Черепи и кости бродят там...

Снимка: Христо Узунов

Череп на бездомно куче в изоставеното АПК на село Млечино. Аграрнопромишлените комплекси са често срещана гледка у нас по времето на социализма. Едва ли не всяка община е имала свое АПК, задоволяващо нуждите на определен отрасъл. Родопското село Млечино не прави изключение от това правило. Както обаче често се случва със сградите от тази епоха, техният живот приключва много скоро след демократичните промени.

И така днес до нас е достигнало едно приятно обрасло в храсти АПК, което заради местоположението си сред шубраците на един планински склон дълги години остава скрито от човешки поглед. Този факт прави пустеещата сграда идеално място за всякакви диви животни и... техните останки, които изплуват от мрака, осветявани от светлината на фенерчето.

Снимка: Христо Узунов

Ръждиви месарски куки от кланицата на АПКто в Млечино. Навлизайки сред мрачните останки на АПКто, бързо разбираме и с каква дейност се е занимавало то. Пред нас се изпречват няколко метални конструкции, по средата на които злокобно висят ръждиви месарски куки. Попаднали сме в кланица! Дали наистина, или заради някакво внушение при вида на куките, но въздухът в тази зала сякаш все още е напоен с миризмата на прясно месо? Неволен поглед назад. Дали човекът с резачката не наднича от някой ъгъл?

Снимка: Христо Узунов

Останките от невнимателен гризач, захапал електрически кабел в изоставената резиденция на БКП край туристическия комплекс “Бели брези”. Още една от характерните черти на социалистическото битие в България са многото почивни резиденции за кадри на Комунистическата партия, изградени в някои от найкрасивите кътчета на страната ни. Освен с приятно местоположение, тези сгради се отличават и с нетипичния за останалите почивни станции лукс. Днес много от тях продължават съществуването си под една или друга форма. Тези от тях, които към днешна дата са изоставени обаче, се превръщат в огромни призрачни здания, криещи зловещи изненади. Резиденцията на БКП в туристическия комплекс “Бели брези” в Родопите е една от тях. Сред безкрания лабиринт от стаи и коридори могат да се видят какви ли не артефакти, свързани с битието на политическата върхушка. Едно от най-изкушаващите кътчета в сградата са потъващите в мрака стълби към подземието, където случайно откриваме овъглените останки от злочеста твар, проявила неблагоразумието да прегризе кабел, по който все още тече електричество.

Снимка: Христо Узунов

“Мутирали” експонати от изоставена ветеринарна лечебница във варненско. Когато говорим за зловещи места, изоставените медицински постройки веднага се нареждат сред най-подходящите обекти. Спринцовки, скалпели, покрити с прах кушетки... Може да се види какво ли не. Ако извадите късмет, може да попаднете дори на истински мутанти! Точно такива обитават едно от помещенията на изоставена ветеринарна лечебница във варненско. Там потъмнели от времето стъкленици все още пазят няколко интересни експоната, пример за мутация при животните.

Снимка: Христо Узунов

Препарираните муцуни на двуглаво теле от изоставената ветеринарна лечебница. Когато природата си прави гадни шеги, никой не може да я задмине. Когато пък към тях добавим препарация и 40 години изминало време, получаваме този чудесен експонат. Освен че двете глави на бедното животно са щателно препарирани, днес те трябва да търпят върху себе си прах и паяжини, а разтворилите се шевове допълнително подсилват зловещия образ на телето от Ада...

Снимка: Христо Узунов

Изсъхнал кози крак в изоставена къща в село Киселчово. Тъжно е когато животът напуска къщите на нашите дядовци и баби. Стените се напукват, покривите поддават, а стаите опустяват. Въпреки това, споменът за миналото продължава да живее из празните помещения. Всеки предмет разказва за битието на собствениците му и неусетно се отправяме на пътешествие назад във времето. Пътешествие, което понякога изненадва със стряскащи детайли. На пръв поглед е малко плашещо да откриете отрязан кози крак насред мрачните стаи на изоставена къща, но от друга страна подобен “реквизит” се вписва идеално в заобикалящата го обстановка. И все пак логично обяснение има навремето от крачката на тези животни са се изработвали дръжки за ножове, така че... Или пък някой е извършвал тайнствени езически обреди на това място?

