Понякога и най-възвишените дилеми просто бледнеят пред неподправената доза физически ужас, която ви гледа от екрана. Нещата стават особено зловещи, когато се налага самите вие да решите дали да отрежете ръката на собствения си персонаж.
Точно това е едно от тежките решения, което геймърите трябва да вземат в първия сезон на Тhe Walking Dead. Освен че гледката чисто и просто не е приятна, изборът може да има дълготрайни последици и страхът от неизвестното неизбежно ви кара да намразите момента на решението. Дали ако ухапаният от зомби ваш герой изгуби ръката си, това ще попречи на уменията му за оцеляване по-нататък? Може би няма да имате възможност за действие в следващи ситуации? В този момент всичко това е загадка, но фактът, че съвсем близо до вас има кръвожадни зомбита ви кара да вземете решение, и то бързо.
Fable е една от поредиците, известни с това, че дават възможност героят ви да бъде както положителен образ, така и отрицателен. В края на втората част трябва да решите една особено тежка дилема, която се състои в това дали да заличите всички злодеяния, дело на главния злодей Лусиен, или да се превърнете в подобно на него чудовище.
Пред вас са поставени три карти с възможните избори - да върнете към живот погубените от злодея невинни хора; да спасите само семейството и кучето си, или да натрупате несметно богатство. Дори и да отхвърлите третия вариант, остава тежестта на избора дали животът на близките ви е по-важен от този на мнозина невинни.
Всеки, който е играл на този PlayStation хит, навярно си спомня сцената, когато героят Солид Снейк и Мерил са в ръцете на злия Оцелот. Той се забавлява, измъчвайки нашия герой, но постоянно повтаря, че ще бъде по-лесно, ако просто се предаде. Ако го направите, това означава, че Оцелот ще убие Мерил, докато ако стиснете зъби, двамата ще може да избягате. Емоционалният заряд на подобна сцена бе нещо нечувано през 1998 г. - интерактивната презентация сама по себе си е впечатляваща, а фактът, че играчът реално има право на избор е черешката на тортата.
Бясното натискане на бутоните така, сякаш не само животът на героите ви, а и вашият собствен зависи от това, е незабравим момент. Години по-късно Хидео Коджима повтори идеята в сцена от Metal Gear Solid 4: Guns of the Patriots, но първият път, както при толкова много неща, си остава специален.
Страхотна ролева игра, чието най-впечатляващо качество вероятно е това, че ви позволява реално да повлияете на хода на събитията. При това чувствително. Дизайнерите от CD Projekt RED са създали две напълно различни средни части на играта, кръстопътната точка към които е изборът кого да последвате измежду враждуващите Върнън Рош и Йорвет.
Според това кого изберете, ще се окажете от двете страни на мащабен расов конфликт в света на играта. Освен това ще посетите напълно различни места, ще получите доста променени куестове, ще срещнете други герои, ще имате различни реплики... А най-интересното е, че решенията, които взимате, не са разделени на добри и лоши, правилни и неправилни – всички попадат в сивия спектър. Това прави преиграването на The Witcher 2 просто задължително.
Grand Theft Auto е поредица, която не само не страни от насилието, но го превръща във фундаментален и морално обезценен елемент от геймплея и историята. Но дори по стандартите на поредицата, сцената с мъченията в GTA V е нещо особено - не само защото имате опцията да я пропуснете изцяло (прескачайки мисията), а и защото имате извратения избор с кои уреди точно да го извършите.
От сцената с мъченията лъха на тънък политически коментар за реални събития от американската действителност, но едва ли ще мислите за това, докато я играете. Този епизод предизвика доста спорове след излизането на играта и някои оцениха елемента на политическа сатира, която и без това е характерна за GTA игрите, а други възроптаха срещу създателите от Rockstar Games.
Spec Ops: The Line разказва неочаквано вълнуваща история и създава интересна атмосфера в регион от Близкия изток. Сцената, в която трябва да засипете с бомби с бял фосфор група врагове, е предварително скриптирана, но маскирана като избор. Големият ужас идва впоследствие, когато виждате, че групата обезобразени тела всъщност не са на войници, а на заложници. Цялата ситуация е изградена така, че да ви накара да си зададете въпроса "Какво направих?", което е нещо рядко срещано в игрите и си остава сред най-добрите примери как една игра може да породи такова чувство, макар и в случая да не става въпрос за истински избор от страна на геймъра.
Геймингът се нуждае от повече личности като Дейвид Кейдж. Докато Fahrenheit/Indigo Prophecy и Beyond: Two Souls са далеч по-нереалистични негови игри, Heavy Rain навлиза дълбоко в грозната реалност на масовите убийства и личните драми. А в заключителните моменти на приключението сте принудени да взимате наистина брутални решения, които никога преди или след това не са били част от видеоигра.
В отчаяна надпревара с времето, Итън Марс се опитва да събере поредица от следи, които да разкрият къде се намира отвлеченото му дете. В един момент се озовавате лице в лице с наркодилър, когото трябва да екзекутирате, за да научите информацията. Ако хладнокръвното убийство само по себе си не е достатъчно, той през сълзи ви показва снимка на собствените си две деца. Последната следа обаче ви изправя пред самоубийствена дилема - да изпиете отрова, която ще подейства след час, така че ще имате време да откриете сина си, или да не го направите, оставайки с ясното съзнание, че сте поставили вашия живот пред неговия. Всяка от тези ситуации има различни разрешения и е възможно да не изпълните садистичните искания на похитителя... но във всички случаи героят ви ще живее или умре с последиците.
