В книгите той е млад мъж, който има вече получена докторска степен на математическите науки. В сериала е тъмнокожа жена (почти момиче), което идва от силно религиозна и на пръв поглед изостанала заради традициите си планета, където на учените се гледа като на еретици. Ако има една очеизваждаща промяна между книги и сериал, то това е смененият пол и раса на Гаал. Дейвид Гойър прави Дорник (в ролята е Лу Лобел) главен персонаж и разказва историята от нейната гледна точка.
Естествено, промените означават, че напълно измислена е романтичната история с Рейш (за него след малко), но очевидно без малко сълзи, набързо възпламенила се любов и секс на неподходящи места трудно може да се мине в нов високобюджетен сериал.
В първия разказ на Азимов, върху който основно са базирани първите епизоди на сериала, императорът не е така на фокус. Повечето императори в книжния оригинал са некомпетентни, а в един момент започва и поредица от граждански войни за трона (все пак идеята за книгите идва от упадъка на Римската империя). В сериала Гойър акцентира повече върху императорския престол и прокарва една своя оригинална идея - за т.нар. генетична династия.
Император Клеон I (Лий Пейс) е измислил как да е вечно на власт - чрез свои клонинги. Те винаги са трима и на различна възраст - Брат Ден управлява, мъдрият Брат Залез го съветва, а младият Брат Изгрев се учи и от двамата с идеята един ден да е още по-добър император.
Това може би е най-добрата промяна, която сериалът прави - не само заради интересната хрумка и качественото изпълнение на Пейс, но и защото концентрира властта и пагубната самоувереност на империята в един човек, вярващ в непреходността на времето, контрапункт на Хари Селдън и идеите му.
Хардин е централен персонаж във втория и третия разказ от книгата “Фондация” и се явява кмет на Фондацията, вече установена на планетата Терминус. Той е мъж, политик, извор на много ценни цитати и притежател на свой собствен поглед към нещата.
В сериала - изненада - Хардин е тъмнокожа жена (в ролята е Лия Харви). Показана ни е 35 години напред в бъдещето (15 години преди споменатия втори разказ) да се занимава с децата, които се опитват да достигнат до извисяващата се във въздуха конструкция Сейфът (The Vault). Тук тази конструкция е пристигнала на Терминус преди колонизаторите от Фондацията и има странно защитно поле, към което Хардин поради някаква причина е имунизирана.
Сейфът в книгите е описан по-компактен, в определено помещение, и има важна роля при т.нар. Кризи на Селдън.
В книгата Демерцел, съветникът на император Клеон, е мъж. В сериала е бяла жена. Всъщност робот с вида на бяла жена, както става ясно във втория епизод. Една от задачите ѝ е да е бавачка на младия клонинг на Клеон - Брат Зора, но понякога да асистира и на по-възрастния Брат Здрач.
Оригиналният Демерцел, дело на Азимов, има много важна роля за поредицата и тепърва ще видим дали сценаристът на Foundation е променил нещата там или ще акцентира върху това.
Върху планетата Тантор, столица на империята, има силен акцент в сериала. Самият Азимов я представя през очите на младия Гаал, който подобно на игралната женска версия, я посещава за пръв път в живота си.
Дейвид Гойър в сериала обаче се фокусира още повече върху планетата като символ на властта на императора, като вгражда в нея и добре познатата идея за изграждането на космически асансьор.
Става дума за конструкция, при която на космическите кораби не им се налага да навлизат в атмосферата. Оставят пътниците си в станцията в орбитата на планетата, а те от там се спускат към повърхността със свръхбързи асансьори.
Да, това означава, че терористичният атентат от първи епизод е измислица на сценаристите и не присъства в книгата. Тази сцена не само осигурява нужното за един мащабен сериал зрелище, но служи и за да оправдае промяната в мнението на императора относно идеите на Хари Селдън за бъдещето.
Гойър е отишъл още по-далеч, като тук ни представя персонаж, напълно отсъстващ в оригиналния първи разказ на Азимов. При това в сериала Рейш има ключова роля - той е дясната ръка на Хари, става любовник на Гаал Дорник и в крайна сметка извършва нещо шокиращо.
Името на персонажа обаче е взето от книгите, макар и от писания по-късно прикуъл “Прелюдия към Фондацията”. Там Азимов разказва за момче на име Рейш, което е осиновено от Хари Селдън. Животът на литературния Рейш обаче приключва преди събитията, които виждаме в сериала.
Всъщност целият втори епизод показва неща, които в книгата отсъстват - как последователите на Селдън пътуват към планетата Терминус, съмненията сред тях, последствията от дългото космическо пътуване, емоциите на самия Селдън… Всичко това е плод на фантазията на Гойър, включително и изненадващия фатален край за учения. Отдавна не сме имали такава голяма ранна изненада на телевизионен екран, може би откакто Старк (Шон Бийн) беше лишен от главата си в първи сезон на Game of Thrones.
Каква е идеята на Гойър - както със случилото се със Селдън, така и с изпращането на Гаал Дорник в космоса, вероятно ще разберем в следващите епизоди. Но ако сме си мислели, че до момента Foundation се различава от книгата, много вероятно е следващите епизоди да поемат в една още по-далечна, своя си посока.
