Пти и Венгер все още разговарят често, а фигурата на втори баща, като какъвто вижда Пти Венгер, помага на младия Еманюел да израсне не само като футболист, но и като човек.
„Имах голяма амбиция, но смъртта на брат ми беше липсващото звено. Бях мотивиран, но ми липсваше нещо важно – гняв. Гневът е дори по-важен от мотивацията, защото ти дава сила, без значение какво се случва. Не казвах на семейството си, но всеки ден си обещавах, че ще се опитам да постигна всичко. Исках да се гордеят с мен.“
10 години по-късно Пти осъществява мечтата си. Вкарва гол на финала, а Франция разбива Бразилия с 3:0 и печели световната титла. Това е първата голяма френска победа на родна земя. Освен че заедно със съотборниците си носи радост за цялата нация, Пти вдига дългогодишно напрежение от плещите си и изпълнява обещанието си.
Единственият момент, който може да сравни Пти с онова усещане, е раждането на дъщерите му.
Пти преживява всичко като футболист – от раздиращата мъка от загубата на брат си до изпълващата радост от покоряването на Висшата лига с Арсенал и дори целия свят с „петлите“. Той е истинското доказателство, че футболът може, наистина, да бъде чудо.
