Настолни игри - всеки има поне един-двама приятели, които редовно "цъкат". Това, което в миналото наричахме "тихи" игри и се играеха по време на ремонт на физкултурния салон или на семейни вечери вкъщи, в момента е глобална индустрия, чиято обща стойност се измерва в милиарди долари. У нас това все още нишово занимание се развива - влизат все повече игри, има редица барове и заведения, които предлагат такъв тип забавление... А вече има и хора, които създават собствени настолни игри.
Кои са тези хора и какво ги подтиква да търсят развитие именно в този специфичен сектор у нас? Какви са игрите им и каква е историята, довела до тяхното създаване? Ние от Webcafe ще се опитаме да отговорим на тези въпроси в поредица от текстове, посветена на "Българските настолни игри".
А първите, с които ще ви срещнем в тази поредица са Мими и Радо - създателите на "Карти срещу българщината".
***
За Мими идеята да създаде българска версия на световната парти игра Cards Against Humanity ("Карти срещу човечеството", рекламирана като "парти игра за ужасни хора") е нещо, за което си мисли още от студентските си години в Хайделбергския университет.
Там нейната компания е изключително шарена и международна, а цъкането на откровено забавната и крайно некоректна политически игра е сред любимите занимания. Още тогава, на няколко пъти Мими се заема с идеята да създаде български вариант, но дали заради доста по-сложния български език, дали заради липсата на подходящ момент, тези опити се провалят.
Необходимият тласък, за да се заеме наистина с това, идва с пандемията. Когато настъпва първото затваряне, Мими е в София и по думите ѝ сама усеща, че това, което предстои, ще е един дълъг и тягостен период, а за капак на всичко всичките ѝ настолни игри са останали в Хайделберг. Тогава старата идея за български вариант на Cards Against Humanity отново се завръща на масата. И заедно с половинката ѝ Радо започват работа по този проект.
Няколко неща са важни за настолните игри - добрата игра, добрата компания и доброто настроение. За последното може да гарантира виното на Домейн Менада. Чаша ароматно вино от серията InoVino е перфектният начин да празнуваме и малките, и големите победи.
Звучи като нещо много лесно, но целият процес от идеята до крайната реализация, в която с няколко клика можеш да си поръчаш играта от сайта на "Карти срещу българщината", отнема една пълна година на целенасочена и концентрирана работа, в която са измислени толкова много карти и са проверени толкова много запетайки, че главата ти може да се завърти.
Когато питам двамата откъде е дошла тази отдаденост към проекта, защото всички добре знаем колко разпалваща може да бъде една идея и колко лесно този пламък може да си отиде след 4-5 дена, Мими отговаря, че всичко в "Карти срещу българщината" е плод на съзнателен процес по взимане на решения. Това не е просто поредната страхотна хрумка, а нещо, върху което е мислено и в което е вложена адски много вяра.
"Виждах играта като нещо полезно, защото имах усещането, че предстоят наистина тягостни времена. В повечето неща, които правя, се водя от принципа, че хубавото се получава тогава, когато човек създава стойност. А в тягостни времена какво е стойностно? Стойностно е хората да се смеят, да се забавляват и да се сплотяват", разказва тя. И на практика, това, което я движи, е идеята колко много биха се забавлявали хората, докато играят подобна игра.
Нейната половинка в живота и основен партньор в създаването на играта - Радо - допълва, че за поддържането на този фокус помага изключително много и подкрепата на феновете на играта.
Много преди тя да се появи като краен продукт за потребителите, двамата създават профил в TikTok, където с кратки и забавни видеа показват различни забавни комбинации от карти. Те тъкмо са получили първия прототип на играта и още изпитват съмнения за това дали нещата ще се получат, но интересът в TikTok им доказва, че са на прав път.
"На 19 декември тъкмо бяхме получили прототипа, създадохме акаунта в TikTok, Мими измисли някакъв готин глас зад кадър и започнахме да правим клипчета - вадим някакви карти, тя чете комбинациите. И изведнъж 100 последователи, 300 последователи, 2000, 3000, 5000 последователи. За нула време бяхме направили 5000 последователи. Бяхме шокирани колко много хората се забавляват и се кефят", разказва Радо.
