Централата на ЦРУ в Берлин събира едни от най-опитните и талантливи агенти на американското разузнаване, чиято задача е да се противопоставят на различните заплахи за мира и сигурността в Европа (и да защитават американските интереси). Положителното в този сериал, освен близостта до реалната оперативна работа, е фактът, че той не работи на системата "нов епизод, нов случай", а разгръща пълната история през целия сезон. Сценаристите на шоуто си позволяват да вървят по ръба и да засягат някои от актуалните теми в Европа и САЩ в реалността, така че да дава храна за размисъл (макар и историята да се отклонява значително от нея и сериалът да набляга на това отклоняване). Иначе казано - всичко изглежда реалистично, но не твърде много, че човек да загуби тънката разлика между измислица и реалност.
Това е един сериал, на който похвалите винаги са му малко. Шоуто успя да покаже борбата на американските разузнавателни агенции с терористичните заплахи, да вкара тънки политически истории и да засегне самата структура на сигурността и на властта в САЩ. При това го прави по начин, по който малко други сериали (например "24", с който често е сравняват) могат да го направят. Всеки сезон се развива на различна локация и засяга различни политически и терористични заплахи и реакциите на ЦРУ на тези кризисни ситуации. Шоуто има 8 сезона и нито един от тях няма да ви доскучее.
С марката "по роман на Джон льо Каре" и с участието на актьори от ранга на Том Хидълстън и Хю Лори, "Нощният мениджър" е задължителна спирка за всеки фен на шпионските истории. Търговия с оръжия, корумпирани бизнесмени, милиардери с фалшиви лица и една опасна акция на британското разузнаване, в центъра на която е Джонатан Пайн - бивш британски военен и настоящ нощен управител на луксозния хотел "Нефертити" в Кайро, който е вербуван от Ми-6, за да следи един безкрайно опасен оръжеен търговец. Положителното тук е, че историята е разказана по британски маниер само в 6 епизода, които обаче са напълно достатъчни, за да останете впечатлени.
Една осъвременена версия на героя от романите на Том Кланси - Джак Райън. В ролята тук виждаме Джон Кразински, който е безумно различен от героя си в "Офисът". Шоуто е динамично и е взело най-доброто от стила на вече покойния Кланси, за да разкаже една доста интересна и хващаща окото история за тероризъм от Близкия изток, който е решил да върне топката на военните действия обратно в САЩ. И единственият, който забелязва нещо нередно е именно Райън. Сериалът определено си заслужава гледането.
Отново по роман на Джон льо Каре, този сериал е може би едно от най-добрите неща, които се появиха на екран през 2018 г. Историята за младата актриса, която попада в средата на операция на Мосад срещу палестински терористи изглежда плашещо достоверно на моменти. Актьорският съста,в който включва Александър Скарсгард, Майкъл Шанън и Флорънс Пу, се справя блестящо с предаването на цялата емоционална дълбочина на героите.
Хитовият сериал за съветски шпиони, внедрени в САЩ определено успя да уцели подходящия момент, за да събере максимална фенска база. На фона на влошените отношения между Вашингтон и Москва, един сериал за раздирани от съмнения агенти на КГБ, които се представят за обикновено американско съмнение, беше удар в десетката. За това помагат и страхотна история, прекрасно развити герои и интересен сюжет.
Великобритания в годините на възстановяване след Втората световна война - времето, в което кралството, САЩ и СССР водят оспорвана битка за остатъка от учените на Нацистка Германия с надеждата да спечелят надмощие при евентуален следващ конфликт. На офицера от подразделението T-Force е дадена задачата да привлече германски специалист по свръзвуковите двигатели. За целта му е предоставен един от най-скъпите хотели в Лондон. Междувременно пред него се отваря възможност да разкрие една от най-сериозните тайни на страната отпреди началото на войната. Сериалът е от 7 епизода и не е типичната шпионска история, но определено си заслужава гледането.
Историята на Мартин Раух от "Германия 83" почива на действителен случай - светът е на ръба на ядрена война поради безумието на редица кадри на тайните служби, организирани на принципа на преувеличаването на собствената си значимост за сметка на фактите. В сериала има много реализъм, зад който наднича скрита ирония, безумни образи, съмнения в здравия разум на фона на крайните години на Студената война.
Джо Търнър - млад агент на дъщерна фирма на ЦРУ успява да създаде фин софтуер, чиито алгоритми са способни да откриват скрити модели, които да показват кога и къде се готви терористично нападение. И макар проектът уж да е оставен на заден план, в един момент Джо разбира, че благодарение на неговия алгоритъм е открит терорист на американска територия. Но действително ли това е поредната акция на джихадитска групировка, или недоволно крило на ЦРУ не подготвя просто своя удар?
Когато събереш фантастика и сериозна шпионска история в едно, нещата или ще отидат към бутафория, или ще се получи доста добър краен продукт. За щастие при Counterpart ситуацията е от втория тип. В края на 80-те светът просто се е раздвоил и някъде в Берлин има проход между тези два идентични, но все пак различни свята. Всичко това се държи в пълна тайна, която само малцина знаят. Когато обаче оперативни агенти от другия свят идват в нашия и започват да извършват специфични убийства, се разбира, че ситуацията става много сериозна. А нищо неподозиращия добряк Харолд се оказва привлечен да участва задълбочено в операцията, след като неговият двойник от другия свят идва, за да помогне за разкриването на случая. Тук шпионажът не е между държави, а между цели реалности, а залогът може да се окаже безкрайно висок.
Колкото и добри шпионски истории да има, трябва да има и пародии по темата. А "Арчър" е най-добрата. Представете си нещо средно между "Джеймс Бонд" и "Саут парк" - анимация за възрастни с брутално чувство за хумор. Главният герой е Стърлинг Арчър - синът на една откачена дама, която притежава собствена шпионска агенция. Самият Стърлинг е циничен, вулгарен, силен, смел и може би не чак толкова кадърен в работата си. Тук, разбира се, реализъм няма, но за сметка на това има много смях, ако циничният хумор ви понася.