Снимка: Христо Узунов

Останки от кон край изоставените военни складове до село Скравена. Това е суровата реалност. Природата може да бъде колкото великолепна, толкова и жестока, но точно в това се крие многоликата й красота. Колкото до злощастното същество от снимката в района на село Скравена е честа практика конски кервани да се ползват за извозване на дървен материал от гората. Впрегатните животни се натоварват, а после сами си слизат до местоназначението. Някои обаче остават по пътя. Дали заради хищници, дали от старост...

Снимка: Христо Узунов

Кукла лежи на пода в мазето на изоставена детска градина в Кърджали. След медицинските заведения, другите най-зловещи изоставени сгради често са тези, в които някога е имало деца. Контрастът между миналото, изпълнено с безгрижната глъч на малчуганите и настоящето, пропито с плесенясалия дъх на забравата, е вледеняващ. Ако към него прибавим и някой случайно изплувал в съзнанието кадър от филм на ужасите, в който тайнствени малки крачета топуркат от стая в стая, докато зловещ детски смях се носи в пространството, картинката става наистина плашеща. Горе-долу така стоят нещата и в кърджалийската детска градина “Мир”, изоставена през 90-те. В залите й все още се търкалят дрешките и обувките, принадлежали на децата, а веселите картинки по стените са почернени от следи от пожар. И тук найинтересно става в мазето, където скрити в мрака дебнат злокобни детски кукли...

Снимка: Христо Узунов

Учебна мандибула от кабинета по биология в село Теменуга. Малкото селско училище на Теменуга, макар и изоставено, е приветлива сграда. В слънчев ден, светлината прониква на снопове в опразнените кабинети и извиква забравени детски спомени за първия учебен звънец, междучасията и приятелите... Не така стоят нещата, когато се озовем в кабинета по биология. Той е на долния етаж и е потънал в мрак. Прозорците му са запечатани с дъски, а цялото помещение е пропито от влага. Изведнъж става течение и хладен въздух докосва гърбовете. Тогава между купищата учебни пособия изскача кост. При по-внимателен оглед се оказва човешка част от мандибула, само че с огромни размери. Миг на безпокойство. След като костта е почистена от калта, се оказва пластмасова. Просто нагледен материал за устройството на зъбите.

Снимка: Христо Узунов

Скулптура на старец и старица от старопиталището в Габрово. Несъмнено вилата на индустриалеца Пенчо Семов в Габрово е една от найстраховитите къщи в България. Архитектурата й е издържана в духа на найдобрите традиции от филмите на ужасите, а фактът, че е изоставена допълнително натяга атмосферата. Предвидена да се превърне в старопиталище след смъртта на собственика си, тази сграда се сдобива с един особено плашещ детайл, надвиснал над покрива. Това е скулптурата на възрастни мъж и жена, обгърнати от готически ангел. Авторът на творбата е чешкият скулптор Йосф Шквара, който найвероятно въобще не се е замислил как ще изглежда произведението му в контекста на една изоставена сграда.

Снимка: Христо Узунов

Ковчег от мюсюлманска обредна сграда в Източните Родопи. Гасил хаане - така се наричат постройките, в които мюсюлманите подготвят своите покойници за последния им път. На външен вид гасил хаанетата не се различават от останалите изоставени къщи в Родопите и е твърде вероятно да изпитате шок, когато побутнете старата врата, тя се отвори с изскърцване и се окажете очи в очи с дървен ковчег. Поне такъв бе случаят с изоставеното гасил хаане край Ардино. Табутът - така се нарича ковчегът - служи за пренасяне на тялото до гробищата, където то се полага в земята, обвито в бял плат “кефен”. Да, понякога изоставените сгради ви готвят неочаквани изненади, но пък задължително ще научите нещо ново от тях.