Преди 30 години огънят на стадиона в Брадфорд отнема живота на 56 души и ранява повече от 265
26 февруари 1918 година Най-голямата трагедия в света на спорта. По време на конно състезание в Хонг Конг загиват най-малко 590 души след срутване на една от терасите на колодрума, която пада точно върху една от кухните, което предизвиква огромен пожар. През 1995-а колодрумът е възстановен и „Хепи Вали Ризорс“ в момента разполага с 55 000 места. Конните залози са изключително разпространени в Хонг Конг, като само за един ден на това конно съоръжение могат да достигнат до 100 милиона долара.
24 май 1964 година Известната като „Трагедията в Лима“ е най-голямата трагедия, свързана с футбола и до днес. През 64-та Перу приема Аржентина в битка за oлимпийскитe игри в Токио. Аржентина повежда с 1:0, а шест минути преди края на редовното време гол на домакините е отменен. Това кара феновете да нахлуят на терена. Полицията използва газови гранати, за да предотврати последващо нахлуване. Обгазени, привържениците на Перу се опитват да излязат от стадиона, но някои от входовете са затворени. Под натиска на хилядите зрители вратите най-накрая се отварят, но 328 човека намират смъртта си, сгазени или задушени по стълбите към изходите. Всички, останали на стадиона, са оживели. Впоследствие Перу решава да намали капацитета на националния си стадион от 53 000 на 42 000 зрители, но отново прави разширение до 47 000 за Копа Америка през 2004-а.
20 януари 1980 година Трибуна на стадион „Коралея“ в Колумбия се срутва по време на корида и отнема живота на поне 200 души, като според някои източници жертвите достигат 400.
15 април 1989 година Трагедията на „Хилсбъро“ е известна като най-черния ден в историята на английския спорт. 96 фенове на Ливърпул намират смъртта си в Шефийлд, опитвайки се да гледат любимия си отбор и Нотингам Форест в полуфинал за ФА Къп. Секторът за гости на „Хилсбъро“ е бил с капацитет от 2 200 зрители /впоследствие се разбира, че и тази бройка е завишена/ а в него влизат над 3 000 привърженици на Ливърпул. Започва огромна блъсканица, като тези най-отпред до оградата биват смачкани. Някои от феновете са спасени, като са издърпани от хора на горната трибуна. Освен 96-те загинали, още 766 са ранени. И тази трагедия идва само четири години след 39-те жертви на „Хейзъл“ в мача между Ливърпул и Ювентус.
12 март 1988 година Най-малко 93 души загиват и повече от 100 са ранени по време на мач за Купата на Непал между отбори от Катманду и Бангладеш. 30 000 фенове се събират на стадион „Дасарат Рангасала“. По време на мача обаче се появява истинска природна стихия с гръмотевици и вятър от над 85 км/ч. Само една от трибуните на стадиона е покрита с козирка и феновете от другите се втурват да напускат стадиона. Само един от осемте възможни изхода обаче е отворен и повечето жертви са плод на паниката и блъсканицата пред заключените врати.
11 юни 1955 година В най-голямата трагедия в автомобилния спорт загиват 83 зрители, а над 120 са ранени. Това се случва през 55-а по време на състезанието "24 часа на Льо Ман". Катастрофа между автомобили на „Мерцедес“ и „Ягуар“ праща една от колите в публиката. Мерките за сигурност тогава не са били на висотата на сегашните. Няколко държави забраняват пистовите състезания след тази трагедия, докато условията за неговото провеждане не се подобрят, а „Мерцедес“ и „Ягуар“ се оттеглят от подобни състезания за няколко десетилетия.
1 февруари 2012 година Хиляди фенове на Ел Масри нахлуват на терена след победата с 3:1 над Ел Ахли. Освен това, атакуват и феновете на Ел Ахли с ножове, камъни и бутилки, докато полицията държи изходите затворени. Смята се, че това е организирана атака срещу феновете на Ел Ахли, които тогава са известни с атниправителствените си убеждения. 72-ма души намират смъртта си в тази трагедия, а над 500 са ранените. В резултат на това Египет спира вътрешното си първенство за две години, което се отразява много негативно на националния отбор, който по това време беше един от най-добрите в Африка.
23 юни 1968 година Това е една от най-страшните футболни трагедии. 71 фенове намират смъртта си по време на мач между Ривър Плейт и Бока Хуниорс. Средната възраст на жертвите е 19 години, а още 150 са ранените. Трагедията става на изход 12 на стадион „Ел Монументал“. След трагедията имената на входовете са заменени с букви. В края на сезона 68-те клуба от Аржентинската футболна асоциация събират общо 100 000 песос за семействата на загиналите, които не намират утеха, тъй като след тригодишно разследване официално никой не е виновен за тази трагедия.
2 януари 1971 година 66 намират смъртта си на „Айброкс Парк“ /сега – „Айброкс Стейдиъм/ в Глазгоу. Собственикът на стадиона – Глазгоу Рейнджърс – е осъден да плати обезщетение на семействата на загиналите. Ранените са над 200. Това е най-голямата трагедия в британския футбол преди инцидента на „Хилсбъро“ през 1989-а.
20 октомври 1982 година 66 души намират смъртта си на стадион „Лужники“ малко преди края на мач между Спартак (Москва) и Хаарлем от Купата на УЕФА. Няколко минути преди края на мача феновете на Спартак започват да напускат стадиона, но на едно от стълбищата настъпва суматоха, която и до ден-днешен не се знае точно как е започнала. Официалният брой на жертвите е разкрит седем години по-късно – през 1982-ра. Преди това броят на жертвите в пресата варира от 3 до 340.
