат държавни служители, когато се грижат за свои близки с увреждания, както и представители на свободни професии.
Замяната на трудовите договори със специални договори за предоставяне на лична помощ е сред основните спорни моменти в законопроекта. От ПБ твърдят, че досегашният режим по Кодекса на труда е затруднявал съчетаването на грижата за близък с друга работа на пълен работен ден.
"Със смяната на статута на договора в специален се осигурява възможност на лицата, които се грижат за свои деца или близки, да работят по основно трудово правоотношение, на пълен работен ден, при пълна работна седмица", обясни Мария Тодорова, зам.-председател на парламентарната комисия по труда и социалната политика.
Тя увери, че новият режим ще постави статута на личните асистенти в по-благоприятно положение, включително във финансово отношение, и че хората, които полагат грижи, няма да бъдат ощетени.
Янев допълни, че възнагражденията на личните асистенти вече няма да бъдат автоматично обвързани с минималната работна заплата, а ще се определят ежегодно със Закона за държавния бюджет.
"Това е принципна политика на цялото управление - автоматизмите се отвързват във всички системи, не само в социалната, и по Закона за държавния бюджет ще се определят ежегодно в случая на личните асистенти", каза депутатът.
От ПБ посочиха и други мерки за подкрепа на хората с увреждания.
Месечната помощ за децата с най-тежки увреждания се увеличава от 603 на 704 евро, а родителите им ще могат да ползват данъчно облекчение върху годишна данъчна основа от 12 000 евро, което според Янев означава реално спестяване на 1200 евро от данъци.
Управляващите планират и актуализация на член 18 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, който урежда облекченията за работещите хора с увреждания. Текстът е в сила от 2008 г. и досега не е бил актуализиран.
Друг акцент е борбата с фалшивите решения на ТЕЛК. Според Янев те ощетяват хората с действителни увреждания, като МВР ще има основна роля в разкриването на злоупотребите.
Критики за отнемане на трудови права
Основното възражение на пациентските организации "Заедно с теб" е срещу замяната на трудовите договори със специални договори извън Кодекса на труда.
Според тях така личните асистенти могат да загубят автоматичната защита на редица трудови права - платен годишен отпуск, обезщетения и гаранции при прекратяване на договора. Организациите предупреждават, че тези права трябва да бъдат уредени изрично и равностойно в новия режим.
"Виждаме в тях не подкрепа, а възможност за ограничаване на публичните разходи за сметка на децата и възрастните с увреждания и техните асистенти", се посочва в позицията им.
От "Заедно с теб" определят промяната не като техническа смяна на договор, а като промяна в правното положение на хората, които ежедневно полагат грижи за близките си. Организациите настояват текстовете, предвиждащи прекратяване на трудовите договори, да бъдат оттеглени.
Критики отправиха и парламентарните опозиционни сили.
Елисавета Белобрадова от "Демократична България" заяви, че промените са внесени без обществено обсъждане и без участието на засегнатите семейства.
"Не се прави така - по тъмно, през депутати, без обществено обсъждане. Плащанията за личните асистенти се замразяват, а е напълно възможно и да бъдат намалени. Променят се договорите на личните асистенти и няма никаква яснота какви права ще бъдат защитени", заяви тя.
От ГЕРБ определиха предложенията като "грубо посегателство върху трудовите права на личните асистенти". Депутатката Илияна Жекова посочи, че според текстовете се предвиждат прекратяване на трудовите договори, намаляване на възнагражденията през следващата година и отпадане на осигуряването във фонд "Безработица".
"Смятаме, че тези текстове трябва да бъдат оттеглени", заяви Жекова.
Срещу предложенията се обяви и лидерът на БСП Крум Зарков.
В позиция във Facebook той определи внесените промени в Кодекса на труда и Закона за личната помощ като "тежък удар по придобити трудови и социални права на най-уязвимите".
Зарков подчерта, че грижата за човек, който не може да се справя сам, е не само благороден, но и тежък труд, който трябва да бъде защитен от закона. Той разкритикува и предложените ограничения на осигурителните права на работещите на непълно работно време, като предупреди, че те могат да затруднят пълноценното им пенсиониране.
"Тези промени няма значително да подобрят състоянието на бюджетния дефицит, но ще задълбочат и без това свръхострия дефицит на социална справедливост в нашето общество. Не бива да се продължава с политиката от типа "болен здрав носи". Надявам се и призовавам депутатите да не превръщат тези предложения в закон", заяви лидерът на БСП.
Въпреки критиките от ПБ защитиха законопроекта и заявиха, че допълнителни разяснения ще бъдат дадени между първо и второ четене.
След брифинга депутатите прекратиха пресконференцията, като председателят на парламентарната група Петър Витанов посочи, че предстои допълнително обсъждане на текстовете.
