Упрекват Star Wars: The Force Unleashed 2, че е кратка и със скучна история, която завършва неусетно и без какъвто и да било отговор на основния въпрос – „Наистина ли главният герой Старкилър е клониран?” Тя беше критикувана и за повтарящия се геймплей и нейния край, но също така представлява рядък случай, когато версията за Nintendo Wii се счита за по-добра от версията на Xbox 360 / PS3, тъй като съдържа допълнителни нива и мултиплейър режим. Без съмнение, The Force Unleashed 2 е зрелищен екшън – в много отношения повече дори и от първата част.
Ако в първата част имахте чувството, че уменията на Старкилър са леко изопачени, почакайте да видите какво може във втората част на междузвездната сага. Представете си Нео от „Матрицата”, но умножете уменията му по 10. Старкилър може да хваща TIE Fighter-и, да ги смачква на кълбо, все едно са най-обикновени листчета хартия, и да ги запраща по други звездни кораби. Дори и босовете няма да ви окажат кой знае каква съпротива, но ще ви впечатлят със своя размер. За тези, които се нуждаят от повече "Междузвездни войни" след последния филм Rise of Skywalker, това е подсерия, която си струва да се посети отново.
Когато видеоигрите са базирани на филми, резултатите обикновено са плачевни. Редки примери като Goldeneye 007 бяха критично признати, но други като Aliens: Colonial Marines и Star Trek (2013) бяха силно критикувани. Едно заглавие, което получи повече критики, отколкото може би заслужи, е Jurassic Park Evolution. Базирана около франчайза Jurassic Park, Evolution е разработена от Frontier Developments и пусната през юни 2018 г. Джеф Голдблум, Брайс Далас Хауърд и Б. Д. Вонг озвучават персонажите, а играта ви позволява да изградите свой собствен парк Jurassic World, пълен с атракции.
За тези, които са израснали с Jurassic Park, Evolution носи безспорна радост от управлението на вашия собствен парк. Тя не само улавя духа на Zoo Tycoon, но и поддържа играта интересна с постепенно покачваща се трудност и създаване на нови видове динозаври чрез ДНК манипулации. Плюс това, който не обича да чува гласа на Джеф Голдблум?
Като конзолна поредица, 2D Castlevania игрите завинаги ще останат в геймърския пантеон с иновативен геймплей, който дори е кръстник на цял поджанр – т.нар. metroidvania игри. Навлизането на серията в триизмерното пространство обаче беше доста проблематично. Castlevania: Lords of Shadow 2 е последната засега такава игра, направена от испанците от Mercury Steam през 2014 г.
Lords of Shadow 2 е единствената Castlevania, която представя Дракула като игрален герой, и осигурява отворен свят в сравнение с линейния прогрес на Lords of Shadow. Това обаче предизвика смесени реакции за геймплея, широка критика към визуалния дизайн и ненужните стелт моменти. Но бойната система е изключително удовлетворяваща и включва някои отлични битки с босове. Освен това, играта опитва да разкаже една сериозна и тъжна история за уморения Принц на мрака, който е готов да замени вечния живот за покоя на отвъдното.
Шутърът от трето лице първоначално бе пуснат през 2006 г., а по-късно се превърна в трилогия и получи също версия за 3DS. Lost Planet се фокусира върху историята на E.D.N. III: измислена планета, завладяна от брутална и постоянна ледена епоха. След като Земята става необитаема поради война и замърсяване, човечеството планира да колонизира ледения свят по нареждане на NEVEC, мегакорпорация, която сега действа като глобално правителство. Откривайки, че планетата е обитавана от инсектоиден извънземен вид, наречен Акрид, човечеството губи войната и изпада в номадско съществуване като снежни пирати.
Lost Planet получи скромни оценки и доста критики към объркания сюжет и озвучаването на персонажите. Битките обаче бяха силна точка и включваха управление на механизирани костюми, известни като Vital Suits. Костюмите всъщност са много забавни за управление, тъй като могат да използват тежко въоръжение, а Lost Planet представи наистина интересен вид враг в лицето на насекомоподобните извънземни.
След успеха на Heavy Rain, Дейвид Кейдж и неговото студио Quantic Dream вдигнаха много летвата и според критиката просто не успяха да я достигнат със следващата си игра. Beyond: Two Souls тотално изпусна логиката в историята си, заменяйки я с едно нереалистично шпионско приключение със свръхестествен елемент и прекомерни претенции. Но ако му дадете шанс - включително и вече като налично за РС - няма да сбъркате.
Всъщност играта напомня по-скоро на някогашните класически point-and-click приключения, но реализирани в разкошна триизмерна среда и с безупречно внимание към детайла. Всяка игрова сцена в Beyond е с качество, по-високо отколкото повечето игри дори успяват да пресъздадат в кътсцените си. Светът на играта е жив, движи се, реагира на всяко действие и живее със собствен ритъм. Той може и да е твърде помпозен, но пък е достатъчно оригинален.
Пусната преди повече от две десетилетия, оригиналната Bionic Commando е една от най-обичаните аркадни игри на своето поколение. Тя разказваше историята на специален и генетично усъвършенстван боец, който използва своята модифицирана ръка, за да се придвижва и сражава. С тази игра Capcom поставиха началото на една продължителна и успешна серия, в която настоящата Bionic Commando се явява шеста поред. Но май 6 не е щастливо число.
Във въпросната шеста игра интересните идеи не успяват да получат правилна реализация, историята заема важно място, но е слабо пресъздадена, а битките изобщо не са толкова динамични, колкото би трябвало. Но това не значи, че играта няма своята стойност. Въпреки че модифицираната ръка на главния герой е основният геймплей елемент, поне в началото ще трябва да се справяте без нея и да разчитате на стандартните бойни умения. С развитието на играта ще се натъкнете и на редица интересни моменти и предизвикателни битки с босове.