Тези първи фенове са и техните "ВИП Говеда" - ядрото от последователи, които първи са заявили, че искат играта, и които са поддържали морала на Мими и Радо висок, дори в моментите, когато те са изпитвали съмнения. За тези хора двамата обещават още изненади, включително и официални ВИП карти.
Иначе наистина има на какво хората да се кефят. Играта е достатъчно проста, че да бъде схваната бързо от всеки. На сайта си двамата ѝ създатели я описват като "парти игра за хора, които обичат смеха и не са против проявата на лош вкус", допълвайки, че простащината е полезна, тъй като е проява на свободолюбив дух.
Заради наличието на вулгарен език вътре, Мими и Радо са категорични, че продуктът им е забранен за лица под 18 години, макар да обещават да разработят и вариант, който да е подходящ за деца. Засега обаче такъв все още няма.
Как се играе самата игра?
В "Карти срещу българщината" има два типа карти - червени и зелени. Червените носят твърдение или въпрос с оставени празнини за допълване. Зелените карти имат върху себе си отговори, които да се впишат в съответното твърдение или въпрос.
Първата и по мое лично мнение най-трудна стъпка е да се съберете достатъчно приятели, с които да играете. Всичко над трима души работи, но практиката показва, че петима е оптималният брой хора за една игра, макар че може да се играе и от 20 души. Тогава просто играенето става малко протяжно.
Всеки един от играчите получава в началото по 10 зелени карти в ръката, които се допълват след всеки ход. В началото на всеки ход се посочва "шефче", "тулуп" или както там предпочетете да наричате човека, който ще води рунда. Той трябва да изтегли една червена карта и да я прочете тържествено и със социалистически патос (задължително условие според Мими, за да се зададе базов забавен тон на играта).
Всеки един от останалите играчи избира коя от своите карти да даде, за да се получи максимално забавна комбинация с основната червена карта. Картите се поставят с гърба нагоре и се размесват, за да не знае шефчето кой каква карта е дал. Накрая той/тя прочита отговорите и избира фаворита си сред тях. Този, който е дал избраната зелена карта, е победител и взима червената карта при себе си, за да отбележи с нея спечелената точка.
Как се избира първоначалното "шефче"? Може да е по всякакви признаци - от този, който е най-голям, през този, който е най-гладен в момента, та до този, който е бягал най-много от училище. Все по някакъв начин ще се разберете, големи хора сте все пак... Оттам нататък шефчето се сменя по посока на часовниковата стрелка (или обратна за тези компании, които не обичат някой да им дава наклон).
Една игра отнема средно около час, макар че всичко зависи от играещите. Най-важното в случая, категорични са и създателите, е хората да се забавляват и да се социализират.
В общи линии това е, като пълните правила на играта се съдържат във всяка кутия, а също така могат да бъдат намерени и на сайта на "Карти срещу българщината".
Със 100 червени карти с въпроси и твърдения и още 500 зелени карти с отговори, общият набор от възможни комбинации минава 5 милиона и именно това прави играта забавна - с толкова различни възможности, тя трудно може да стане скучна.
"Наистина има безброй комбинации. Постарали сме се да има и всякакви личности вътре в играта, включително активни в политическия живот, и така понякога се получават брутално верни и адски смешни сентенции", обяснява Радо. Все пак по някаква причина, винаги когато в някой от отговорите има намесени пи*ки, отговорът се оказва печеливш. Странно стечение на обстоятелствата...
Когато намесваш лица от актуалния обществен и политически живот, е лесно да се опариш от чуждата обидчивост. В случая обаче Мими е категорична - няма как някой да ги осъди за обида. Играта е построена по такъв начин, че по никакъв начин самите карти не предполагат който и да е да бъде обиждан. Комбинациите от карти обаче могат да бъдат безкрайно забавни и дори да родят верни постулати.
Това, което обаче все още буди въпроси, е защо точно "Карти срещу българщината", това провокативно заглавие, което във всеки един момент може да предизвика гневен патриотичен протест?
"Има го паралелът с Cards Againts Humanity. Но "срещу Българщината" винаги съм си представяла едно магаре на мост - инатливо, което казва, че няма да взима всички тези неща твърде сериозно, няма да съм кон с капаци и краен националист", обяснява Мими.
