Човек би си помислил, че ако удариш привърженик на терена по време на мач, това едва ли ще се отрази добре на футболната ти кариера.
Особено ако си млад играч, пратен да се доказва някъде под наем.
Греъм Стак обаче може да ви разкаже своята необичайна история - за публично сбиване с разярени фенове, което всъщност му помага да получи шанс в един легендарен отбор на Арсенал.
Вратарят е само на 20 и все още няма мач за мъжкия тим на "артилеристите", когато е преотстъпен на белгийския Беверен през лятото на 2002 г. Когато се връща в Лондон, той определено е по-зрял и по-подготвен за професионалния футбол, не само заради 30-те изиграни мача за Беверен.
Съвсем конкретна случка насочва вниманието на Арсен Венгер към Греъм Стак и допринася за включването на стража в състава на Непобедимите през кампания 2003/04.
"Завърнах се и се чувствах като съвсем различен играч, бях пълен с увереност. Подобрих се не само физически, но и откъм психика, за което Арсен Венгер говореше постоянно", разказва вратарят.
"Научаваш нова футболна философия, нова култура. Толкова много аспекти от живота в чужбина ме направиха по-добър човек, по-отговорен, по-независим и така нататък. Така че, като се върнах след един успешен сезон там, Венгер вече ми вярваше. Знаеше, че съм готов на саможертви".
"В един момент репутацията ми внезапно се вдигна, не бих казал точно по грешните причини, но по доста комична причина - нокаутирането на фен. Така че бях в заглавията на медиите и заради това, не само заради играта ми".
Стак си припомня куриозната случка от едно гостуване на Роял Антверп в белгийското първенство.
"Водехме с 3:1, но през второто полувреме постоянно бях обсипван с предмети - бутилки, камъни, стотинки, запалки, каквото се сетите. Стигна се до момента, когато вече оставаха само пет минути и си казах "Добре, ще хвърля нещо обратно към тях, това ме подлудява".
"И наистина хвърлих нещо към агитката, а оттам те тотално избухнаха".
"Имаше стоманена ограда отпред и си казах, че няма как да минат оттам, но после погледнах вдясно и видях, че всъщност имаше врата, а стюардът пред нея сигурно беше на 70".
"Преди да се усетя, топката беше в другия край на терена, обърнах се и разни хора вече идваха към мен. Помислих си "Каква я свърших тук, докъде ще се стигне?"
"Единият беше едър мъж и сигурно беше висок 1.90, с голямо кожено яке. Тръгна заплашително към мен и ме псуваше. Чудех се да побегна ли да се спасявам или да посрещна този ненормалник и да се защитя? Тогава инстинктите ми се задействаха и реших да го пресрещна".
Ситуацията се усложнява още повече, когато втори фен тръгва да напада Греъм Стак, и то много по-агресивно.
Смелчагата притичва и започва да размахва ръце, за да удари вратаря, а в същото време гигантът с коженото яке му нанася ритник. С два премерени удара обаче британецът сваля единия агресор на земята и другият бързо се оттегля.
"Някакъв човек, който беше прекалил с бирата, дотича и взе да ми посяга. Естествено, инстинктивно му отвърнах и го свалих на земята. После другият изведнъж вече нямаше такова желание да дойде", спомня си Стак.
"Всичко се случи за няколко мига, но докато се осъзная, полицията нахлу и мачът беше прекратен".
Новините за приключението на Греъм Стак променят статута му в Беверен, а няма как да не стигнат и до Великобритания. Изведнъж интересът към футболиста се покачва неимоверно.
"Беше лудница, канеха ме в ток шоута, в документални филми, бях в Canal+ и във всякакви различни предавания. Грабвах вниманието, защото не бях вратарят на Беверен, а вратарят на Арсенал и всички искаха да знаят колко съм добър всъщност", отчита Стак.
"После много футболни хора, скаути и агенти, започнаха да идват на наши мачове и това ми беше от огромна полза, тъй като преди не бяха много хората, които знаеха, че играя там, в Белгия".
"Изведнъж се оказах на голямата сцена, а го бях предизвикал неволно с този инцидент. Мисля, че и до днес ако отида там, няма да ми дадат да си купя питие и все още ще ме черпят. Невероятен беше начинът, по който гледаха на мен след случая".
Към Греъм Стак отношението се променя и в родината му и той успява да дочака своя дебют за Арсенал - на 28 октомври 2003 г. срещу Родъръм за Купата на лигата.
Мачът е паметен, защото "топчиите" печелят драматично с 9:8 след дузпи, а самият вратар се разписва при един от ударите от бялата точка.
В първенството Стак е резерва на прочутия Йенс Леман и това е точно толкова стресово, колкото можем да си представим за един млад вратар, който все още не е записал минути във Висшата лига.
"Представяте ли си да сте №2 на Йенс Леман? Не можех да седна и да се успокоя, защото той замерваше разни хора с топката, други ги влачеше за гърлото из терена", смее се Греъм.
"Мислех си "Определено ще го изгонят този сезон". И с напредването на сезона си казвах "Ще ме поставиш под такова огромно напрежение, защото още нямаме загуба, а остават само няколко кръга. Ще изгубиш контрол и ще трябва аз да играя. После ще вземем да загубим и аз ще съм виновен. Може ли да спреш да правиш глупости?"
"Плашещо е напрежението преди и по време на мачове, когато знаеш, че Леман може да полудее във всеки един момент", обяснява Стак.
За германския вратар гневните изблици по време на игра са нещо задължително, но в периода на Непобедимите всичко се развива прекрасно за Арсенал.
И въпреки някои грешки на Леман, той остава докрай на вратата и изиграва всеки един от 38-те мача в онзи легендарен сезон на Премиър лийг.
А младият му заместник на скамейката е впечатлен от характера на Йенс и от това, че той никога не се задоволява с досегашните си постижения и не почива на стари лаври.
Дори когато Арсенал узаконява титлата си на "Уайт Харт Лейн", германецът е нацупен.
"Помня след мача, че Йенс беше смазан, защото смяташе, че е виновен за гола на Тотнъм. Беше в лошо настроение, затова му казах "Слушай, горе главата, тъкмо станахме шампиони. Ела навън да празнуваме".
"Но той искаше суха мрежа. Бяхме спечелили Висшата лига, но той беше подтиснат, защото не беше опазил суха мрежа. Такива стандарти си поставяше Йенс", впечатлен е Греъм.
На германеца му предстоят още няколко години в Арсенал, докато след онзи сезон Стак е преотстъпен на Милуол и започва гастролът му в по-скромни отбори.
След като минава през Рединг, Лийдс, Уулвърхемптън и други тимове, днес той е треньор на вратарите в Кардиф Сити.
И след повече от две десетилетия в професионалния футбол и преминаване през над 10 клуба, определено има на какво да научи младите играчи - дори да не става въпрос само за футболни умения, а и за някои техники на самозащита.
