Туейтс - Ледникът на Страшния съд в Антарктида, е наричан така заради потенциала си да потопи редица крайбрежни местности в цял свят и да отключи необратими промени в океаните и климата.
Това е най-широкият ледник на Земята, с площ от 192 000 кв. км - почти колкото Великобритания, и топенето му се следи особено внимателно от учените - доколкото е възможно заради разположението на Туейтс в една от най-недостъпните зони на планетата в Западна Антарктида.
Ново проучване на глациолози от НАСА и Калифорнийския университет показва, че процесите на топене на Ледника на Страшния съд са по-интензивни, отколкото се приемаше досега, и съответно влиянието му върху покачването на морското равнище може да е двойно по-голямо спрямо настоящите изчисления.
Дебелият два километра глетчер се топи от години и за момента се смята, че обемът лед, който е загубил - по около 50 млрд. тона годишно, е допринесъл за около 4% от общото повишение на нивото на океана.
Голяма част от ледника лежи върху скална основа под морското равнище, което го прави уязвим на по-топлите океански води, които "подкопаят" долната му част и ускоряват топенето.
Изчисленията сочат, че ако Туейтс се стопи напълно, нивото на световния океан ще се повиши с около 60 см.
Освен това той играе ролята на огромна коркова тапа, която задържа други маси лед от ледения щит на Антарктика. Ако те попаднат в океана, нивото му може да скочи с 3 и повече метра.
Тъй като механизмите, които водят до топенето на ледника са комплексни, а изследването му не е лесна задача, точните прогнози за бъдещето на Туейтс са предизвикателство.
Глациолози от Калифорнийския университет в Ървайн и от Лабораторията за реактивно движение на НАСА са разработили нов модел на леденото покритие на Туейтс, с което според тях може да се проучи по-добре какво се случва под ледника - в зоната между леда и океанското дъно.
Именно от областите, където ледникът се отделя от дъното и започва да плава в океана, идва най-бързото топене на Туейтс.
Обикновено моделите на ледената покривка разглеждат тази линия като стабилна и фиксирана. Новото изследване обаче приема, че под основните ледници на Земята, които завършват в океана, има по-различно разположение, обяснява водещият автор Матиа Поинели от Калифорнийския университет в Ървайн.
Данни от сателитното наблюдение показват, че става дума за широка на места километри зона, където постоянно навлиза и се оттегля морска вода при приливи и отливи.
Това води до повдигане и спускане на леда, при което по-топлата вода от океана прониква дълбоко под ледената покривка и води до интензивно топене.
Учените коригират модела на ледената покривка спрямо данните за по-голяма зона на проникване на водата. Така установяват, че Туейтс може да допринесе за повишаване на морското равнище до 2100 г. с до 3 см, дори без да се отчита допълнително затопляне на океана.
Това е два пъти повече от предишните оценки, гласи проучването, публикувано в списания Nature Communications.
Ледникът се намира и на земя под наклон, тоест колко повече се топи, толкова повече лед е изложен на въздействието на топлата вода от океана. Релефът е насечен и по него има два подводни хребета, които задържат леда и пречат той да се свлече по-бързо в океана.
Изследването сочи и че има 60% вероятност ледът да се "откачи" от единия от хребетите до края на този век.
Затова и учените приемат, че може да се прогнозира по-голям риск от крайбрежни наводнения в следващите десетилетия, отколкото се очакваше.
Специалистите добавят, че са необходими още проучвания и планът е през 2028 г. да бъде разположена апаратура, с която да се изследва и проследи зоната между ледника и морското дъно и влиянието на навлизащата там морска вода.
Ледникът на Страшния съд се смята за една от повратните точки за климата, защото топенето му над определен праг може да задейства необратими процеси. Ако отстъплението на ледника премине дадена точка, може да се задейства самоускоряващ се процес на загуба на лед, който да продължи и при ограничаване на затоплянето на климата.
Ако Туейтс не може да задържа вътрешността на ледения щит на Антарктида, ледниците до него ще започнат да се свличат към водата и допълнително да увеличават морското ниво.
Ледът отразява слънчевата светлина, но когато той се разтопи, водата започва да абсорбира топлината и процесът на топене се форсира.
Освен това огромните количества сладка вода, която навлизат в океана, променят солеността на и плътността на океана.
Това пък влияе на глобалните океански течения и на климата и времето по цял свят.