За нея играта изисква от тези, които ще я играят, както чувство за хумор, така и онази способност да погледнеш заобикалящата те среда тук и да можеш да подходиш към всичко тъпо в нея с усмивка и без да се впрягаш особено. Именно това е и смисълът на картите - да излезеш над нещата и да се надсмееш над грозното, над глупавото, над всички тези абсурди, които ни заобикалят като тарикатлъка, корупцията и всичко, което се съдържа в онзи познат израз "Хубава работа, ама българска".
"Това, което се разбира инстинктивно от заглавието, ако човек не тръгва на нож срещу него, разбира се, е, че "срещу Българщината" се изправя срещу негативните конотации на тази дума", обяснява, на свой ред, Радо.
За него в тази игра са вложени изключително много усилия и труд, създаден е собствен дизайн на шевица от дизайнер, с когото работят, и всичко това цели едно нещо - да се покаже, че изразът може да се промени и да стане "Хубава работа - българска".
"И ние, и нашите приятели - всеки от нас се опитва да постигне нещо за себе си в този живот, да даде позитивен пример, без да сме антибългари. Напротив, цялата ни приятелска група се прибра откъде ли не в Европа, за да живеем в България. И то защото харесваме хубавите неща в България", допълва още Радо.
Затова е интересно и къде двамата поставят границата между българското, което харесват, и "българщината", която осмиват в играта си. За Мими, която е юрист по образование, нещата са много ясно разграничени.
"Аз имам много ясна рамка за това, просто заради правния ми бекграунд. Границата е там, където е езикът на омразата, където е явната дискриминация, където е подстрекаването на агресивни действия, на вандализъм, на потъпкване на общочовешките идеали. Защото за мен българските идеали са и общочовешки идеали", обяснява тя.
Другото важно нещо според нея е склонността да направиш нещо повече, да дадеш нещо отгоре от себе си, дори когато това не е необходимо. И ако видиш как някой хвърля боклук на земята, не да го припсуваш, а да вземеш боклука и да го изхвърлиш в коша.
Радо, който е сценарист по професия, вижда тази разлика в противопоставянето между красивото и стойностното, от една страна, и излишното биене в гърдите и ненужния шовинизъм. И за него, когато разчиташ на езика ни, на културата ни, когато създаваш нещо стойностно, тогава българското печели. Останалото е само поза.
Ако обаче има нещо, което дразни и двамата, това е непрофесионалното отношение. Те разказват за това как в процеса на създаване на играта им се налага да се сблъскат многократно с това и с хора, които държат да им кажат личното си мнение, че проектът, с който са се захванали, е "тъпня".
"В Германия например това никога не ми се е случвало в професионални отношения - някой да изразява лично мнение по естеството на продукта, който трябва да произведе и от който би спечелил пари. Още по-малко това да повлияе на качеството на работата", коментира Мими.
Затова и тя, и Радо са категорични, че в бизнеса един от най-важните фактори е човешкият - да работиш с хора, на които можеш да разчиташ, че ще са коректни.
За щастие на Мими и на Радо, основно им се налага да работят един с друг, макар и двамата да признават, че е имало доста пространство за препирни. Особено що се отнася до запетайките по картите. Ако Радо като сценарист работи с езика много и при него нещата се случват инстинктивно, правната закалка на Мими я кара да иска доказателства, че на един или друг препинателен знак мястото му е там.
"Сайтовете за седмокласници ни помогнаха много в това отношение, както и сайтът "Как се пише" - там получихме много информация", обяснява Радо.
Колкото до самата работа, двамата си разделят задачите според тяхното естество - креативен процес, организация, контакти с изпълнители, административни задачи...
И напук на всички спорове успяват да създадат един наистина качествен продукт, който вече се радва на популярност. Напук и на всички, които на един или друг етап от процеса по създаването, са си мислили, че това е "голяма щуротия".
Всъщност "Карти срещу българщината" са голяма щуротия. И то доста забавна и успешна щуротия, в която има всевъзможни карти, които да те накарат да се смееш с глас или поне силно да се изчервиш (ако си от по-стеснителните).
Играта е забавна сатира на реалността, в която живеем, и тя ни призовава да не гледаме толкова сериозно на нещата. Така че съберете приятели, пригответе храна и напитки, раздайте картите и се забавлявайте. Това е смисълът на играта.
