През 1937 г. колоездачната Обиколка на Франция все още е състезание между националните отбори на страните участнички. На разгрявката преди 15-ия етап французинът Роже Лапеби шокиран установява, че някой му е разхлабил кормилото на велосипеда. Без малко да се блъсне едно дърво. Подозренията падат върху един от механиците на състава на Белгия, който бил забелязан да се навърта около колелото на Лапеби. Заради този саботаж публиката настръхва. По време на етапа след Бордо белгийските колоездачи са замеряни от хората край шосето със шишарки, а най-патриотичните французи дори хвърлят в очите на състезателите лют пипер.
В колоната пътуват ред сервизни коли, които уж трябва да осигуряват технически отборите. Дали не можем да попътуваме, като се хванем за тях? Номерът е измислен отлично. Под предлог, че уж взимаме шише с вода за пиене, можем да се повозим известно време на аванта. За целта шишето се захваща за парче арматурно желязо, чийто отсрещен край държи някой от механиците. Измамата е разкрита през 1952 г. от журналиста Албер Бакер, специален пратеник на състезанието Бордо – Париж. Той заснема колоездача Жан Геген да се вози, теглен от сервизния автомобил. „Премина така повече от сто метра“, свидетелства репортерът.
Българският принос в мръснишките номера също не е за пренебрегване. В колоезденето ни все още се говори за онази Обиколка на България някъде през 50-те години, когато на етапа в Сливен за всички е ясно, че победител трябва да стане местната звезда Милко Димов. Целият град е строен на центъра начело с първия секретар на БКП, кмета и всички големци. Няколко километра преди финала колоната забавя ход, за да да даде място на определения за победител в етапа. Изненадващо обаче, един от чешките състезатели се втурва да го преследва. Налага се другият български ас Боян Коцев да догони чеха, и да го халоса с помпата в главата. Истински нокаут!
Наблъскал сте се с допинг? Няма страшно, особено ако сме през 70-те години. Тогава пробата за забранени стимуланти се взима, след като се изходите по малка нужда в шишенце. Тарикатите веднага измислят следния номер – презерватив с чиста чужда урина се поставя под мишницата, и с помощта на тънък маркуч впръсквате течността в колбата за пробите. Това работи дълго време, но е разкрито през 1978 г. по време на Обиколката на Франция. Колоездачът Мишел Полентие решава, че всичко ще мине без проблеми, както в предишните етапи. За беда докторът излиза заядлив и французинът е изхвърлен от тура заради опит да подправи пробата си за допинг.
През 1997 г. един от най-тежките етапи в Обиколката на Франция се явява изкачването на планинския курорт Куршевел. Оказва се, че състезателят на домакините Ришар Виренк си е купил победата като банани в супермаркет. Около 13 км преди финала Виренк предлага в движение подкуп от 20 000 долара на водача в колоната Ян Улрих. Срещу това опонентът трябва да му остави етапната победа. Разбира се, Улрих няма нищо против да прибере парите и да отстъпи първото място в етапа на французина. Впоследствие пред Виренк се открива възможност дори да спечели тура, след като лидерът Улрих получава стомашно-чревно възпаление, довело до спад във формата му. Бруно Русел, спортен директор на „Фестина“, свидетелства: „На своя глава, без да се консултира с ръководството на екипа, Виренк се опита да вербува с 10 000 долара италианеца Марко Пантани, които срещу това трябваше да му помага тактически в надпреварата с Улрих и да се откаже от евентуални етапни победи. Останах потресен не заради очевидния опит за подкуп, а заради нищожния размер на предложената сума. Казах му: „Ти шегуваш ли се?“. Не може да предлагаш само 10 000 на Пантани!“
Антоан Вайе, бивш треньор във „Фестина“, разказва, че по време на Обиколката на Франция състезателите носят в себе си внушително количество пари в брой. „Не мислете, че ги харчат за разноски в хотелите“, съветва Вайе. Според него победителят в тура през 1996 г. Бярне Рийс е получил около 6000 долара подкуп от френския състезател на „Фестина“ Лоран Дюфо. Срещу това Дюфо бил оставен от Рийвс да спечели планинския етап в испанския град Памплона. Пари от колоездача на „Фестина“ получил и Ернандо Ескартин от екипа на „Келме“. Той пък имал задача да помага на Дюфо при откъсването му от колоната, като затваря пътя на евентуалните преследвачи. Публична тайна е, че съществува нелегален вътрешен ценоразпис за ангажиране на състезатели от други отбори, които да помагат в реализиране на отборната тактика. Преди 20 години цените варират от 1000 до 3000 долара в зависимост от класата на ангажирания колоездач. Днес се смята, че сумите са между пет и десет пъти по-високи.
Докъде могат да стигнат подкупите в колоезденето? В Белгия все още върви съдебният процес срещу Александър Винокуров, прочут състезател от Казахстан и шеф на екипа на „Астана“. Прокуратурата заведе дело за това, че през 2010 г. Винокуров е дал умопомрачителния подкуп от 203 000 евро на руския си конкурент Александър Колобнев, за да го остави да спечели състезанието Лиеж – Бастон – Лиеж. Прокурорът Фресерик Демонсо, който води разследването повече от три години, извади банкови преводи между двамата колоездачи в Швейцария и Монако. Делото все още продължава.
Дълго време шефовете на световния колоездачен съюз ЮСИ имаха съмнения, че в някои велосипеди вероятно се крие поставена система с електромотор, която помага на състезателите. Но чак през 2016 г. белгийката Фемке ван ден Дрише беше спипана с мошеническата техника. Става въпрос за „механичен допинг“, при който незаконните части са скрити в конструкцията на самия велосипед. По-късно бе открит и изобретателят на въпросната измама. Това е унгарският инженер Ищван Варгас, проектирал тайния мотор във велосипедите.
