Играта Cuphead представлява вдъхновен от класическите анимации 2D платформър, който се появи за РС в края на 2017 г. За нея студиото StudioMDHR е черпило вдъхновение от старите анимационни филми от 30-те години на миналия век.
В Cuphead играчите поемат ролята на едноименния главен герой или неговия приятел Mugman, които са загубили облог с дявола и трябва да платят дълга си. Играта ви предлага пълна сингъл и ко-оп кампания, както и графика, вдъхновена от класическите анимации с Мики Маус и Попай Моряка. За атмосферата се грижи и невероятен саундтрак от над 50 джазови парчета. Визията наистина е неповторима за гейминга, но не позволявайте да ви заблуди - освен адски красива, Cuphead е и дяволски трудна.
В началото на XXI век Cel shading стилът бе дръзка нова посока за визията на видеоигрите, тъй като по онова време основният стремеж в индустрията бе към фотореалистична триизмерна графика. Вместо това обаче, някои смели дизайнери решиха да използват Cel shading - вид нереалистично изобразяване, при което 3D компютърната графика създава илюзия за плоски нарисувани образи чрез използването на по-малко цветове. Сред тях бе и японецът Гоичи Суда, познат днес на феновете като Suda51. За своя GameCube дебют той избра Killer7 - уникална игра с шантава история, неповторим геймплей и нетипична за времето си минималистична визия. Може и да звучи като клише, но Killer7 наистина трябва да се изиграе, за да вникнете в нея и да разберете защо е толкова различна.
Ако Killer7 е в минималистичния край на Cel shading спектъра, тогава Okami ще бъде в другия: игра, наситена с цвят, която осигурява визуално пиршество към прекрасния геймплей. Дъги от акварел, изписани по стара оризова хартия. Цветя и цветове, разгръщащи се в досега сив и мрачен свят. Един бял и божествен вълк, изрисуван с дълбоки черни линии. И история от далечна земя, разказана под звуците на струнен акомпанимент. Арт стилът на Okami е съчетание от мастилените илюстрации, наречени суми-е, укийо-е гравюрите - съчетание на печатане с дървени блокчета и традиционна японска живопис, и кири-е – изящните картини, създадени от изрязана хартия. Митовете, на които е базирана историята, са части от шинто религията. И докато играете, ще осъзнаете, че Okami неусетно ви е накарала да се влюбите в японската култура, история и митология.
Шутърът XIII е базиран на белгийска комикс поредица, излизала в периода 1997-2001 г. За да бъде абсолютно автентична като атмосфера и сюжет, при разработването на играта като консултанти участват и създателите на комикса. А за да се засили комикс ефектът се ползва така нареченият shader render, който намалява цветовете и обединява подобните сред тях. Като краен резултат се получава метод, известен като toon shader, който пресъздава перфектен анимационен стил. Така детайлността на графиката не е максимална и се пести компютърна мощ, но и потапянето в оригиналната история е 100-процентово. А и самата идея за комиксова визия е просто брилянтно изпълнена. Когато стреляте, на екрана излизат надписи TA-TA-TA, когато някой ходи се изписва ТАР-ТАР, когато натиснете бутон, това се визуализира с буквите CLICK.
Какво повече може да видим тук, освен технологична демонстрация на визуализация чрез т.нар. схематичната структура (wireframe)? Е, какво ще кажете за изненадващо комплексна кръстоска между пъзел игра и шутър, която използва манипулация на времето и планиране напред като основна геймплей идея? Красотата в Superhot се крие в това, че зад простотата на външния вид се крие оригинален геймплей, който тества стратегическото мислене, а не рефлексите. Причината е, че времето се движи само когато вие се движите. Това е като онези бойни сцени в последните филми за Шерлок Холмс: трябва да проектирате движенията си и да мислите две стъпки пред врага си, за да постигнете безупречна победа. Освен това, ако сте застъпник на виртуалната реалност, определено си заслужава да изиграете Superhot с VR шлем.
The Unfinished Swan е игра, чийто уникален стил идва от света в нея... или по-точно, от липсата на свят, докато не го създадете. Това е историята на момче, погълнато в света на една от незавършените картини на майка му: в случая въпросния лебед. Вашият непосредствен път напред през играта не е ясен, докато не го създадете. Това става като хвърляте черна боя срещу бял фон и разкривате какво има наоколо. Звучи като примитивен инструмент за намиране на пътя, но всъщност ви кара да искате да завършите попълването на картината, която сте започнали да боядисвате. Удоволствието се увеличава по-нататък, когато задачите ви стават по-комплексни, а околностите – още по-идейни и красиви.
