Представете си, че сте на 23 години. Нямате нито един мач на професионално ниво, работите в шлосерска работилница и като шофьор на микробус. Футболът присъства в живота ви с махленски мачлета с приятели от детинството.
Какво следва?
Най-вероятно приключвате с играта на 30 и няколко, след като колената ви започват да изпускат, биреният ви корем се движи няколко секунди пред вас и стигате до логичното заключение, че тази работа вече не е за вас.
Съдбата на Лукаш Хартиг трябваше да е точно такава. Но вместо това на 27 години се озовава в руския гранд Зенит и изиграва повече от 40 мача под ръководството на треньора Властимил Петржела. Става любимец на санктпетербургските фенове, а след това се завръща в родината си, за да прекрати кариерата си.
Сега живее в същото село, в което и като 23-годишен. Играе футбол на аматьорско ниво и изкарва прехраната си с ръцете си. Точно както преди много години.
"Има достатъчно други чехи. Определено не бих предложил Хартиг. Това не е играч на нивото на Премиер лигата", казва директорът на Зенит Константин Сарсания, когато Петржела го уведомява, че иска сънародника си. Въпреки несъгласието на Сарсания, наставникът привлича нападателя-шлосер на Бохемиънс през пролетта на 2003-та за 300 хиляди долара.
Когато играчът идва в Русия, футболната му биография е доста бедна. Роден в малко селце на около 70 километра от Прага Хартиг от малък започва да гони топката, но не храни големи амбиции за професионална кариера.
Именно Петржела обаче го взима в Бохемиънс, след като няколко години подред вкарва по 35-40 гола в аматьорските дивизии.
Лукаш има добри габарити, борбен е и изцяло фокусиран върху попаденията. Но вече е на 24 и трудно понася натоварванията на тренировките. Докато свикне с тях, Петржела му изготвя индивидуален режим. Още в първия си сезон нападателят прави фурор. Върхът му е срещу гранда Спарта Прага - гол и три асистенции. Така се озовава в столичния колос. "Имах нужда от боец в атаката", накратко описва ситуацията треньорът Ярослав Гжебик. Но Хартиг не се задържа дълго на "Летна" и само след година се връща в Бохемиънс, след което поема за Русия.
"Трябваше ми неформален лидер, който да покаже как се плашат съперниците", казва Петржела. В интерес на истината адаптацията на нападателя е бавна. Плаши противниците, но не вкарва.
Три месеца и девет кръга са му нужни, за да открие сметката си. Но голът не носи радост. Лукаш и съотборниците му губят от Динамо Москва с 1:7 и буйните фенове на питерци искат ги линчуват.
Общо чешкият нападател записва 46 мача за Зенит във всички турнири, но само седем в стартовия състав. Отбелязва девет гола, а звездите в нападение са Кержаков и Аршавин.
Запалянковците обаче го припознават за свой и го аплодират горещо при всяка негова поява.
При идването му в Санкт Петербург някой пуска слуха, че е скинхед - главата му е бръсната и има доста странни татуировки. С течение на времето обаче Хартиг развенчава този мит.
През 2005 г. на Лукаш му омръзва да седи на пейката и заминава за Словакия. Прекарва няколко години там и се връща в родната Чехия. Завършва кариерата си при професионалистите през 2016 г.
Наскоро Петржела заяви: "Хартиг все още играе футбол в аматьорски отбор и в същото време работи за собственика на клуба. Знам, че го обичат много заради трудолюбието му. Той е наистина е отличен работник!"
