4. Ол Инглънд клъб, Лондон.
Изгледът над кортовете, където всяка година най-добрите в света отчаяно искат да спечелят. "Уимбълдън" остана най-култовия турнир в тениса, а комплексът в Южен Лондон е свещено място със зеленото и лилавото си като основни цветове.
Всъщност и до днес тук има частен тенис и крикет клуб, който е отворен за хора без членски карти само по време на турнира. Основан през 1868 г., това е храмът на тениса.
20. "Маракана", футбол - Рио де Жанейро.
Име, което е история, легенди, спомени. На този стадион твореше Пеле, танцуваше Гаринча, правеше магии Зико. Тук Бразилия изкова правото да е институция във футбола, но и загуби световната титла през 1950-а в изумителна драма срещу Уругвай. Тук бе коронясан и последният световен шампион - Германия.
"Маракана" носи оригиналното име "Естадио Жорналиста Марио Фильо", кръстен на човека, който дава идеята в страната да има национална арена. Открит е през 1950-а преди световното. Новият му вид е от 2013-а, когато бе напълно обновен.
Сега е модерен стадион с всички екстри, но и духът е останал, пропит в трибуните на славната арена.
19. "Австралия", Сидни - мултифункционален.
Построиха го през 1999-а, но стана бързо дом на австралийския спорт. Прие голяма част от събитията на лятната олимпиада през 2000-а година. Днес на него играят ръгби, австралийски футбол, както и европейската игра със същото име. 83-хиляден гигант с най-модерна структура и всички възможни удобства.
Само за ден от овално за австралийски футбол, игрището му става правоъгълно за ръгби или футбол.
18. "Сидни Крикет Граунд" - крикет.
В този спорт, стар като света, има няколко легендарни арени. Първият мач на тази е изигран през 1882 г. между Австралия и Англия. От тогава стадионът търпи куп изменения, а през 1989-а е построен наново.
Но запазва дизайна и духа на старата арена, макар вече да е само за 44 000 зрители.
Гледката отвътре е вдъхновяваща, ако обичате крикета. Атмосферата - отлична.
17. Челтнъм - конни надбягвания.
Хиподрума в Челтнъм е легендарен, като освен стандартните гонки в прави коридори, има и овален стадион за надпревари, та дори и специални съоръжения за паркур и други упражнения в ездата.
Това е домът на конните състезания не само в Англия. Събира по трибуните 67 000 зрители, но често има над 100 хиляди, когато се провежда поредния фестивал със стотици гонки - има по 20-ина такива всяка година.
Мястото не остава празно на състезания, като хората прекарват целия уикенд около хиподрума, а градчето се е оформило около конните надбягвания и се храни от прииждащите туристи и фенове.
16. "Янкис Стейдиъм" - Ню Йорк, бейзбол.
Ню Йорк Янкис и общината направиха и невъзможното да запазят архитектурата и атмосферата на стария стадион, легендарен за бейзбола. Арената струва 1,5 милиарда долара, но си заслужава и феновете я приеха безрезервно. Има нещо магнетично в стадиона.
15. "Олд Трафорд", Манчестър - футбол.
Домът на Манчестър Юнайтед е разрушен почти изцяло по време на бомбардировки през II световна война. Но клубът го изгражда отново и днес това е един от храмовете на модерния футбол. Със 78 000 места това е и най-голямата клубна арена в британския футбол.
14. "Туикънъм", Лондон - ръгби.
Това е националният стадион на Англия по този спорт и отборът никога не играе на друга арена, когато е домакин. С легендарен статут и не лесен за достигане, "Туикънъм" е храм на ръгбито без аналог в света. Има и други стадиони, на които се играе този спорт, но само този е такъв, на който не се практикува нищо друго.
С 82-хиляден капацитет, "Туикънъм" е страхотна гледка на мачовете на Англия.
13. "Медисън Скуеър Гардън", Ню Йорк - хокей и баскетбол.
Тук играят популярните в целите щати Никс и Рейнджърс - в баскетболната и хокейната лига, съответно. Залата е видяла какво ли не, рекорди, велики мачове, звезди. На площад "Пенсилвания" се намира от 1968-а, но съществува с това име от 1925-а. За около 20 000 зрители е, считана от всеки спортист за най-голямата сцена, на която нямаш право да не покажеш най-доброто от уменията си.
Тук бе и последният мач на звездите в НБА.
12. "Монако", писта за "Формула 1".
Който не го е видял наживо, само може да съжалява. Трасето е по улиците на малкото градче, из пристанището, пред казината в Монте Карло... Гледките са удивителни, а от пилотите се изисква висше майсторство. Това е стартът за годината, който винаги се чака с най-голям интерес.
Снимка: Wonderfull-Tourism.blogspot.com
11. "Сан Сиро", Милано - футбол.
След 11 години ще празнува един век, но бъдещето му е неясно. Делят го Интер и Милан, които искат свои стадиони. Оригиналното му име е "Джузепе Меаца" в парка Сан Сиро, но второто е приело публичност. Толкова славни битки и велики играчи са тичали по тревата му... Три финала в турнира на шампионите също бяха решени тук, а и догодина мачът за трофей в Шампионската лига отново е на "Сан Сиро".
10. "Мелбърн Крикет Граунд" - крикет.
Невероятен стадион, който побира до 120 000 зрители (12-и в света), а вечерните мачове на него са една от най-живописните гледки в Мелбърн заради светлините му. Открит е през 1854-а и е единственото спортно съоръжение в света, включено в списъка с национални богатства на страната - Австралия го прие вътре през 1998 г.
Внушителен и огромен...
8. "Сейнт Ендрюс", Шотландия - голф. Със седем игрища това е най-големият комплекс за този спорт в Европа.
Открит е през 1554 г. и е най-живописното място във Великобритания за играта с малката бяла топка. Замъци, скали, мостове, гори... Тук има всичко.
7. "Сантяго Бернабеу", Мадрид - футбол.
Домът на Реал е една от култовите гледки в световния футбол. Да играеш на "Бернабеу" е чест, а и огромна тръпка. Клубът мисли за нов стадион, но феновете не искат и да чуят за раздяла със стария, който носи духа на Мадрид, както и спомените за толкова славни победи.
6. "Милениъм", Кардиф - футбол и ръгби.
Той се появи като огромен динозавър през 90-те години на миналия век, за да изнесе кандидатурата на Кардиф за лятна олимпиада. 7 години поред на него се играеха финалите за купите в английския футбол, докато "Уембли" се строеше наново. Уникално съоръжение, бързо обикнато от запалянковците, макар и да е ново.
Спуснатият му покрив прави мачовете там също особено зрелище.
5. "Аугуста", САЩ - голф.
Най-романтичното игрище на Щатите, с неповторима структура, разположение и флора. Тук се провеждат Мастърсите на САЩ, както и един специален турнир за най-добрите за годината в PGA тура.
Разположен в горите на щата Джорджия, "Аугуста" е нещо като икона на голфа за Щатите, а този спорт там е особено популярен.
Гледки от части от игрището.
5. "Анфийлд", Ливърпул - футбол.
Пропит с история и традиции, с най-добрата атмосфера сред британските стадиони, с прочутата му трибуна "Коп" и надписът над тунела от съблекалните към терена "Това е "Анфийлд"... Да, това е "Анфийлд".
Неповторим стадион със собствен живот и история, не по-малко прочута от тази на Ливърпул, който играе върху това игрище.
"Коп" - трибуната с най-горещите запалянковци на Ливърпул.
3. "Лордс", Лондон - крикет.
Домът на крикета. Спортът се играе тук от 1814 г., като мястото е свещено за всеки, който обича играта. На стадиона е и огромният музей на световната асоциация по крикет, както и фигури на легенди от играта, разположени по входовете. Капацитетът му е само 28 000 и билетите за големите мачове са истинска находка.
Новото в "Лордс" е модерната медийна ложа, футуристична като космически кораб, разположена над една от трибуните.
2. "Камп Ноу", Барселона - футбол.
Домът на каталунците, мястото, където енергията им отива в краката на играчите на Барса. Невероятен стадион, макар и без модерен вид и екстри. Атмосферата му обаче е гореща. Барса мисли за нова арена, но ще е трудно да обясни на запалянковците, че трябва да се разделят със стадиона, който се казва в превод "Лагер наш, дом наш".
Догодина ще навърши 60 години, но според ръководството на Барса вече е за пенсия.
1. "Уембли" (старият), Лондон - футбол.
Храмът на футбола. Кой не е чувал това име?
През 1923 г. Англия се сдоби с национален стадион, на който да се играят само мачове на първия тим на "трите лъва" и финали за Купата на Футболната асоциация - тогава най-важният мач в сезона. Прочут с кулите си - наричани Кули Близнаци, както и 39-те стъпала от терена до Кралската ложа, където отборите получаваха поредната купа. "Уембли" бе смятан за номер едно в света като тревно покритие, като за него се грижеха 28 специалисти, а мачовете върху терена бяха по 4-5 на година.
На свещената трева на Храма се игра Евро 96, а тук 30 години по-рано Англия стана световен шампион. Арената видя и няколко финала за Купата на шампионите, последният бе през 2013-а, когато Байерн спечели трофея.
Христо Стоичков стана единственият българин с купата пак на "Уембли", перз 1992 г. с Барселона.
През 2000 г. стадионът бе затворен, а после и разрушен, за да изникне на негово място през 2007-а нов "Уембли". Доста различен.
